Най нови

ЧУДСКИ СИГ – COREGONUS LA VARETUS MARAENOIDES

Чудският сиг е разпространен в прибалтийската част на Русия – Чудското езеро, откъдето носи името си. Предпочита студената вода, затова се придържа най-вече към дълбоките части на водоемите. Лесно се поддава на изкуствено развъждане и е аклиматизиран в много райони на Русия, в редица европейски страни и в Япония.

У нас е пренесен за пръв път през 1966 г. от БЛРС чрез внос на хайвер от Русия. Оттогава до средата на 80-те години ежегодно от сига се внасят по 1000000 хайверни зърна. Излюпените личинки се пускат в десетки язовири.

Чудският сиг има стройно, удължено тяло, леко сплескано странично, покрито с нежни и леко опадващи люспи. Отгоре то е зеленикаво със сребрист (при самците) и жълтеникъв отенък (при самките), страните са сребристи, а коремът е бял. В основата на гръбната перка има продълговати и тъмни петна. Устата е малка. Самците имат удължена форма, а самките са по-широки. Люспите на самците са малко по-малки. Както останалите пъстървови риби, и чудският сиг между гръбната и опашната си перка има малка мазна перка. Той достига до 60 см дължина и 3,5 кг тегло. Живее десетина години. Предпочита чистата, хладна и течаща вода. Взискателен е към съдържанието на кислород във водата.

В родината си достига полова възраст на 4-5 години, а у нас на 2-3 години. От края на октомври до декември женската хвърля от 16000 до 85000 хайверни зърна на дълбочина от 1 до 4 м върху песъчливо-чакълесто дъно. Хайверът е много дребен. Излюпва се след около 5 месеца (през април-май). Малките сигчета (до 500 гр.) целогодишно се придържат до брега под коренища и други прикрития. Там се хранят с личинки, ручейници, а също и с дафнии и циклопи. Големите екземпляри, от 1,5 до 6 кг, се движат на границата на бавните и бързи водни пластове. Утрин и вечер те се приближават до брега, в места със силно обратно течение.

Чудският сиг се храни със зоопланктон, насекоми и техните ларви, ракообразни, мекотели и понякога с малки рибки. Храната си търси в дълбоките части на водоемите, където не обитават други топлолюбиви риби, и се храни при много по-ниска температура в сравнение с тях. Така той не съперничи на другите ценни видове и оползотворява онези храни от водоемите, които те не използват. Добре се развива при температура 15-20 ° С, но издържа и по-висока (25-30 ° С).

Пролетно-лятното хранене на сига започва веднага след топенето на снег. През май се мръсти хариусът и сигът не се отказва от хайвера му. В началото на юни и до средата на юли се нарояват много насекоми. Те често падат във водата и стават лесна плячка на сига. Удачно подбраната примамка може да донесе поразителен ефект – кълването следва едно след друго. От средата на юли почти до септември не пипа. В този период има много храна. С есенното захлаждане сигът започва усилено да се храни преди мръстенето, и кълването се възобновява. Малките се ловят добре в близост до брега, а големите – към средните части на реката. С настъпване на зимата сигът се събира на стада в зимни убежища и  ями.

У нас тази риба расте няколко пъти по-бързо, отколкото в родината си. Така например в язовир “Бистрица”, Софийско, само за пет месеца достига средна дължина 23 см и средно тегло 120 г.

Чудският сиг има голямо значение като промишлен и спортен обект. Сполучливо разнообразява ихтиофауната в непромишлените води. В много водоеми у нас той вече е редовен и търсен от въдичарите обект. Има много вкусно месо, дори по-нежно от това на речната пъстърва.

Ловенето на сиг от въдичарите има често случаен характер, поради това че е трудно да се подбере позходящата стръв. Тъй като се храни през цялата година с планктон и малки дънни организми, на примамката не обръща внимание. Успешен е ловът му през пролетта поради несъответствието между неговия “апетит” и малкото естествена храна във водата.

Лови се “на леко”, с въдица позволяваща да се правят далечни замятания, а също и да се маневрира с влакното при изваждането на големи риби. Основното влакно е 0,22-0,25 мм, поводите 0,15 – 0,17мм. Плувката да е с дълга антена и малка подводна част, с голяма товароподемност. Тежестите се разполагат по следния начин: най-голямата най-близо до плувката, най-малката – до кукичката. Използват се малки куки – от № 10 до № 14.

Кълването на сига е много рязко. Налитайки по диагонал на примамката, той ляга на една страна, хваща я в движение и веднага се изтегля в дълбокото. Плувката рязко се потапя. Случва се плувката да потъва бавно. Създава се впечатление, че се е засякла. В действителност рибата, вземайки стръвта остава на място. Тогава не бива да се избързва и да се вади. След засичането сигът започва упорито да се съпротивлява. Затова е целесъобразно да се ловува по двойки, за да може да си помагаме при изваждането на рибата. Често ако се лови от лодка сигът се пъхва под нея и това не е много приятно за рибаря.

През зимата сигът се държи по друг начин. Големите се улавят рядко, кълването не е рязко, съпротивата е слаба. В това време на годината сигът успешно се лови на мормишка, която прави чести колебания. Сиг може да се улови и на мормишка без стръв, но обикновено рибарите слагат на кукичката някаква животинска стръв.

През периода март-април-май сигът се нуждае от обилна храна, а във водоемите тя е недостатъчна. Тогава се лови на дънна въдица. Като примамка най-често се използват торни или земни червеи. По време на полета на насекомите може да се лови и с тях. Някои въдичари са улавяли сиг и с тестени примамки, както и със слънчогледово кюспе, но това става съвсем случайно.

В Чудското езеро, а и в други подобни водоеми на територията на Русия ловят сига и с блесна, но у нас все още не е стигал такива размери, че да може да се препоръча този начин на риболов.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.