Най нови

Червеноперка – бабушка

Прилики и разлики между червеноперката и бабушката.

Червеноперката и бабушката са сред популярните наши сладководни риби, и се настани трайно в малки и големи язовири, има я и в повечето наши реки. Червеноперката отстъпи позиции, не е така масово разселена, но продължава да пази името си популярно, защото мнозина рибари бъркат двата вида и много често казват червеноперка,когато става дума за по-разпространената бабушка.

Понякога рибарите споменават за слука с червеноперка, а всъщност ловят бабушка. Говори се за червеноперка, но каква е гаранцията, чене става въпрос за бабушка? В разговорната реч е допустимо двете риби да се водят под общ знаменател, понеже наистина са сходни по външни белези, а и в начините на риболов няма кой знае какви различия. Но очевидно малцина рибари умеят да ги различават. Дори има и такива, които ловят бабушка, а изобщо не знаят за присъствието на такава риба, приемайки я за червеноперка. Даже са ме питали: „Каква е тази бабушка, дето толкова често пишете за нея? Ние познаваме само червеноперка”. Затова мисля, че е необходимо отново да припомня някои от характерните черти, по които да различаваме двата вида. За някои колеги това може би е трудно, защото не са си наложили волята да запомнят различията. Няма да акцентирам върху цвета на очите {както правят повечето риболовни наръчници), защото има нюанси между червено и оранжево, които може да ви подведат. По-добре да изброя различията, които се набиват в очите на опитния въдичар. Тялото на червенолерката е по-високо и дебело, с ясно изразен корем, докато бабушката е по-издължена. Червеноперката има сравнително малка крайна уста, обърната нагоре, а при бабушката устата е по-скоро долна. Основата на гръбната и коремната перка са в една вертикална линия при бабушката. докато при цоугия вид те се разминават (гръбната перка е изтеглена по-назад). Ако запомните последното различие, то всяка риба, взета в ръце* и погледната напречно, ще си получи полагащото й се име. Има и други, вторични белези, които ги отличават (разположение и брой на люспите, цветови оттенък на очи и перки и т.н.), но нека ги оставим като приоритет на ихтиолозите. В начина си на живот двата вида имат по-съществени различия, в сравнение с външния си вид. Приликата им стига до там, че обитават водоеми със стоящи води, както и реки с умерено или слабо течение. Донякъде имат и сходна храна, особено през летния сезон. Но по-натам почват различията.Червеноперката е топлолюбива риба. Храни се изключително през деня, като често се издига в междинна вода и дори в близост до повърхността. Счита се за изявен вегетарианец набляга на растителна храна. Приблизително два пъти по-плодовита е {до 200 000 хайверни зърна), но доста по-взискателна към окопната среда. Бабушката няма особени претенции към състоянието на водата, нито пък към храната си. Яде каквото намери, а предвид целогодишната й жизненост, нейното меню се променя според сезоните. И въпреки по-малката си плодовитост, налага устойчиво превъзходство над  червеноперката. Има я дори във водоеми с изявени хищници, на които служи за храна. Приспособява се към условия на живот, в които малко риби съумяват да оцелеят. Даже поддържа устойчива популация. Ако се постараете да запомните същността на написаното, няма да ви е трудно да разпознавате двата вида от пръв поглед. И когато става дума за официална информация, да знаете точно каква риба сте ловили.

Младен ДОБРЕВ

бабушка или червеноперка

бабушка или червеноперка

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.