Най нови

Избор на влакно

Въпросът какво влакно да изберем за риболов винаги е бил и ще бъде актуален за нас, въдичарите. И ако някога липсваше кой знае какъв избор и се примирявахме с наличното без особени претенции, то в днешно време човек може да се обърка от лабиринта на всевъзможни видове, цветове и дебелини, на известни и неизвестни производители.
Наред с качествената стока, често се срещат и “ментета”, но такъв е свободният пазар и явно трябва да свикваме с това. Не винаги якостните параметри, указани на ролката, отговарят на действителността, а понякога дори посоченият диаметър на влакното се разминава с истинския. Да не говорим, че нискокачественото влакно бързо остарява, къдри се и губи от якостта си. Само след няколко излета започва да излиза от шпулата спираловидно и трудно се изпъва в права линия. Обикновено висококачествените влакна личат по цената си, въпреки че и това не е сигурна гаранция за най-добър избор.

С въвеждането на нови, съвременни похвати в спортния риболов у нас, взаимствани от водещите европейски школи, влязоха в употреба и ред нови понятия и термини при работа с риболовните пособия. В миналото нямахме представа, че влакната занапред ще се произвеждат като потъващи и плуващи. Работеше се с еднотипни влакна и никой не се смущаваше от това. Даже практиката ни научи с някои домашни обработки да ги пригаждаме към конкретната обстановка. В днешно време тези, които са имали възможност да използват двата вида фабрично произведени влакна, вероятно са се убедили в достойнствата им и оценяват конкретните предимства на всяко едно от тях. Разбира се, трябва да уточня, че става въпрос за риболов с плаваща въдица и избор на тънки влакна, които са задължителни за различните модификации на английския риболов.


Потъващото влакно
се ползва при риболов във затворени водоеми и особено при по-далечно замятане с търсене на голяма дълбочина. Основното му предимство е, че позволява успешна работа във ветровито време, при силно странично вълнение или наличие на течения. Когато потъне под повърхността на водата, влакното става неуязвимо за поривите на вятъра. Липсата на толкова неприятния “корем” ще ни позволи да оставим стръвта в относителен покой за дълго време. Всъщност това е едно от основните предназначения на ваглерите – да държат влакното под водата и то да става там неуязвимо от атмосферните условия.

Понякога се случва в тихи, безветрени дни част от влакното, независимо че е потъващо, да остане на повърхността след замятането. С по-енергично движение на пръта и потопяване на върху му под водата, при което изпъваме линията и обираме свободното влакно, можем да го потопим. Веднъж потънало, то повече няма да изплува отново отгоре. В процеса на работа влакното неминуемо се омаслява от допира до ръцете ни или от полепнали по него нечистотии и това му пречи да потъне своевременно. Този проблем се преодолява, като периодично прекарваме влакното през тампон, напоен в спирт или обикновено веро. По време на риболова това е трудоемка и неприятна работа. Ще се улесним, ако към стойката монтираме малка дунапренова ролка във вид на бояджийско мече и периодично го напояваме с почистващо средство. Така далеч по-лесно можем да прекарваме влакното през него без да прекъсваме работа. Такива стойки, комплектовани с дунапренов тампон, се продават по магазините за риболовни принадлежности.

Практиката показва, че мнозина рибари все още не правят разлика между потъващите и плуващите влакна. Да се работи с плуващо влакно при ветровито време или наличие на странично течение, особено при по-далечно замятане в затворени водоеми, е неблагодарна работа. Докато изпънем линията, а стръвта заеме работно положение в далечина, се оказва, че плувката вече е отнесена встрани, теглена от образувания “корем”. Това налага често, почти непрекъснато презамятане. А при захранване на определен участък задачата ни се усложнява още повече. Потъващото влакно значително ще улесни действията ни при подобни екстремни условия на риболов.

Плуващото влакно е подходящо при риболов в речна обстановка. Там се налага да контролираме цялата линия от върха на телескопа до стръвта в целия облавян участък. Заради нееднаквата скорост на течението в различните части на реката и в различните водни слоеве почти непрекъснато се образува “корем”. И за да го обираме своевременно, трябва да имаме видимост по цялата дължина на линията. Когато влакното е на повърхността, коремът се обира лесно, без съществени сътресения на стръвта, което е много важно за спокойствието на рибата. Ако влакното потъва, губим контрол върху линията, а това се отразява на чувствителността и. И при всяко последващо засичане ще се окаже, че поради прекомерното нагърчване на влакното по трасето сме закъснели с реакцията. При работа с отворен бигел на макарата, когато течението издърпа необходимото влакно, “коремът” се обира често, само през няколко метра, когато установим по-значително отклонение по линията встрани от трасето на плувката. С потъващо влакно това е невъзможно, понеже се губи визуалната връзка, а освен това опитите за обиране на подводния “корем” неминуемо ще задържат нормалния ход на плувката и стръвта.

През летния сезон имах възможност да се убедя нагледно в ефекта от подходящо подбраното влакно. Бяхме на излет за морунаж с мой близък колега на язовира край село Горна Диканя, Радомирско. Тази риба е най-търсеният обект там. Но за трайни резултати се изисква обилно захранване на значителна дълбочина от поне 4-5 метра. Бяхме подготвени за английски риболов, а с тежките ваглери без усилие замятахме на 25-30 метра от брега, където намерихме подходящата дълбочина. Аз работех с потъващо влакно и още с хвърлянето, с енергичен замах надолу и потопяване върха на пръта, вкарвах влакното под водата. Колегата обаче изпитваше сериозни затруднения при почти тихото време със своето плуващо влакно. Осезателното странично течение, въпреки безветрието, му отнасяше линията и се налагаше далеч по-често от мен да презамята. Съвсем естествено, изостана в улова. По обяд обаче рибата се отдръпна и престана да кълве. В ранния следобяд решихме да отскочим до река Струма край Бобошево, за да изпробваме настроението и на речната риба. Разбира се, направихме промени в постройката на линията в съответствие с изискванията на речния риболов. Но аз оставих същото потъващо влакно. Избрахме дълбок, сравнително спокоен вир, където можеше да се облавя по-голям участък. Много бързо обаче се убедих, че с това влакно трудно мога да контролирам линията, когато плувката се отдалечи. Просто се губи видимостта, а корекции с обиране на “корема”, когато влакното е под водата, са неуместни. За разлика от мен, колегата нямаше никакви проблеми. Влакното му лъщеше на повърхността дори когато пускаше стръвта чак до разлива. В речния риболов той беше безспорен победител.

Ясно е, че за да сме в тон със съвременните изисквания в спортния риболов, трябва да правим разлика между потъващите и плуващите влакна и да ги ползваме според предназначението им. Това безспорно ще улесни действията ни при всяка конкретна ситуация. Съвременните риболовни макари се произвеждат и продават с резервна шпула и подготвянето на двата вида влакно не е проблем. Така гарантираме бърза и лесна взаимозаменяемост на влакната в зависимост от обстановката.

При дънния риболов такова разделяне е излишно. Там влакното независимо от какъв вид е, се потопява от значителната тежест, а линията е максимално изпъната и относително неподвижна. Дори в речна обстановка, където течението упражнява известен натиск върху влакното, линията се отклонява незначително. По-голямата тежест не позволява недопустимо голям “корем” и там не се налагат чести корекции, както при риболова с плуваща въдица. Случва се обаче при замятане на далечно разстояние и неголяма дълбочина във водоема да изпитваме известни трудности с потопяването на влакното. При продължителния престой във водата то неминуемо ще поеме нечистотии, които го омасляват и затрудняват потъването. Все пак с окончателното изпъване на линията то ще потъне. Профилактиката с периодично почистване чрез прекарване през дунапренов тампон, за която споменах, важи и тук, при дънния риболов.

След всичко казано дотук става ясно, че изборът при покупка на ново влакно не бива да бъде самоцелен. Какво влакно ще изберем, зависи от намеренията ни за предназначението му. Най-добре е да окомплектоваме шпулите така, че да може по всяко време да го подменим, за да не изпаднем в излишни затруднения.

Автор: Младен Добрев

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.