Най нови

Риболов на шаран на големи водоеми

В първа част се спрях на подготовката и на какво да обърнем внимание при нея. Сега ще се занимаем с интересната част, тоест как да приложим теорията на практика и да положим някои от големите шарани от тези водоеми на дюшека. Пътуването към някое езеро е винаги вълнуващо преживяване, съпътствано от въпросите: Какво ще е нивото на водата, от коя посока ще духа вятърът, какво е било времето през последната седмица, колко шаранджии са на язовира? Да можем да подредим правилно частите от целия пъзел и да изготвим подходяща тактика – това са неща, които се учат търпеливо и с времето. Въпросните водоеми са огромни и непредвидими, неща, които са функционирали миналата година може би не функционират през тази! Човек винаги трябва да е готов на промени и да извършва всичко внимателно обмислено, защото как ще направим нещата в началото на излета е често решаващо ако искаме да пожънем успехи. Когато пристигна на язовира първо оглеждам всичко наоколо и разговарям с другите риболовци, за да разбера как стоят нещата. След това търся място, което ми предлага най-подходящи условия за риболов. Тук времето на годината е много важно, като най-подходящи са пролетта и есента, въпреки че пролетта може да бъде много непредсказуема. Въпросите, които тогава трябва да си зададем са: Била ли е много студена зимата, язовирът бил ли е замръзнал, дали шараните вече се събират на местата за хвърляне на хайвера. Имах преди години много успешен излет през един студен април на езерото Лиез, отминалата зима беше от най-студените и все още духаше студен източен вятър.

Първото място не ми донесе нищо и така след три дни се преместих в ареал, който можех добре да облавям и където имаше дълбоки места точно преди плиткия залив, където хвърлят хайвера. Предположенията ми се оказаха правилни, защото рибите наистина бяха там, очаквайки времето да се затопли и да навлязат в плиткия залив. За три нощи хванах четири 30 паундови шарана (1 паунд = 453,59 грама), един 40 паунда и два по 50 паунда. След това времето се промени и рибите изчезнаха. Есента е много по-предсказуема, рибите са в търсене на храна преди зимата и не са толкова капризни. Единственият проблем през есента е времето. Бури, силни ветрове и дълги дъждовни седмици могат да съсипят излета и на някои места е просто невъзможно да се лови. По принцип повечето участъци на такива водоеми са достъпни само по вода, тоест налага се да транспортираме целия багаж с лодката. Местата достъпни с кола са често посещавани и шараните ги отбягват заради постоянното присъствие на рибари. Например на езерото Аманс на местата разрешени за нощен риболов можеш да паркираш колата точно зад палатката и резултатът от това „удобство” е, че вече много малко шарани се хващат в тези зони. Когато избера мястото, където да разположа бивака започвам със сонара да търся подходящи места – сонарът е неизменен помощник на тези огромни водоеми, защото без сонар риболовът там е по-скоро въпрос на късмет!

Затова винаги проверете преди тръгване дали сонарът работи, защото ако сте на язовира с нефункциониращ уред, тогава престоят ви направо се обезсмисля. Има един проблем, с който често съм се сблъсквал – понякога вендузата на сонара не може да бъде добре закрепена за дъното на лодката и вие обикаляте и получавате грешна информация на екрана и не забелязвате нищо нередно. Затова използвам едно малко приспособление, което виждате на снимката.
То ми дава сигурност, че лъчът е под правилен ъгъл и данните на екрана са верни. Когато разглеждам водната площ пред мен със сонара се опитвам да намеря различни места, които ми предлагат различни ситуации на риболов през следващите дни, за да открия възможно най-бързо по какъв начин да излъжа някои и друг шаран. Варирам дистанцията на риболов както и дълбочината, за да намеря местата, където шараните предпочитат да се хранят. Ако попадна на затревени места, плата, пясъчни наноси, улеи, стари речни корита или пък закачки, тогава още по-добре.
Въпросът е да открием по метода на грешката по време на престоя ни, кои от тях са местата на хранене на рибите. Затова всеки ден трябва да проверяваме със сонара отново и отново, да разполагаме въдиците на различни места в един определен периметър – понякога и най-малката промяна може да се окаже всъщност голяма. Не е добра идея да се разчита на показваните от сонара символи на риби, защото не знаем дали са шарани, но по принцип, когато минаваме над някои участъци и сонарът ни показва постоянно присъствие на риби на определена дълбочина можем да си направим изводи за предпочитаните като цяло дълбочини от рибата в момента. Добра идея е да огледаме и през нощта, понеже тогава рибите са по-активни и е възможно да се хранят на малко по-различна дълбочина отколкото през деня.

Но какво да правим ако сме прекарали часове в лодката в търсене на някакви особености и не откриваме такива ? Това може да н и развали настроението като си мислим, че без наличие на някакви по-особени места шансовете да хванем риба са минимални. Имайте в предвид, че не във всички случаи това е така, защото едно място може да е често посещавано от риби без да се набива веднага на очи и помнете, че в тези водоеми шараните често номадстват и сменят местоположението си – затова ако едно място няма закачки не означава автоматично, че там рибите не се хранят. Един от най-добрите ми излети изобщо беше на място, където нямаше никакви особености и закачки, само много тиня, но рибите явно винаги минаваха оттам кръстосвайки водоема.
Значи като открием със сонара обещаващо място трябва да го маркираме. По принцип нося четири различни вида маркери с мен. Сега като пиша тези редове ми се струва, че са прекалено много, но всеки от тях има най-различна функция. Докато съм в лодката и търся подходящо място в момента в който на екрана се покаже нещо обещаващо, веднага пускам Н-маркер /пластмасови маркери с формата на Н, които сами се развиват, когато ги хвърлим във водата/.

След това обикалям мястото от всички посоки, за да установя големината му и къде би било най-добре да презентирам стръвта. Ако разстоянието е повече от 50 метра от брега използвам червена шамандура с формата на топка, която се вижда добре и при лошо време, както и през нощта, особено ако я облепим със светлоотразително фолио.
Утежнението на шамандурите трябва да е достатъчно, за да не бъдат преместени от силен вятър или подводни течения, защото на никой не би му било приятно да губи време в търсене и маркиране на местата отново и отново. Аз винаги сам си отливам оловата и си правя 280грамови специално за шамандурите, но със същия успех можем да използваме и половин цигла или част от тухла! На Касиен ми се случи една шамандура да се оплете в моите въдици понеже колегата беше иползвал прекалено малък камък за утежнение.
Ако мястото, където ловя е по-близо от 50 метра, тогава използвам една голяма плувка или маркер, с който по принцип се измерва дълбочината. Не забравяйте светлоотразителното фолио, за да намерите шамандурата по-лесно през нощта. Другият плюс от използването на малки шамандури е, че останалите риболовци трудно ги виждат и не знаят къде ловим, което си има своите предимства.
Другият вид, който използвам ако ми се наложи, са светещи шамандури, които имат светлинен сензор и при недостатъчно околна светлина се включват сами. Тези маркери се продават в специализираните магазини, обаче са доста скъпички. Проблемът е, че често бързо привличат погледа на някои минаващ с лодка или сърф и много бързо изчезват. Аз използвам по-евтиния вариант – малка лампичка, като тези за главата на стойност 5 евро, която върши чудесна работа. След като съм прекарал достатъчно време в лодката, проверявайки релефа, вече имам добра представа, какво се намира пред мен и разпръсквам шамандурите в избраната част, така че да имам възможност да ловя на най-различни дълбочини и места. Понякога в избрания участък вече се въртят риби, но при големината на тези водоеми, доста голям е шансът те да не са там. Тогава трябва да се опитаме да привлечем рибите, да ги накараме да ядат от нашата захранка и да се надяваме да направят грешка и да се озоват в кепа. Звучи много лесно, но на практика не е. Може би вятърът духа от грешната посока или пък може би въобще няма вятър и времето е горещо и слънчево /което не е добра предпоставка на големите френски водоеми/. Ситуацията е често като във футболен мач с не равни съперници. Ние сме по-слабия отбор, но рано или късно ще получим своя шанс и трябва да го използваме.

Шаран от Радута

Шаран от Радута

Още нещо във връзка с шамандурите – на големите водоеми трябва да сме в състояние да маркираме наново точните места ако по някаква причина маркерите се разместят. Случва се риба да се оплете в шамандурата и като дърпаме да я преместим или пък да ни сполети съдбата някой невнимателен собственик на платноходка да закачи шамандурата и да я премести на стотици метри от предишното и местоположение. Каквато и да е причината трябва да намерим точното място отново, особено ако там имаме вече удари. На първо време запомням посоката, където е шамандурата според някакви ориентири на хоризонта /другия бряг/. После запаметявам местата с помощта на CPS и даже да не е съвсем точно, поне е приблизително и с помощта на сонара вече намирам абсолютно вярното място. Участъка, в който ловя е много малък в сравнение с големината на язовира, затова се опитвам да привлека рибите, които минават оттам да спрат и да се хранят. Захранвам целия участък, даже и да е хиляда и повече квадратни метра, с топчета, общо между 5 и 10 кг. и по този начин сигнализирам на шараните, че тук могат да намерят храна. Около шамандурите започвам риболова като захранвам с малко количество натрошени топчета на всеки 5 метра, което кара рибите да дойдат по-близо и за да стане капанът перфектен прибавям към стръвта пва чорапче, пълно с пелети и натрошени топчета. Повече подробности за стръвта и захранката ще споделя с вас в някои от следващите броеве.
Всичко написано тук служи за ориентировъчна линия и е изпитано през последните десет години. По време на излета на някои голям водоеми с дни и даже със седмици е важно да развием чувство за това, какво правят рибите и какви са техните „настроения”. Нещо, което не трябва да забравяме са раците, за мен те са основната храна на шараните и ги привличат, затова ако мога да привлека раците на захраненото петно, тогава съм сигурен, че и шараните няма да закъснеят. Ако като преглеждам стръвта видя, че е била атакувана от раци това е по принцип добра новина, освен ако не е съвсем съсипана и да трябва постоянно да се презарежда. Но на големите водоеми рядко нещата с раците стават толкова лоши, че да затрудняват рибо-лова. Както на всеки малък или голям водоем и тук е важно да хвърляме по едно око на повърхността на водата дали някъде не играят риби. Понеже рибите може да се показват наблизо до нас, но и на стотици метри от нас, е добре да имаме бинокъл под ръка. И не само да наблюдаваме рибите, а и също колегите наоколо, дали хващат и къде, защото такава информация може да е от полза при някой следващ излет. Ако всичко върви по план, то тогава шараните скоро ще навестят нашето място и ще ни дадат шанса да извадим някой от тях. Ударите на тези големи водоеми са най-различни: от мощно потегляне до единично „обаждане” на сигнализатора и потрепване на върха на пръчката, затова бъдете нащрек за всяка индикация!
Докато преди това проверяваме дъното със сонара ще трябва да запомним горе-долу къде са закачките и така ще знаем при удар дали се налага да влизаме с лодката.

Радута

Радута

Веднъж хванат трябва да се погрижим за шарана ако решим да го слагаме в сак, например през нощта, защото на тези водоеми особено през есента е възможно за една нощ нивото на водата да се понижи значително. Така че гледайте сакът да е в достатъчно дълбока вода. Също така ако духа силен вятър точно към нашия бряг това може да е опасно за шарана (особено ако има някакви камъни или скали, в които сакът да се удря) и трябва да внимаваме.
И още нещо във връзка със здравето на рибите: МОЛЯ ВИ НА КОЙТО И ВОДОЕМ ДА ЛОВИТЕ НЕ МАРКИРАЙТЕ РИБИТЕ КАТО ИМ РЕЖЕТЕ НАПРИМЕР ОПАШКИТЕ ИЛИ ПЕРКИТЕ И НЕ ГИ ДРЪЖТЕ НЕНУЖНО ДЪЛГО ИЗВЪН ВОДАТА – БЛАГОДАРЯ ВИ!!!
След като започна да хващам риби, продължавам с работата, поддържам мястото захранено, за да задържа рибите и интереса им колкото е възможно по-дълго. Шараните може и да изчезнат за няколко дни, но със сигурност ще се върнат ако това, което са яли си е заслужавало!
Да се надяваме след всичката работа, че накрая ще завършим престоя доволни, след като сме си изкарали добре /което е най-важното/ и сме успели да надхитрим някоя и друга риба.
Успешен риболов

2 коментара

  1. Доката

    За мен е чест да срештам такива добросъвестни колеги макар и в интернет пространството ! 🙂

  2. риболовец

    Интернет пространството вече предоставя много възможности.

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.