Най нови

Мини къпинг или прашка за подхранване?

Неоспорим факт е, че подхранването е задължително за успешния риболов, особено в наши дни, когато рибата все повече намалява в българските водоеми. Миникъпингът, прикрепен за постоянно към върха на щеката, е нещо доста ново и дава възможност за изключително голяма точност при захранване . Но дали е по-ефикасна от прашката, с която в захранвания участък се разпръсква доста повече примамка?

Само до преди няколко години подхранването с къпинг беше нещо съвсем ново и състезателите, особено в България, гледаха доста скептично на това. Днес почти всички имат по един кит за този ценен аксесоар, а само преди 5 години нещата съвсем не стояха така. Е, трябва ли още да говорим за предимствата на къпинга?
Че тя дава възможност за изключителна точност при подаването на чистата стръв или захранка в участъка и т.н.? Къпингът е най-забележителната иновация за последните 30 години в областта на риболова със захранка! Напоследък се заговори и за миникъпинга, монтиран на върха на топсета. Тези малки приспособления дават възможност стръвта да се постави буквално върху антената на плувката.
Но дали са по-ефикасни, отколкото ако се захранва с прашка? В Англия мненията са доста разделени и именно това ме накара да публикувам Големия тест на френското риболовно списание Declic Peshe.



Различни модели

Преди да засегнем различните стратегии при двата начина на подхранване, няма да е излишно първо да се върнем на къпингите за топ-секцията, които все още малко се използват по света. Като се има предвид, че те остават неподвижно върху топсекцията, това дава възможност в риболовния участък да се пуснат малки топчици захранка, пелети, бели червеи или зърнени храни. Техните основни предимства са следните:

Точност.

Тя е перфектна, защото стръвта пада директно върху плувката. Добре е обаче да се избере хубава купичка, защото, според начина на закрепване, тя може да бъде на разстояние от 10 до 50 см от върха на топсекцията. Всъщност, идеалното разстояние е между 15 и 20-ия сантиметър. Ако е по-надолу, има риск линията да се заплете в купичката. С увеличаване на това разстояние намалява точността на захранване.
Поливалентност. Точно както и класическият къпинг, тя дава възможност за използване на различни видове стръв . Единствената разлика е в размера и теглото им, но иначе нищо не ви пречи да подадете малка топка с доста намокрена захранка или смес от пръст с вердевас.
Непрекъснатост. С класическата купичка можете да постигнете добра бързина дори и с малко тренировки, а и е малко вероятно да захранвате при всяко замятане , иначе едва ли ще ви остане време за риболов. Това важи с особена сила за Англия, където състезателите използват предимно щеки от 14,50 или 16 m. Постоянна купичка върху топсекцията е едно доста добро решение за печелене на ценно време. В днешно време има най-различни купички за топсекции. Най-познатите са FoxToss, но превъзходни можете да намерите и при Preston и Vespe.
А можете да си измайсторите и сами от пластмасовото яйце на Kinder шоколада !

Vespe.

Това е оригинален модел от прозрачна пластмаса с прорези. Много лек и се закача лесно на топсекцията точно на мястото, което искате, с помощта на плътни еластични силиконови ленти. Тази система е особено хитроумна и осигурява отлично закрепване на купичката без риск от повреда на щеката. Купичките Vespe се предлагат в три размера и имат специален ръб, който пречи да се разсипе стръвта . Прорезите гарантират минимално съпротивление на вятъра след изсипването на стръвта в участъка. Това едва ли е за пренебрегване, понеже осигурява по-добър контрол на линията.

Fox.
Има три модела (Match, Power и Mega) които се закрепват на топсекцията благодарение на прорезите в долната си част
Match : прорези от 2,8 до 3,4 мм
Power : прорези от 4,2 до 4,8 мм
Mega : прорези от 6 до 6,4 мм
Това оставя шест различни възможности за поставяне на купичката върху топсекцията, но без никакъв друг среден вариант. В замяна на това закрепването е сигурно и обратно на това, което може да мислите, няма опасност от повреждане на щеката.

Купичките Toss се предлагат в различни височини, което дава възможност за избор на количеството захранка, която смятате да сипвате в участъка. Сменяемият ръб позволява съдържанието да не се изсипва , но затова пък целият ансамбъл дава значително съпротивление на вятъра, което може да навреди на поведението на линията. В резюме можем да кажем, че това е един добър продукт, но все пак има и по-хитроумни модели, не само като начин на закрепване, но и като решение на проблема със съпротивлението на вятъра.
Preston Cad.
Системата на фиксиране е същата като на Fox и понеже има само два размера, това дава само четири възможности за монтаж върху топсекцията. Отгоре на всичко, пластмасата е малко по-твърда и има риск да повреди някоя по-фина топсекция. За сметка на това пък бордюрът е доста добре решен и няма почти никакъв риск да се разсипе стръвта при поставяне на линията на място.

Kinder. Принципът е много прост: достатъчно е да намерите пластмасовата част от шоколадово яйце Kinder и да прорежете основата му на желания диаметър и след това просто се нанизва на топсекцията! Някои рибари поставят гумени пръстенчета в дупките за по-добро прикрепване, но, това не е задължително – ако сте натиснали достатъчно добре надолу , няма никакъв риск да се плъзга. Единственият проблем е при използването на външна тапа за щека, тогава, за да нанижете купичката, ще трябва да й направите доста по-голям диаметър, за да може да мине и ще бъде доста по-назад от върха. Друг проблем е това, че преминаващата през купичката топсекция намалява капацитета й , а и блокира изсипването на стръвта. Затова пък тези купички са доста леки и не създават толкова големи проблеми при вятър като Fox или Preston Cad.

Preston feeda. Тези купички се закрепват с доста як ластик, който се омотава около топсекцията. Признавам, че за пръв път ги използвах имено по този повод и ми беше малко трудно да открия как точно става, но след като веднъж ги сложите, закрепването е здраво и могат да се сложат на всякакво разстояние. Този път топсекцията минава през горната част на купичката, което не улеснява напълването, а ако сте сложили по-едричка стръв, може да си остане приклещена. От друга страна пък няма никакъв риск да я разсипете, когато слагате на линията на мястото! И все пак едва ли бих ви препоръчал този модел, защото е доста тежък, а и освен това съпротивлението на вятъра не е за пренебрегване.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 1

Преди да си изберете купичка за топсекцията, разгледайте добре системата й за фиксиране, с която да можете да я поставите на идеалното разстояние от върха на топсекцията. Трябва също да отчитате и теглото и съпротивлението на вятъра, защото така купичката ще остане на място по време на риболова.

Прашка.

За да захранвате с прашка през цялата риболовна сесия е необходимо да сте се настанили добре и всички аксесоари и видове стръв да са на една ръка разстояние. Прашката се слага на свободното коляно и не трябва да мърда. Някои рибари предпочитат да я поставят под бедрото си: това няма значение! Важното е да е на такова място, че да не трябва да се обръщате за да я вземате. Последователността на движенията след това е много проста и ние нееднократно сме я описвали в D?clic. Тя се състои в това да държите джобчето на прашката с ръката, която държи щеката, да го пълните със свободната ръка, а после да хванете дръжката, за да опънете ластика. После само отпускате джобчето, за да изстреляте стръвта в участъка. . Наистина няма нищо сложно и ви трябва всичко на всичко половин час упражнения, за да станат движенията ви автоматични. Един детайл, на който рибарите не обръщат кой знае колко внимание, е начинът по който джобчето на прашката се стиска с пръсти.
Някои си помагат с въженце, други директно стискат стръвта през джобчето. В първия случай стръвта се разпръсква на доста по-голямо разстояние, което не винаги е зле. Що се отнася до прашката, по-малките модели с фини ластици са най-добри за риболов на късо разстояние. Но, след като ги опитаха, доста хора предпочетоха да се върнат на класическите модели, които дават по-голяма прецизност.

Купичка

Съвсем естествено е, ако за път ползвате такива купички, да сте малко объркани. Как да държите кита, как да пълните тази малка съдинка, как да не разсипете ценното съдържание, докато премествате линията към риболовния участък? Нормално е да си задавате такъв тип въпроси. Ето как процедирам аз. Първоначално (ако е възможно, разбира се) , предпочитам да оставя линията във водата точно пред себе си. После бързо издърпвам кита и държа купичката с дясната ръка, докато пълня с лявата. След това бутам леко напред кита, намествам и прибутвам линията в риболовния участък. В крайна сметка операцията е доста проста, стига да няма някакви препятствия, но за нещастие едва ли винаги е така..

За да вкараме купичката на мястото на риболова, е важно ролерите за щеката да са добре наместени.
Всъщност, трябва да се процедира по същия начин както при класическата купичка, тоест да маневрирате без резки движения, гъвкаво, но и без да разсъждавате много-много. Естествено, това не може да стане, ако насочващите щекови ролери (задължително ви трябват два) не са поставени по такъв начин, че да попречат на щеката да се люлее нагоре , а това става най-вече, когато тя се прикрепя само от този, който е поставен отпред. Направете няколко опита с празна купичка преди да почнете риболова: без добре регулирани ролери просто няма да ловите удобно!

Заключение 2

Чисто технически погледнато и двата начина на захранване са лесни за овладяване и изискват съвсем малка тренировка. Затова пък е съвсем явно, че по време на риболов прашката позволява захранването да става доста по-бързо, без въобще да трябва да се вади линията от водата. Ритъмът на захранване може да бъде по-ускорен и количеството хвърляна захранка да се променя.
Източник ribolovec.com

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.