Най нови

Пролетно съкровище

Всичко започна тази година, дни преди да влезе забраната за риболов. На 26 април към 15:30 часа натоварихме колата и потеглихме към язовир Жребчево. След около час път пристигнахме на мястото. Имахме намерение заедно със сина ми да застанем на реката между двата моста, а не на самия язовир. Мой приятел ме беше информирал, че там предната седмица е хванал няколко добри шарана на царевица. Брегът беше неприветлив, стръмен и ронлив. Пренесохме багажа и започнахме да правим бивака. След като приключихме, синът ми се захвана с приготвянето на захранката, близо до брега за платика и каракуда, като мислехме да ловим на плувка. Докато той се занимаваше с това аз захраних с накисната царевица на 20-25 м. от брега около една върба. Там дълбочината беше около 3 м. Тъй като мястото беше в устието на язовира течението, което реката създаваше, бе доста силно. Направих съвсем обикновен монтаж: 2 зърна царевица директно на кука номер 1. На захранката, която беше направил синът ми през това време се позавъртаха платики. Те побутваха белия червей и житото.
Докато се занимавахме на плувка един добър шаран скочи точно върху хранилката, която бях хвърлил преди 2 часа. Това беше добър знак, че ще има удари и на по-едри риби и то шарани. Така до вечерта регистрирахме не лош улов, като резонните платики бяха между 0,500 и 1,500 кг. Кълвеше добре, но се стъмни и трябваше да се съобразим със забраната за риболов през нощта. Няма нужда да обяснявам колко студено беше, който е нощувал там знае.

1 метър и 18,500 кг

1 метър и 18,500 кг

Рано на другия ден дойде моя приятел Минко Сираков. След кратки приказки и бързо кафе за-ехме отново позиции. На зазоряване повторих същото упражнение – захраних и заметнах около върбата. Честно казано надеждите ни бяха насочени предимно към платиката.

Беше около 7 ч., когато една от въдиците силно се наведе. С усилие изкарах пръта от стойката. Направих една, две крачки назад, а авансът пееше онази песен, която всички шаранджии чуват и на сън. По напъна усещах че имам много сериозен противник мястото беше тясно и ограничаваше действията ми. В първия момент помислих, че е амур, но след 20 мин. борба видях, че е голям люспест шаран. Оборудването беше надеждно, само се молех да не се откачи. Когато го докарах до брега установих, че не съм взел подходящия кеп. С общи усилия и голяма доза риск успяхме да го извадим на брега. Радост за окото: Беше огромен – дълъг 1 м. и тегло 18,500 кг. Такава риба не бях хващал от 1989 г. Тогава на яз. Ал.Стамболийски извадих люспест шаран 19,700 кг., но тогава времената бяха други и такива риби не бяха рядкост.

След като премина цялата еуфория отново захраних около върбата в очакване на нови удари, но до вечерта нямаше такива. Шараните сякаш се бяха изпарили. На другия ден ловихме само платики и каракуди. С това излета приключи и макар да нямаше други шарани – той беше успешен.

7,700 кг

7,700 кг

Пожелавам на Вас и всички колеги – успешен риболов!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.