Най нови

Класически двудневен риболов

Светльо: Ще ви разкажем със Стефан за един класически двудневен излет с две нощувки. Като казвам .класически, нямам предвид реализиран от класици в бранша, а това, че най-често излетите, които може да си позволи средностатистическият шаранджия в България са именно с такава продължителност – от петък вечерта, след работа до неделя след обяд. Решаващо значение при такъв излет разбира се имат изборът на място и тактиката на захранване, като всяка грешка се наказва с капо. решението за това къде да отидем предоставих на Стефан.
Стефан: Колебаех се в избора на свободен водоем, но надделяха съображенията в полза на по-близката дестинация – щяхме да имаме възможност да захраним още същата вечер, а и посещаемостта му е по-ниска и шансът да попаднем на дискотека – минимален. Фактът, че плитчините по протежение на цяла му брегова ивица са пълни с водна растителност, налагаше задължително да разполагаме с лодка. Сянка по бреговете му почти няма и навесът също е необходимост.
За мен определянето на тактиката на захранване до голяма степен се решава още при подготовката на излета с избора на количеството и вила на приготвената захранка. Несериозно е да се разчита, че с огромни количества захранка ще привлечем риби от по-отдалечени участъци само за един-два дни. Разполагахме с 5 кг. сварена стара царевица, 2 кг. замразени топчета и неограничено количество пелети. Преценихме, че са напълно достатъчно за първоначално захранване на две перспективни петна, които да предизвикат интереса на рибите в близост до тях, без да им дадат възможност да се нахранят до насита, както и за дохранване след проявена активност от страна на шарана.
Светльо: Пристигнахме на язовира късно и след припрян избор на мястото за риболов устроихме лагера вече по тъмно. Добре, че имаше жокер „обади се на приятел”, това определено помогна (благодарности за Мишо!). Само един поглед към водата пред нас откриваше поне две перспективни точки за риболов – потопено дърво на около 150 метра, леко вляво и група потопени дървета на около 90-100 метра леко вдясно от нашето местоположение.
Стефан: Трафикът беше такъв, че ни отне с 50% повече време и от най-песимистичните прогнози. За капак от прекомерно желание да стигнем по-рано на два пъти тръгвах по други отбивки край водоема. В крайна сметка се оказахме на другия бряг на желания залив и най-после късмет -мястото беше свободно. Колеги, посетили го преди нас, бяха разчистили коридори сред растителността за вкарване на лодки.

Untitled-1

Светльо: Имахме голямо желание да пристигнем по-рано и да имаме време да устроим лагера, да надуем лодката и да огледаме добре със сонара какво ни очаква под повърхността, но за съжаление беше вече тъмно и бяхме твърде уморени за нощно гребане. В случая би било груба грешка да захраним просто на посоки, без да знаем нищо за релефа на дъното и къде точно свършва гората от водорасли, която опасваше целия водоем в близост до бреговете му. Затова решихме да оставим това мероприятие за сутринта. Подготвихме само лодката, защото при евентуален удар ваденето на рибата без нея щеше да е „мишън импосибъл” през плътния слой водорасли пред нас.
Аз реших все пак да захраня супер концентрирано, в радиус от 10 сантиметра около стръвта, с PVA чорапче. Използвах само няколко натрошени топчета и пелети. Заметнах в тъмнината пред мен, надявайки се само да прескоча границата където свършват водораслите. Тъй като водоема беше свободен и на него беше съвсем малко ловено с протеинови топчета, на две от въдиците сложих за стръв царевица с различни аромати, а на третата едно протеиново топче мое производство с плодов аромат, допълнително накиснато в DIP със същия аромат.

Untitled-2

Стефан: Заметнах две въдици с различни топчета и една с коричка хляб на повърхността, изнесена на двадесетина метра встрани на отделни колчета.
Светльо: Писъкът на сигнализатора ни събуди около 4 часа сутринта. Със Стефан скочихме почти едновременно, последва засичане и понеже рибата явно не беше голяма реших да се пробвам да я извадя без да влизам с лодката. Голяма грешка -заби директно във водораслите и от един момент нататък нямаше движение нито напред нито назад. Стефан, вика: Постави я за сутринта няма къде да отиде”. Ама как така ще си легна като знам, че имам закачена риба и ще си спя спокойно до светло. Скочих в лодката и след големи мъки успях да измъкна монтажа си от растителността, за моя радост заедно с първото шаранче около 1.5-2 кг. Беше клъвнало на протеиновото топче, което и за мен донякъде бе неочаквано. Повечето колеги все още нямат 100% доверие в тази „екзотична” стръв, особен но на свободен водоем, където рибата не е запозната с вкусовите й качества, но уверявам ви че тя работи дори и в този случай.
Стефан дотолкова бе впечатлен, че начаса се зае с разполагането на две въдици с печелившата стръв и ПВА чорапче, а когато привърши с това, навън вече се развиделя ваше.

Светльо се отдаде на заслужена почивка, а аз реших да посрещна изгрева, разглеждайки водоема. Риба играеше рядко и не беше голяма. На два пъти забелязах движение на границата на растителността в близост до бивака ни. Преместих отдалечената въдица, като заметнах коричката точно на това място. Влакното легна върху растителността, неразличимо за рибата, задържайки коричката плътно до границата.
Към 8 часа слънцето се вдигна по-високо и започнах да подготвям монтажа на тръбите от носещата конструкция на навеса. Сянката му трябваше да е в непосредствена близост до палатката и се стараех да не вдигам шум. Чиста случайност е, че след 10 минути Светльо се появи бодър и отпочинал. След закуска под сянката на навеса дойде време да пристъпим към избор и захранка на перспективни места.
Светльо: Случайност друг път. Събудих се от дрънченето на тръби. Веднага станах защото най-отговорната част от излета ни предстоеше. Нямам предвид сглобяването на навеса с който се беше заел Стефан, а избора на място и захранване.

Untitled-3

Монтирах сонара и започнах огледа на дънния релеф. Плътен слой водорасли покриваше повърхността от самия бряг до около 20-30 метра навътре. След тази ивица, в следващите 15-20 метра навътре сонарът показваше наличието на подводна растителност, въпреки че повърхността беше чиста и отгоре всичко изглеждаше O.K. Първото място, което захранихме, беше там, където свършваха подводните водорасли. Там рибите щяха да могат да се хранят в непосредствена близост до естественото им убежище, което би трябвало да ги направи по непредпазливи.
За второто петно избрахме подходящо място в близост до по-близките потопени дървета. Хвърлихме захранка и на третото перспективно място в непосредствен на близост до по-отдалеченото от нас потопено дърво. Повече от половината захранка използвахме още при това първоначално захранване.
Така избрани, първите две места, които избрахме да захраним, можеха да бъдат достигнати с нашите монтажи със замятане от ръка, без да използваме лодката за внасянето им. В по-близкото, аз хвърлих две въдици. Третата внесох на далечното потопено дърво, което също изглеждай, т доста перспективно. Стефан реши че е максимално разнообразен и хвърли само една въдица на близкото петно, втора в близост до по-близката група потопени дървета, а на последната продължи да упорства с коричката хляб.
Следващото кълване беше след обяд на най-далечната въдица и отново на протеиново топче. Усещаше се, че рибата този път е по-едра Скочихме веднага в лодката и успя = да задържа шарана далеч от потопеното дърво и от водораслите в близост до него. Не след дълго в кепа влезе хубав люспест шаран с тегло около 5 кг. Едва сега се огледах и видях че силния вятър който беше излязъл ни беше отвял далеч от нашето място. Предстоеше ни сериозно гребане обратно. Хубава гледка бяхме -Стефан в поза “Г” държеше кепа с рибата в него, а аз на колене в стил „Винету” (бях забравил седалките на лодката) греба без видим резултат към най-близката точка на брега. Както и да е, успяхме да се измъкнем, но усещането ми в широкия гръбен мускул беше доста близко до това на Арнолд Шварценегер след усилена тренировка.
В този почти ураганен вятър не ми се влизаше отново с лодката да внасям обратно монтажа на същото място и временно го заметнах на по-близкото захранено петно. Надявахме се, че както и миналата вечер след залез слънце вятърът ще утихне и тогава ще внесем тази и още една въдица. Сега като си мисля оценя вам това като грешка, но тогава още ме боляха ръцете от гребането на излизане.
Вечерта захранихме близкото петно с ракета. Вятърът беше вече по-слаб и реших да внасям монтажа до далечното дърво. Стефан най-накрая се предаде с хляба и преоборудва въдицата си която също внесох заедно с моята. Хвърлих останалата захранка над спуснатите ни монтажи.
Стефан: Да се внасят две въдици едновременно с това специфично управление на лодката и при вятър беше добра идея единствено от гледна точка пестене на усилия. Удовлетворени от разположението на монтажите се заехме с приготовлението на вечерята. На Светльо се падна да работи със скарата на дървени въглища, но още не беше приключил с гребането за деня. Сигнализаторът на същата въдица в тоя момент запи щя. След засичането Светльо успя да спре рибата от устрема й към дървото и секунди по-късно тя се откачи. Последва ново внасяне, този път само на тази въдица.
Светльо: Очаквахме безсънна нощ, защото информацията ни от миналото лято за водоема беше, че шараните са активни само през нощта. За съжаление се наспахме добре… Нищо не ни обезпокои до сутринта. Изненадващо, дори компанията която миналата вечер се разположи без да пита в непосредствена близост до нас, не успя да се развихри и чалгата от колата им се чуваше съвсем слабо и почти поносимо.

Untitled-4

Стефан: На сутринта Светльо и рибата се активизираха почти едновременно – отново около 8 часа. Об тегачът, естествено на същата въдица, бавно се отпусна, но при засичането нямаше никой.
Светльо: След това прехвърлихме всички въдици, като на уловистото място внесох още една от моите въдици, този път на царевица. Исках да разбера наистина предпочитанията на рибата на място, където вече беше ясно, че шараните се хранят.
Резултатът беше още два шарана, почти близнаци на втория, всички на протеиновите топчета, от които имахме съвсем малко, само за стръв.
За съжаление излетът ни беше към своя край тъкмо когато вече ни беше ясно мястото и стръвта, която рибите предпочитаха в момента. Излет с две нощувки на свободен водоем наистина е минималният по продължителност, по време на който, ако се работи достатъчно, може да се пробват различни стратегии, стръв и места. Още един ден би ни наградил за усилията още по-добре, но резултатът, който постигнахме, също беше добър и единодушно зачислихме нашия излет към графа „успешни”. Най-доброто време за риболов на шаран тепърва предстои и бихме искали да пожелаем още по-успешни излети на всички вас!

От Стефан Стефанов Светлозар Спасов
Списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.