Най нови

За хищници през юни продължение

Распер

Типично речен хищник, който притежава голяма бързина и изключителна предпазливост. Обитава Дунав и долните течения на притоците му, а също и някои от големите реки в Южна България. За много риболовци си остава съвсем непозната риба, независимо от продължителността на стажа им с въдица в ръка. Причините за това са: сравнително слабото му разпространение, капризите на рибата и трудният риболов, изискващ перфектно владеене на спининга. Расперът се търси на границите между тихото и бързото речно течение или в началото и края на “дебелите” бързеи, където се образува бяла пяна на повърхността. Предпочита да лови плячката си в горните слоеве на водата, далеч от брега, като при ловуване гони уклейките, като ги разпилява шумно по повърхността, а нерядко прави и скокове в преследване на жертвите си. Тръгне ли на лов, непременно ще го видите или чуете. Именно в тези участъци, където ловува в момента, е най-големият шанс за спинингиста да го улови. Подходящи примамки за распер са белите издължени колебаещи се блесни с дължина около 7-8 см и въртящи се блесни с номера от 2 до 4. Ако ще го пробвате на жива стръв, използвайте уклейки, като изборът на монтаж зависи от конкретните условия и мястото на риболова.

Щука

Най-агресивният сладководен хищник в нашите води, познат дори на начинаещите рибари. Практиката показва, че въпреки масовото му разпространение, в доста водоеми през летните месеци се хващат предимно дребни екземпляри и инцидентно щуки над 2-3 кг. Трофейните хищници по 5-6 кг и отгоре се ловят предимно през есента или в ранната пролет. Юни не е най-добрият месец за ловене на щука, но година с година не си приличат – една е по-хладна и дъждовна, друга е суха и гореща. В началото на лятото чудесни условия за риболов са леко облачното небе, лекият ветрец и по-хладното време. С други думи – ниска осветеност, сравнително тихо време и предметите да не хвърлят сенки, а температурата на въздуха да не бъде над 20 градуса. Това са моментите, в които щуката е много активна и не бива да се пропускат. В топлите и слънчеви дни, особено ако не духа вятър, щуката е слабоактивна и предпазлива. Тогава на улов може да се разчита предимно рано сутрин, докато времето е хладно и слънцето не е напекло. Подходящи примамки за спининг за щука във водоеми с растителност, която е на метър под повърхността, са въртящи се блесни с № 3-5 и плаващи воблери с дължина 9-11 см. Тези примамки се водят в горните водни пластове на малка дълбочина, без опасност от закачването им във водораслите. В долните течения на големите реки и Дунава отличен резултат дават силиконовите рибки и туистерите с единична или двойна опашка с дължина до 10-11 см. Ако се използва жива рибка, е препоръчително тя да е уловена на място във водоема, защото макар и лаком хищник – щуката свиква да се храни с познатите й “клиенти”, с които съжителства.

Бяла риба

По всеобщо мнение сред риболовците, тази риба оформя елита сред нашите хищници заедно с щуката и сома. Риболовът й е цяла академия и се учи с години. Зная го от собствен опит. Разнообразието в начините на риболов и използваните видове стръв и такъми е изключително. Бяла риба се търси от лодка или от брега, като според мен това е хищникът с най-непостоянно и променливо поведение относно хранене, местообитание, укрития и предпочитана дълбочина на ловуване. За съжаление напоследък този изключителен хищник все по-инцидентно попада на въдиците, тъй като популацията му навсякъде много намаля. В началото на лятото в езерата и язовирите бяла риба се търси на жива рибка, на тежко, в откритите части на водоема, като стръвта се внася навътре с лодка. Не трябва да се забравя, че когато търси храна привечер и преди изгрева на слънцето, хищникът доближава бреговете и ловува на малка дълбочина. Затова много често в такива моменти се хваща на въдици, заметнати “от ръка” близо до брега. Добри резултати се постигат при използването на лодка с извънбордов двигател на влачене. Примамките, които се ползват, са потъващи или плаващи воблери в зависимост от дълбочината на водоема и предпочитанията на хищника. Тези риболовци, които разполагат с лодки, могат да си опитат късмета и с други спинингови примамки, като клатушки и силикони, а също и “на помпане” с отвесна блесна в дълбоките места, с разлики в дънния релеф. От брега на спининг инцидентно могат да се постигнат по-значими успехи и това предимно се случва, ако попаднем на времето и мястото на ловуване на хищника.

Сом

Гиганът на родните водоеми е хвърлил хайвера си, огладнял е порядъчно след размножаването и е особено активен в този период. От рибарите се иска само да намерят обитанието му и да го надхитрят да захапе въдицата. Всичко изглежда много лесно на приказки, но на практика нещата изглеждат по съвсем различен начин. Уловът на приличен сом с въдица изисква здрави нерви, здрави такъми и здраво чакане. За заклетите сомаджии използваната стръв се подбира най-вече измежду следните примамки: по-едри живи или мъртви рибки с дължина до 20 см, цели раци или рачешки опашки, жаби, грозд торни или земни червеи, големи черни пиявици, наричани “конски”, попови прасета /конощипи/, оскубани и запечени врабчета или други дребни птици. Сомове нерядко пъти се хващат и на плочка кюспе на дънни въдици, подготвени за шаран. В големите язовири примамката за сом се внася с лодка в най-дълбоките участъци. Любимо местообитание на едрите сомове са язовирни стени, шлюзове и бетонни кули и стръмни и скалисти брегове. В долните течения на големите ни реки, където се въди сом, добрите места са около сенчести и подкопани брегове с подмоли и коренища, дънери на паднали във водата върби и тополи, големи камъни или подпори на мостове, около които се образуват ями или места с водовъртежи и обратно течение. В големите реки сом може да се улови със спининг на потъващ воблер, силиконова рибка или тежка колебаеща се блесна, но за това е необходим доста опит, голяма настойчивост и многократни замятания в “сомските” участъци. Изкуствената примамка е необходимо да се движи бавно в непосредствена близост до дъното с периодични паузи и придърпвания. В Дунава сомовете си имат леговища, които добре са изучени от местните майстори. Обикновено това са дънни ями със стръмни склонове, резки преходи в дънния релеф, остатъци от потънали кораби и баржи и места около пристанища, терминали, буни и кейове. Най-активният сезон за риболов на трофейни сомове с кльонк специално за язовирите започва малко по-късно, в края на юли, когато температурата на водата е по-висока. Въпреки това и през юни в някои водоеми се лови сом на кльонк, ако се познават подходящите места и е усвоено умението да се работи с уреда. В големите язовири сом се хваща на влачене от лодка, като подходящите примамки са дълбокогазещи воблери с дължина до 18 см или тежки колебаещи се блесни.

Всички описани благоприятни и негативни фактори, техники и такъми е редно да се приемат само като теоретични постановки, макар и изведени от практиката, но да не забравяме, че теорията неведнъж се е разминавала с практиката. Особено когато става дума за риболов.
На всички почитатели на хищниците пожелавам успешен сезон! Стефан Минчев

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.