Най нови

Движенията на шараните от Саймън Кроу

Попадали ли сте в ситуацията, когато на някой голям водоем вадите една след друга риби и изведнъж активността абсолютно спира? В девет от десет такива случая първата ни мисъл е, че шараните просто са напуснали мястото. Но с тази статия искам да опиша, че не винаги бързото решение е правилното. Според мен в повечето случаи шараните въобще не са отишли на далеч. Нека ви дам един пример какво имам в предвид. Миналата година заедно с моя добър приятел Стив Бригс бяхме на Радута за две седмици. На разположение имахме огромна водна площ. Бяхме на края на язовира при стената. Около нас нямаше никой и имахме на разположение 500 Акра водна площ.

22 кг. люспест шаран от Радута

22 кг. люспест шаран от Радута

Първата седмица резултатите бяха отлични и аз имах десет удара, от които четири риби бяха над 19 кг. докато Стив хвана само три риби до 8 кг. Аз ловях отдясно, а пред нас се намираше старото корито на реката осеяно с потънали дървета и всякакви други закачки. Този участък се простираше от моята дясна страна чак до ареала на Стив. Още в самото начало вкарахме всички въдици там, защото останалата част беше прекалено плитки и без никакви особености. След няколко дни стана ясно, че шараните се въртят само в старото речно корито и всички удари бяха на дълбочина 3-4 метра. В края на първата седмица имах добри риби на моята сметка, хванати на всичките ми четири въдици. Рибите явно се намираха пред мен без значение дали отляво или отдясно. Както винаги, когато човек има удари на едно място, така и аз продължих да захранвам и да пускам въдиците точно на успешните места. Не знам как е при вас, но аз съм перфекционист относно намирането на точното място, където съм имал удар. Понякога съм прекарвал повече от час в търсене и на най-малката особеност по дъното, за да пусна стръвта там. Вярно, че е хубаво човек да постави шамандура, но на язовири като Радута, където дъното върви буквално нагоре-надолу е трудно даже и с най-добрия сонар да открие човек точно мястото, където преди това е имал удар. Стив си скубеше косата, защото нито имаше на неговото място много удари нито пък те бяха от големи риби. Казах му да доближи дясната си въдица възможно най-близо до моята най-лява и сега бяха само на пет метра една от друга за по-близо нямаше възможност заради едно потънало дърво. Аз използвах комбинация от миксовете на Род Хътчинсън МС и Addicted и Стив започна да използва същата стръв. През следващите 24 часа картината коренно се промени. Докато при мен активността направо спря, при Стив шараните атакуваха стръвта с пълна сила. Сега аз седях и гледах както Стив през изминалата седмица. Всички добри риби идваха точно от дистанция от 10 метра от левия ми маркер. Ясно беше, че рибите се бяха преместили леко наляво и ако Стив не беше там мястото се падаше още в моя ареал. В края на излета усмивката на лицето на Стив беше също толкова широка колкото и на моето общо бяхме хванали шест риби над 20 кг.
23 кг. люспест шаран от Радута

23 кг. люспест шаран от Радута

Ако бях през тези две седмици сам на това място може би никога нямаше да разберем какво е станало. Като се замисля, досега в случаите, когато пред мен активността бе спирала, вместо да пробвам други места в ареала пред мен, винаги си събирах багажа и се местех на коренно различно място, уверен, че и шараните са се преместили. И не само аз постъпвам така, а и шаранджии от калибъра на Тим Пейсли, РодХътчинсън и Стив. Почти всички от нас постъпват по този начин. Просто си събираме багажа и се местим, вместо да се замислим, че шараните може да са се отдалечили само на няколко метра и продължават да са в настроение да се хранят. Стив реши да подложи теорията на проверка по време на зимния си предстой на Касиен.
Добра стръв

Добра стръв

При спиране на активността само е размествал въдиците около първоначалното място и по този начин е успял да удължи периодите на активност на рибата от два на три и дори на четири дни. Оттогава съм изпробвал тази тактика на много водоеми и съм се убедил, че само с преместване на стръвта на най-различни точки в облавяния от нас ареал можем да „удължим” активността на шараните. Прекалено често ни спохожда мисълта при липса на удари, че шараните са в другия край на водоема. Моето мнение е, че когато шараните открият ареал с храна /захранка/, остават в близост до него понякога няколко дни, даже и ако в дадения момент не се хранят активно. Тук не става въпрос само за големите водоеми. Според мен и на микроязовири шараните често се държат по този начин. Наскоро лових на един малък водоем в Англия на име Моторуей Понд. Там рибите са под голям натиск отстрана на риболовците. И въпреки че там рибите са изключително предпазливи, успях премествайки стръвта само на метър и нещо от първоначалното й положение, да „удължа” периода на хранене. Това беше един от малкото дни в годината, когато шараните свалят гарда. За шест часа имах три риби и след следващите три часа без активност ме споходи мисълта, че нещо не е наред. Преместването на стръвта ми донесе изведнъж като от нищото още няколко риби, нещо, за коено не бях си и помислял, че е възможно да се случи на този водоем. Не мисля, че има нужда да ви давам повече примери, защото съм сигурен, че ви е станало пределно ясно какво имам в предвид. Малко повече усилие в момент, когато изглежда, че всичко е свършило и ще бъдете богато възнаградени. Човек никога не знае – можете да превърнете така един добър излет в отличен излет!!!

Изгрев на голям водоем

Изгрев на голям водоем

Списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.