Най нови

Кой, какво, как?

От Юрген Маиер и д-р Роберт Арлингхг

Изследване относно големина на стръвта, начин на хранене и атрактори

8
Сигурно ще се питате, какво общо имат Тифи и Самсън /герой от детския филм Сезамщрасе/ с шаранджийския риболов? На пръв поглед нищо. Сигурно има шарани, които са кръстени така, но не това имаме в предвид. Нека си спомним началната мелодия: Кой, Как, Какво, трала лала Защо, Защо, Защо тралала-лалала Който не пита, остава глупав. Всеки от вас знае въпросите, но често не знае отговорите. Любими въпроси са например: Кой е хванал 20-килограмовия? Как го е хванал? На какво го е хванал? Или пък: Защо го е хванал? Защо го е хванал на това място тоест Къде го е хванал?/? С коя стръв? Защо няма статия относно \лова? Да и който не пита тези въпроси, той остава глупав. А както знаем да си глупав е болезнено. За да ограничим тази болка, искаме в този и следващите броеве да ви представим едно комплексно изследване относно хранене, начин на хранене и възприятие на храната на шарана, както и прилагането на научни резултати при избора на стръв и на компоненти за производството на топчета и на атрактори. За съжаление в много статии няма подробности, затова и не са разпространени основните разбирания за„Защо”) в шаранджийските среди. От много време това ни е трън в очите. Нашите статии са подредени така, че Роберт Арлингхаус/наричан от някои недоброжелатели Многознайко и т.н. /ще поеме научната част, а Юрген Майер/ олицетворение на протеиновото топче/ ще предаде своя дългогодишен опит в производството на топчета. Разбира се това разделение е съвсем грубо. Със следните редове ще бъдат представени научно обосновани доказателства относно важни дефиниции свързани с темата ни. Тоест по този начин читателят ще знае: Аха, тези двамата не си измислят ей така, а разказват за споменати в научната литература неща. Отчасти сме се стремили и да назовем името на съответния цитиран автор, както и годината на публикация. На други места за да не „блокираме” текста говорим само за националности/ например: Японските учени са доказали, че … и т.н./ На много от вас може би това теоретично изследване ще се стори абсурдно и ненужно. На тези читатели се извиняваме предварително. Други от вас дълбоко ще въздъхнат и ще наострят уши. Ще бъдат накарани да се замислят, дали в миналото са пра¬вили всичко по правилния начин. Тези читатели може би ще разберат, защо определени съставки в топчето винаги са толкова успешни, а други не. Ще се опитаме да обясним всичко възможно най-подробно и точно.
Статийте не служат на комерсиални цели , а служат просто за информация. Освен това благото на нашите шарани и водоеми дотолкова ни лежи на сърцето, че направо се видяхме принудени да напишем тези редове. Нашето изследване има за цел да обори някои курсиращи в риболовната литература чисто спекулативни и измислени теории, които само водят читателя в грешната посока.
• В риболовната литература често се говори за хранене и начин на хранене при шараните (Cyprinus carpio). Шаранът е вид риба, която е много подробно научно изследвана. От много разговори с колеги ни беше станало ясно, че е налице нуждата, да бъде прегледана научната литература и да бъдат назовани някои интересни точки, които между другото биха помогнали за подобряване на резултатите при риболова на шаран. Защото съгласете се, че най-важното при шаранджийс-кия риболов е намирането на рибите /Локация/ или да имаме време да чакаме докато дойдат при нас. Втората по важност точка е иползването на правилната стръв знанието за поведението и начина на хранене на шараните. Чак тогава идва на ред оборудването, от което най-важната част са монтажът и основното влакно и най-накрая пръчката, макарата и кепът. На последно място като помощ за успеха идват леглото, род подът и палатката. По наше мнение при много шаранджии последователността е обратната! За такъми се дават много повече пари отколкото се инвестира в стръв, захранка и във време за локализация. Често се избират топчета по възможност евтини! Рекламата е решаваща за закупуването.

3

В много случаи на никого не му хрумва, че това е основната причина за неуспех, особено на водоеми с много риболовци на тях или на такива с малка популация на риби или пък богати на естествена храна. Но това е тема на следващата статия. Сега ще започнем първо с начина на хранене на шараните, защото и тук царува незнание в шаранджийски те среди. Така, пожелаваме ви приятно четене и се надяваме някои от вас да се замислят за това, което правят.
Холандският учен Ф.А.Сибинги неговите колеги са се занимавали с този въпрос и резултатът е една ччдесна публикация. На това място ще предам резултатите и накрато: При шарана процедурата на хранене може да бъде разделена
следния начин:
1.Търсене
2.Намиране
3.Приближаване
4.Поемане
5.Вкусово селектиране
6. Селектиране по големина
7.Транспортиране (към гълтачните зъби) :
8.Дъвкане и смачкване
9.Гълтане
10.Смилане
При шараните селекцията между „ядливо” и „неядливо” е най-важната за съществуването им. В повечето случаи храната не може да избяга. За да хванем един шаран естествено е достатъчно той да поеме стръвта. Въпреки това нашата стръв трябва по възможност да бъде идентифицирана от рибата като „ядлива”. В противен случай стрьвта и захранката ни ще имат много краткотраен ефект само един път! Точките от 1 до 3 ще са предмет на следващата статия, защото при тях атракторите играят съществена роля. Не трябва да 1 забравяме, че шаранът е изключително любопитна риба, която може да прекара часове преравяйки дъното в търсене на случайни хапки храна. Род Хътчинсън например разказва в книгите си как е хващал шаран на лук или на слива. Един мой приятел веднъж хвана шаран на стръв дипната преди това в аутан!!! Ясно е, че това са: улови, които базират любопитното поемане на възможни хранителни източници. Тук атракторите /точка 2/ не играят съществена роля. По принцип храната бива поета посредством разчетено всмукване. Това всмукване е сложен механизъм, в който участват устнатаи хрилната кухини. Чрез тяхното разтваряне се създава налягане насочено надолу, което има за резултат, че частици храна или нашето топче биват всмукани.

7

Това става по два начина: Или приличната на хобот издадена напред уста обхваща топчето или го засмуква от разстояние няколко сантиметра. Като цяло шаранът се храни с частици храна, отбирайки определени такива и не както много хора мислят събира всичко по дъното. Когато намери топчетата от захранката шаранът ги събира едно по едно. Но е възможно чрез напълване на задната камера на плавателния мехур да застане в позиция като „прахосмукачка” и да събира само определени частици. Тук играе голяма роля „характерът”, навиците и физиологията на определения шаран /подробности по тази тема четете в статията на Саймън Кроу в броя. Един дебел с шаран с висящ корем винаги ще трябва да застава в положението „прахосмукачка”, докато един „елегантен” шаран ще може да се храни и в сравнително водоравно положение. Тези индивидуални характеристики биха могли да са обяснението, защо някои риби биват хващани по-рядко от други, понеже при начина на поемане на храна заради нашата презентация на стръвта биват по-лошо „набождани”, въпреки че ядат с удоволствие захранката. Такъв случай с един голям шаран на име Арфур описва Тери Хърн в първата си книга „ln Pursuit of the Largest,, (1999). По на¬ше мнение това е един много интересен аспект. Трябва обаче да приемем, че нашите любимци практикуват различни техники на поемане на храна, но общото при всички е, че поемат храната чрез целенасочено прецизно всмукване. Много рядко се стига до поемане с устните, например когато ядат охлюви. Шараните не хапят или отхапват.
Към точка 4: Сибинг приписва на шарана възможността за поемане на храна: Бавно всмукване. Това бавно всмукване може да протече по два начина /виж схема 1/: а)
Ядене на частици (Схема. 1а): Долната челюст бива издадена напред. Устата бива преместена във формата на маркуч в посока на храната. Частицата, например нашето топче, бива всмукана с 0,6 метра в секунда за около 0,1 секунди. Големи частици биват дълбоко всмукани в почти права линия, докато малки камъчета или органичен материал биват отклонени надолу и остават в близост до устата, (виж схемата). Храна може да бъде засмукана от разстояние една глава. Устата се затваря преди „хобота” да бъде отново издаден напред. При този процес плуването почти не играе роля. Той се използва в повечето случаи при поемане на нашата стръв.

5

Голяма хапка (Схема 16): Устната кухина се разтваря и по този начин създава сравнително дифузен воден поток с ниска скорост посока устата. Поради ниската скорост засмуканите частици не достигат надълбоко както при гореописания вид хранене. Тук устните не биват изкарвани напред и плуването не играе никаква роля. След всмукване на частиците челюстите се затварят и селекцията протича посредствомхрилните отвори. „Голямата хапка” /така нареченото Gulping/ е с по-висока фреквентност на използване отколкото яденето на отделни частици /до три пъти в секунда/ и играе роля при по-плътно разположени една до друга хранителни частици, които по принцип леко се носят във водата/ например водни бълхи/. За нас риболовците този начин на хранене е интересен ако ловим над дъното с бели червеи.
Шараните могат да преглътнат «хапка» с диаметър максимум 4% от дължината на своето тяло. Това е така поради големината на глътката им, въпреки че устата им може да поеме хапка с диаметър 7% от дължината на тялото им. Шаран с дължина един метър може съответно да обработи с гълтачните зъби хапка с големина 4 см. в диаметър. Сибинг говори даже за максимум от 3% от дължината на тялото, значи 3 см. в диаметър. Защо тогава някои шаранджии използват топчета с диаметър 40-50 мм. Ясно е, че такава стръв селектира рибите. Но може да се получи така, че големият шаран вече да е научил, че такава хапка е голяма даже и занего. Такова топче може да хване риба само тогава, когато рибата изпробва стръвта. Защото не може да го изяде!

1

Шараните могат да засмукват максимум до дълбочина от 12 см. в седимента на дъното (Суетов, 1939). Ако стръвта ни потъне по-надълбоко, вече не можем да очакваме удар. Интересен аспект! Как се храни всъщност с шарана? Михел и Обердорф (1995) по много хубав начин са обобщили мненията по въпроса: Шаранът е все-яден що се отнася до животинска храна. Менюто му се състои от 75-90% животинска храна. Шараните ядат храната, която преобладава във водоема и с която според своята анатомия и физиология най-добре могат да се справят. Шараните са нощно активни риби със засилване на активността сутрин и на здрачаване /това всеки го знае, нали?/. През пролетта и лятото един от компонентите на храната им е зоопланктона, но той не представлява толкова висок процент /наличие на максимум 5 % от цялостната маса в червото/. Водни растения се срещат по-често, като големи количества от тях са сигнал за недостатък в хранене¬то. Наличието им в червото по-скоро може да се сведе до случайно приемане при храненето с животински организми обитаващи водните растения /Наличност от <10%).
През зимата могат да се намерят в червото остатъци от вече мъртви водни растения до едно количество от 80%. Това е най-вероятно резултатът от липсата на естествена храна в студената вода. Любимата храна на шарана са червените Chironomiden /налични във водоемите от началото на пролетта до края на есента/, по принцип предстамляващи 25% от съдържанието на червото. Chironomiden са с гъстота до 4000 ларви на едно водно растение (в изгниващи растения или плодотворна тиня). Шараните ядат ларвите и по този начин поемат и растителни частици, което обяснява наличието им в червото. Втората по важност храна представляват мекотели /молюски/ като охлюви и миди /съдържание от 25%/. Естествено това количество може да се увеличи даже до 100 °о, ако във водоема има богато наличие на молюски /лято и есен/. Ларви на еднодневки, на водни кончета и така наречените къщурки често могат да бъдат открити в червото.

2

Тубифекс представлява една трета от общата храна, особено през зимата и пролет-та. Друга храна са семена и полени, които падат във водата. Ларви на риби, мъртви рибки и големи раци, например речни раци, също биват изяждани ако не са прекалено големи.
Ние не сме на мнение, че възрастните раци биват изяждани, поради големината им и възможността им да се защитават. Жертви са по-скоро млади и малки рачета. За съжаление не можахме да открием много по тази тема в специализираната литература. Като цяло шаранът винаги се опитва да оптимизира разхода и прихода на енергия. Всяко поемане на храна им струва енергия. От друга страна то носи енергия. Колкото по-голяма хапката, толкова по-голям е и прихода на енергия, но съответно и разхода поради поемането, смачкването и смилането на храната. От една определена големина или „подвижност” и съпротива на храната /както е при един голям рак/ съотношението на приход към разход на енергия е прекалено голямо и затова не си заслужава да яде този вид „плячка”. Тази теория на оптималното хранене (optimal foraging theory) е многократно доказана от учените. С растежа на рибата нараства и оптималната големина на стръвта. Но тя не трябва да става прекалено голяма. Оптималната големина е много под вече споменатите 4%. По наше мнение едно топче с големина 20-25 мм. е оптимално за един еднометров шаран. Най-добре сравнително леко, за да няма голям разход на енергия при смачкването. Гаранция, че шаранът не предпочита 10 мм. топчета пред 18 милиметровите, просто защото големите бича донесли по-голям приход на енергия. Ние сме на мнение, че предимството на малката стръв се състои в това, че са по-меки. Замислете се! Теорията на оптималното хранене може да се приложи идеално и върху захранването с частици. Ние не вярваме, че откъм приход на енергия за един голям шаран е оптимално целенасочено да събира всяко зрънце коноп. Обаче понеже в повечето случаи се захранва с голямо количество частици, тогава е от полза за шарана да отдели от скъпоценното си време и да «омете» цялото хранително петно, защото така не губи енергия при търсенето на по-големи хапки. Логично, нали? Когато количеството намалее дотам, че шаранът да трябва да търси зрънца коноп, тогава ще напусне мястото защото си заслужава по-скоро да се търси богата трапеза отколкото да си губи времето с търсене на последното зрънце. Колко често четем, че шараните са унищожили по-голямото количество от захранката без да бъдат хванати. В това можехме да се убедим сами с очите си на един добре видим пясъчен нанос. През първите два часа не бяха изядени всички частици /от едно количество от 10 кг. топчета, жито, царевица, грах и тигрови фъстъци/ като тигровите фъстъци дори не бяха докоснати. Всички топчета бяха изядени преди шараните да на-пуснат иначе бедния на естествена храна нанос.

6

Някои тактики на захранване могат да бъдат обяснени посредством теорията на оптималното хранене. Можехме да установим, че в реката Везер/изключително богата на естествена храна/ много добър успех носи масираното захранване в точка. Само по този начин в един богат водоем рибите могат да бъдат задържани за кратко време на определено място. Когато килимът храна лека-полека бива изяден, трябва бързо да до захраним, защото иначе рибите просто ще отплуват към следващото богато на естествена храна място, което си струва повече отколкото да търси и последното топче. Същото е и на богати затворени водоеми. Тук носят успех големи количества захранка на малка площ. На бедни на естествена храна водоеми е препоръчително захранване с малки дози но на по-голяма площ. Често ловим на едно езеро с големина 250 хектара и голяма популация на шаран. Възможни са 20 удара на нощ. Там се доказа,че при захранване на една площ от половин тенискорт с коноп, жито и топчета, човек може да задържи рибите за 24 часа. На този беден водоем за рибите е по-смислено да търсят и последното топче, защото не могат да отидат на богати на естествена храна места, въпреки че с по-голямо удоволствие биха яли ларви. Друг аспект, който може да бъде обяснен посредством тази теория е защо известни шарани изведнъж започват главоломно да наддават, след като години наред са поддържали едно и също тегло. Можехме да бъдем свидетели на такъв случаи с два шарана, които с днешна дата тежат над 15 кг. и в течение на две години изпревариха другарите си с цели 5 кг.
Вярваме, че рибите са станали толкова големи защото са се специализирали на един определен източник на естествена храна, от който другите шарани не могат да черпят. Предполагаме, че двамата големи са започнали да ядат целенасочено големи миди, понеже носят много енергия. По принцип според теорията на оптималното хранене мидите би трябвало да са прекалено големи за тях. Но понеже с течение на времето най-вероятно са се натрупали големи количества от тази неядена от другите риби храна, е било умно отстрана на двете риби да се специализират, като по този начин си осигурят предимство пред конкуренцията.
В началото сигурно е било трудно да ядат толкова големи миди. Но шараните наддаваха добре и сега са единствените риби, които могат да ядат тази храна. Освен това вярваме, че някои големи шарани се специализират да ядат мъртви риби. Само такава „специализация” върху богата на енергия храна обяснява бързия прираст на определени риби, въпреки че във водоема нищо не се е променило. Възможно е и целенасоченото ядене на протеинови топчета, което обяснява, защо след дълъг период от време шараните изведнъж отново започват да наддават след като шаранджийте дълго са захранвали с висококвалитативни топчета, без да има промяна в естествената храна и популацията на шаран.

списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.