Най нови

КАК НИ ВИЖДАТ РИБИТЕ ПО ВРЕМЕ НА РИБОЛОВ?

Край реката често можем да видим въдичари, които се движат спокойно по брега до самата во­да, без да се съобразяват, че с това плашат рибите. Разбира се, това е неправилно, защото риба­та вижда човека дори и когато той не подозира това, смятайки, че е извън зрителното им поле. Ако въдичарят успее да види в реката ято риби, всъщност то­ва е зрителна измама, защото точното място, където се нами­рат рибите, е no-близо до повър­хността, отколкото изглежда от брега.
image002
Изместването става вследствие пречупването на светлинните лъчи по водната по­върхност (виж схемата). Светлинният лъч, който се отразява от рибата в посока към наблюдателя, при преминаване през водната повърхност се пре­чупва в точка О и то така, че пр и преминаването му от по-плътна среда (водата) в no-рядка (възду­ха), образува спрямо вертикалата no-голям ъгъл М отколкото първоначалният ъгъл и достига до очите на наблюдателя в посо­ка О-С т.е. под много по-остър ъгъл на пречупване. От своя страна наблюдате­ля вижда рибата в посока на лъча О-В т.е. значително no-близо до водната повърхност. От там ри­бата изглежда много no-тънка, с no-удължено тяло. Можем да наблюдаваме риби­те във водата в същинската им големина и точно местоположе­ние, ако ги наблюдаваме от горе във вертикална посока. Това е та­ка, защото светлинните лъчи, па­дащи отвесно върху водната по­върхност, не се пречупват. Кол­кото no-косо падат лъчите, тол­кова no-голям е ъгълът на пречуп­ване. Този ефект прави невъзмож­но точното установяване на мес­тоположението на рибата. Как рибата вижда нас? Точно по обратния ред. Светлинният лъч , идващ от посока на въдичаря към водата, при преминаване през водната повърхност – от по-рядка среда (въздух) към по-плът­на (вода)- се пречупва и премина­ва във водата под остър ъгъл в посока О-А. Рибата вижда въдичаря в точка D. За нея силуетът му е значително увеличен и по-удължен, отколкото е в действи­телност. Силата на светлината има го­лямо значение за видимостта на рибата. Тя има предимство в то­ва, че човекът обикновено стои на брега при силна дневна свет­лина и фигурата му се откроява на фона на небето. Затова, ако няма удобно прикритие, въдичарят трябва да се старае да зас­тава пред някой храст или тъмен предмет, за да няма светъл фон гърба си. Известно е, че светлинните лъчи могат да достигат само оп­ределена дълбочина. Тя зависи от прозрачността на водата и сила­та на светлината. Ако приемем, че 6 нашия случай светлината прониква на около 2 метра, то ри­бата намираща се на 1,20 метра ще вижда много добре човека на брега. Обаче светлината, падаща върху водата, изминава разсто­янието от повърхността до ри­бата – 1,20 метра, отразява се в тялото й и се връща отново на­зад. Така изминатото разтояние вече е 2,40 метра. Силата на светлината при отразяването и пречупването се губи и въдичарят вижда слабо или изобщо не вижда рибата, а тя го вижда мно­го добре. Когато риболовецът се движи свободно по брега, той неволно плаши рибите и те търсят убе­жище в no-големите дълбочини. Повечето видове се чувстват спокойни и сигурни в по-дълбоки води. В плитък участък с бистра вода рибите се разбягват, ако чо­век се приближи на разстояние 10 метра.
image004
В дълбоките вирове или подмолите рибите остават на място, даже ако въдичарят зас­тане на самия бряг, защото се чувстват сигурни от дълбочи­ната на водата. Зрителният апарат на риби­те е no-просто устроен от чо­вешкия. Когато рибата е изваде­на от водата и попадне във въз­душна среда, очите й не успяват да се адаптират. Попаднала на брега, тя не реагира на движения, дори те да са близо до очите. То­ва е така наречената „въздушна слепота”. Скоковете и премятанията на рибата, на брега се обяс­няват със стремежа й да се вър­не обратно във водата. Ако приближим кепчето към уловената, но все още неизвадена риба, съществува голяма ве­роятност да я изпуснем, защо­то във водата тя вижда все още много добре. Нещата се променят, ако вдигнем рибата над водата така, че очите й да са в съприкосновение със въздуха. Тогава спокойно можем да поднесем кепчето под нея, без да се страхуваме, че ще избяга. За „въздушната слепота” на рибите допринася и отсъствието на клепачи които да пазят естествената влажност на очите. Бързото изсъхване на очната лигавица на рибата във въздушна среда намалява или почти унищожава зри телната им способност.

По материали от немския печат d256h

Успешен риболов

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.