Най нови

Защо трябва да пускаме шараните

Няколко дни преди да свърши поредната работна седмица от месец август, ми се обади моят приятел Христо Георгиев. Трябваше да уточним къде ще проведем тридневния излет за шаран, който бяхме планирали. На този етап от сезона и на двамата ни бе омръзнало от ходене на познати водоеми и решихме да проверим информацията, която той имаше, за един далечен микроязовир. Отново щяхме да посетим водоем, за който само се знае, че уж държи някакви шарани, но какви, колко и други подробности нямахме.

Неуморния

Неуморния

На 12 август пристигнахме на избрания водоем. За около два часа успяхме да разгледаме последователно водоема от брега, както и с помощта на лодка и сонар. Открихме няколко места с подводна растителност, в която сонарът отчете риби, но какви бяха те щяхме да разберем следващите дни. Разговаряхме с местни колеги за това какви риби (и най-вече какви шарани) има във водоема, но отговорите не бяха обнадеждаващи: „повече се лови каракуда, а шараните не могат да се хванат”. Както повелява законът, бяхме решили да ловим с по три въдици на човек. Заметнахме със стръв протеинови топчета и царевица, като подхранвахме със същите съставки.
Подредихме бивака и започна голямото чакане! Минаха 24 часа, но така и все нямахме кълване. На няколко пъти забелязахме на повърхността да играят шарани. Това поне ни показа, че язовирът държи някакви риби от тези за които сме дошли. През деня на водоема идваха много хора и брега се превръщаше буквално в плаж. Добре, че бяхме избрали такова място, което ни отдалечаваше от плажуващите. В очакване някой шаран да обърне внимание на нашата стръв, премина и вторият ден. Късния следобед прехвърлихме въдиците, като този път заметнахме и шестте пръчки на различна дистанция и дълбочина.
Рано сутринта в неделя чух единия от моите сигнализатори да пищи. Когато се обърнах, видях, че
рибата развива бързо аванс и за секунди вдигнах въдицата. В този момент почувствах тежестта от другия край и за момент не можех да спра рибата да развива влакно След десетина секунди успях да намаля нейния устрем и започна същинската борба. Влязохме с лодката пред водната растителност (опасваща брега), за да не може рибата да се заплете в нея. Когато доближи лодката, видях, че си имам работа с едър шаран. Борбата продължи около десетина минути и Христото успя да гребне рибата с кепа . Чак тогава видях, че съм закачил наис¬тина доста едър и красив люспест шаран. Изкарахме лодката на брега, претеглихме рибата и кантара показа точно 10 кг. Бях много щастлив, защото това бе мой нов рекорд. Направихме снимки и шаранът отплува обратно на свобода. Нямаше начин да не подаря живота на риба, която ме е направила толкова щастлив! Реших да кръстя шарана с името Прасчо, защото докато я претегляхме и снимаме нито за миг не спря да издава звуци като грухтене при отварянето и затварянето на устата си.

Прасчо

Прасчо

Рибата бе клъвнала на едно и половина протеиново топче с диаметър 18 мм. Заредих въдицата с нова стръв и заметнах на същото място, като допълнително подхраних с две шепи топчета.
Още не бе преминало въздействието от адреналин от първата ми за излета риба, когато след около два часа, отново чух сигнализатора, установих, че ми кълве на същата въдица. Този път по-бързо спрях устрема на рибата и отново повторихме процедурата с лодката. Рибата се бореше много силно и не искаше въобще да приближи до нас. Всеки мой опит да я доведа до кепа бяха съпроводени с взимане на десетина метра аванс. Някъде след двайсетата минута вече не си усещах ръцете. При едно от поредните наближавания до лодката Христо успя да я гребне, а аз, уморен видях в кепа един много красив гол шаран. При изваждането от кепа рибата продължаваше да се мята като обезумяла, все едно имаше сили за още една борба. Не знам как, но при един от тези подскоци успя да си счупи част от опашната перка. Тогава казах на Христо, че ще кръстя този шаран Неуморния. След меренето кантарът показа 8,5кг. Последва задължителната фото сесия и обратно на свобода.
Точно за 2-3 часа представата ми за водоема се промени коренно и той вече ми изглеждаше като едно вълшебно място. Заредих нова стръв на въдиците и отново заметнах на същото място. След час и половина отново чух сигнализатора на въдицата, с която бях извадил предишните две риби. Този път обаче, още щом вдигнах въдицата, усетих, че рибата се е оплела във водораслите. Влязохме с лодката и след няколко манипулации успях да откача шарана от водораслите и да го вкарам в кепа. Рибата бе видимо по-малка. На брега кантарът показа точно 5 кг и веднага получи име „номер 5″. Върнах и тази риба обратно на свобода и вече нищо не можеше да развали доброто ми настроение. Бях хванал три риби с общо тегло 23,5 кг на стръв собствени протеинови топчета, при това на див и непознат за мен водоем.

Хвани пусни

Хвани пусни

След като извадих и третата риба от едно и също място, решихме да вкараме и една от въдиците на Ицо там. Стръвна на неговата въдица бе комбинация от протеиново топче и едно зърно царевица. Скоро след това започнахме да събираме багажа, защото това бе и последния ден от излета. Бяхме прибрали вече голяма част от бивака, когато сигнализаторът на Христо запищя и видяхме как макарата отпуска влакно. От негова страна последва леко засичане и борбата започна. След около десетина минути в кепа влезе още един едър люспест шаран. След като го премерихме, се оказа, че рибата тежи 8 кг. Шаранът бе с много странна гърбица най-вероятно травма получена още докато е бил малък. Точно поради тази причина Ицо реши, че рибата ще се казва Кривчо. Последва нова фото сесия и рибата отплува обратно към дълбините.
Няколко часа по-късно пътувахме за вкъщи, но и двамата бяхме доволни от успешния излет. Още в колата започнахме да кроим планове за следващ излет на същия водоем. Задължително бяхме решени да разберем колко шарана живеят в него. Преброяването беше започнало!
Списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.