Най нови

Риболов с готови протеинови топчета

Върхът на сладоледа

Върхът на сладоледа

След като сме приготвили захранката идва по мое мнение и най-важната част и тя е да съумеем да я използваме правилно и ще хващаме редовно и с постоянство. Така се добива увереност и на най-трудните язовири, в ситуации, когато е важно не дали ще хванем риба, а кога ще я хванем! Ако не приложим правилната тактика на захранване пак можем да хванем, но никога толкова, колкото ако направим всичко като хората. Когато наблюдавам някои колеги, оставам с впечатлението, че за тях всяко едно топче, което не е хвърлено точно до стръвта, означава не само пилеене на захранка, но и на пари. Моят метод да хващам редовно шарани от големите водоеми се състои в това да пръскам захранката на колкото се може по-голяма площ, за да може възможно най-много риби да опитат от нея! Естествено, че това «разпръскване» не е произволно, а се извършва по определени начини, които аз наричам: ‘area baiting’ (захранване в ареал), ‘strip baiting’ (захранване на пътека) и ‘target baiting’ (концентрирано захранване). Със следващите редове ще се опитам полробно да ги опиша.
Първо идва въпроса, как избираме кой метод да приложим? Това зависи от вида водоем, дистанцията, на която ловим, наличието на други риболовци, дънния релеф и т.н. Всичко това се учи с опита. Смятам, че когато човек подходи с определен план към риболовната ситуация и го следва по време на излета, това при всички случаи подобрява резултатите ни. Планът съответно може да бъде променян според резултатите и поведението на рибите – например шараните могат да идват само от едно определено място и нашето първоначално захранване в ареал се превръща в захранване на пътека – винаги бъдете готови за промени!
Захранване в ареал

Ареал

Ареал

Схема

Схема

Нека разгледаме метода на захранване в ареал така както е показан на схемата. Към него прибягвам когато ловя на нов водоем или съм на голям язовир, в който няма резки и съществени промени в дълбочината (например големите френски езера Ориент, Дю Дер Лиеж).
Там шараните могат да се хранят на всяко място пред нас докато на водоеми като Салагу и Касиен няма смисъл да разпръскваме храната защото тя може да падне на дълбочини както от 3 така и от З0 метра. Когато пристигна на избраното място на водоема, влизам с лодката и маркирам местата, където искам да ловя, които за начало винаги са на различни дистанции и дълбочини, за да мога да покрия възможно най-много опции. След това започвам със самото захранване – първото захранване е обилно, общо 10-15 кг. Това може да е в минус за първите дни, но за мен е важно какво ще стане след това. Тогава по мое мнение започва времето когато ударите започват и то с постоянство като постепенно започват да удрят и по-големи риби. За захранване използвам лодката, защото това е най-лесният и бърз начин.
Поради дистанциите на които често се лови е невъзможно захранката да бъде направена по друг начин. Ако вятърът духа в правилната посока оставям се водата да ме носи и пръскам захранката възможно най-на широко, понякога на един квадратен километър. Вярно, че това си е голяма площ, но всеки шаран, който навлезе в тази зона ще е в близост до моята стръв и ще търси още храна. Ако вятърът не е изгоден или пък го няма никакъв, тогава използвам ел. мотора и карайки на зиг-заг разпръсквам захранката в целия ареал. След това използвам захранката от натрошени топчета и пелети, за да захраня точно около стръвта. Това привлича вниманието на шараните към тази малка площ и още по-добре е ако в ареала се навъртат повечко шарани и така възниква конкуренция за храна и рибите много бързо намират стръвта. Колкото повече време минава от излета започвам да си правя сметката каква е активността на шараните, колко големи риби се навъртат, какво ми казва сонарът, какви резултати имат другите колеги и какви резултати съм имал по време на предишни излети на това място. След това като компютър анализирам информацията и «опреснявам» плана си. Ако има активност на третия ден хвърлям около 10 кг. в целия ареал и така на всеки два дни. Някои места няма да донесат успех и много рядко се случва по време на излет всички три или четири пръчки да носят риби. Затова трябва да сменяме местата на непродуктивните въдици търсейки нови подходящи места. Може да се сблъскате на големите водоеми и с проблеми, когато през есента нивото на водата започва много бързо да пада и се налага да променим местоположението даже и на хващащите въдици, защото водата става прекалено плитка за да се храни рибата там. Когато търся нови места винаги си давам сметка по каква причина старите са носили риби. Дали заради дълбочината, вида на дъното, наличието на закачки? Това е за да се опитам да намеря подобни такива.
Понякога предварително маркирам такива или ги запаметявам с помощта на CPS-a. След това ги отбелязвам на карта, за да са на разположение за бъдещи излети. Не захранвам тези «бъдещи» места предварително или само по съвсем малко, за да не си вкарам автогол като привлека рибите на място, където в момента не ловя.
Захранване на пътека

Нека разгледаме следващия метод, който използвам когато ловя на водоеми от рода на Салагу. Там дълбочините се променят драстично само на разстояние от няколко метра, което означава, че си заслужава да захраним само на предпочитаната от шараните дълбочина. Това е важно, защото много често виждам колеги да ловят на места, където няма да хванат нищо, само заради принципа – Колкото по-на-вътре, толкова по-добре. Не само, че е трудно да се лови на големи дистанции, но и често там са дълбоки и непродуктивни места. Например ако ловя през пролетта тендирам към концентрация на стръвта на дълбочини от 7-11 метра, най-често на самия склон. Пет метра по-нататък и дълбочината вече е 20 метра и повече.

Голям люспест

Голям люспест

Захранването на пътека ми донесе този голям люспест шаран докато повечето колеги бяха валат.

С лодка

С лодка

Пътека

Пътека

Лодката е най-лесният начин на захранване

Всичко това води след себе си извода, че е нужен по-прецизен метод на захранване. Тук прилагам храненето на пътека, като по този начин успявам да захраня ареал с приблизително еднакви дълбочини.

Захранване на пътека

Захранване на пътека

Ще дам пример: Миналата пролет на Салагу захранвах пътека от порядъка на 150 метра помежду три места, които открих с помощта на сонара. Най-далечното от тях ми беше носило преди 80% от ударите, като останалите са давали само единични риби, като средното никога не ми е носило успех. Захраних с 10 кг. По цялата линия като ивицата беше широка между 10 и 20 метра поради резките промени в дълбочините. На третия ден пак вкарах 10 кг.и на петия ден екшънът започна. За моя изненада рибите не идваха както очаквах от крайното място, а за пръв път от средното. Екшън означава по 1 -2 риби на ден като на всеки втори ден дозахранвах с 4-5 кг. И при наличие на повече удари увеличавах количеството. За нещастие тежките атмосферни условия (силен вятър и големи вълни) означаваха, че за определени периоди от понякога даже 4 дни не можех да вкарвам храна, което ме караше всеки път да започвам с метода отначало. Преместих и още една въдица към средата, за да извлека максималното.
Най-крайната въдица ми донесе една-две риби, но на най-близката нямах удар и затова скъсих пътеката. Въдицата преместих в дълбокото старо речно корито и захраних само на самата нея. Това не ми донесе успех и беше доказателство, че рибите не се хранят в момента в дълбоката вода и едно използване на метода на захранване в ареал би имало като резултат само разхищение на 50% от захранката.
Концентрирана захранване

Концентрирано захранване

Концентрирано захранване

Концентрирано

Концентрирано

Успех от Белгия

Успех от Белгия

Най.накрая ще се спра на концентрираното захранване, което не практикувам често и което не изисква толкова захранка колкото другите два метода. Когато говоря за този метод веднага ми идва наум Касиен, където разпръскването на захранка не носи почти никакви успехи. Послед но използвах метода на концентрираното захранване на голямо унгарско езеро.
Това беше все още работеща баластриера и дъното приличаше на кора за яйца – наноси, ями и плата навсякъде. На върха на наноса дълбочината е 5 метра и изведнъж пада на 12-17 метра.
Понеже беше пролет и първо се затопляше плитката вода съответно и рибите бяха там. Нещо, което правя в такива ситуации е да режа топчетата на две половини, за да не се търкалят по склоновете към дълбокото.
Както и при другите така и при този метод винаги трябва да съумеем да преценим риболовната ситуация и да напаснем на нея действията си и да използваме захранката разумно.
Надявам се с казаното дотук да съм съумял да ви дам някоя и друга идея как най-добре да се възползвате от захранката. «Готовите» протеинови топчета са ми носили големи успехи през всичките тези години и не виждам причина защо да не е същото и при всеки от вас!
Успех!
Списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.