Най нови

Монтиране на линията и миксове

The Method е наложилото се название за един по-специфичен начин за дънен риболов на шаран. Като цяло обаче, в стандартния method няма нищо сложно или нетипично – наподобява обикновен in-line монтаж с тази разлика, че на мястото на тежестта има хранилка /фидер/, която се пълни с някаква смес /микс/.
Ето нагледен пример за такъв монтаж:
Untitled-1
Елементите по принцип са в следния ред: основно влакно, стопер, хранилка с противоуплитаща тръбичка, стопер, вирбел, повод с кука. В зависимост от условията, които ситуацията налага, хранилката може да е с вградена тежест /в повечето случаи в границите на 20-40 гр./ или с допълнително поставена такава – над или под самия фидер.
4
Подвариант на горния монтаж е този, при който фидера не е с вградена противоуплитаща тръбичка / in-line/, а е монтиран отстрани:
Понякога променям реда на елементите, като ползвам отново inline фидер, но монтирам повода с куката над фидера. Получава се нещо, подобно на хеликоптер риг:

Тук ще се спра на един малък „недостатък”. Така построената линия доста наподобява стандартния, традиционен по нашите земи риболов на шаран „на спирала” или т.нар „капан”, към които има добавени 4 или 6 куки на къси поводи, които в повечето случаи се набиват в сместа. Според някои западни мнения /звучащи като извинение едва ли не/ подобен монтаж задължително с 4 или 6 куки, въпреки че е определено брутален, бил създаден предимно за риболов на т.нар. Asian Carp /има се предвид толстолобът/ – предвид на това, че хранейки се, той филтрира водата и така когато се завърти близо до хранилката, по-лесно ще бъде хванат… Дали това е истина или не, няма да коментирам.
2
За нас е важно, че монтаж с повече от 2 куки не е позволен от закона и предполага бракониерски начин за риболов, който не е предмет на разглеждане в този материал./б.а. за пример мога да дам страна като Съединените щати, където шаранът съвсем не е сред най-уважаваните видове, но този тип монтаж не намира привърженици; отделен въпрос е, че повечето местни /щатски/ законодателства не допускат ползването на повече от 3 куки във всеки отделен монтаж.

Основната идея на The Methoc се състои в това, че шаранът, привлечен от аромата идва при фидера разравя сместа, която е в него, но не намира нищо хранително, нищо което да му допадне, след което открива куката с подходяща, съблазнителна стръв.
За презентиране на самата стръв има два варианта:
– да бъде оставена свободна
– да бъде долепена към микса на хранилката /а в някои случаи дори забита/
3psd
В първия вариант възниква един главен проблем и това е евентуалното оплитане на повода по време на замятането и потъването на монтажа към дъното.
Решения има няколко:
– Използване на максимално къс повод – примерно до 10-15 см;
– Използване на изцяло монофилен повод, чиято по-голяма твърдост е предимство;
– Ползване на PVA конец или тиксо, с които куката да се привърже на подходящо място /където няма възможност да се закачи впоследствие, при разтварянето на PVA материала/.
Аз предпочитам късият монофилен повод – до около 12 см.
Има и различни допълнителни „чалъми” за предотвратяване на оплитането на повода: например с хляб, омесен до подходяща жилавост – оформя се плътен слой около вирбела и повода, а куката със стръвта остава свободна. Тази хитрост има и своите минуси- основно в това, че хлябат като цяло е по жилав и издържа повече време във водата от микса на хранилката. Като резултат е възможна ситуация, в която фидерът е празен, а същевременно „втвърденият” от хляба повод прави кълването проблемно. Иначе, класиката в случая е ползването на PVA.
Няколко думи и за забиването на куката със стръвта в микса. Плюсовете са в снижаването на мнителността на шарана, понеже стръвта и микса образуват едно цяло. Минусите могат да се търсят във възможността фидера така да падне на дъното, че куката със стръвта да се окаже отдолу, към дъното. За мен някакво, но не оптимално, решение в тази насока, е поводът с куката да се забие в долния край на топката. Напоследък някои фирми предлагат допълнително утежнени само в едната страна фидери – остават винаги с тази утежнена страна към дъното и съответно – стръвта винаги ще бъде отгоре.
5
Основно предимство на method rig-a е възможността за увеличаване атрактивността на стръвта, особено в случаите когато няма възможност да се подхрани мястото или пък ако има такава, захранването е оскъдно.
Освен стандартните съставки, като царевично и пшенично брашно /или грис/, смлян коноп, към микса, с който се запълва хранилката могат да се добавят смляна кучешка храна, пелети, овесено брашно /ядки/, един куп овкусители и ароматизатори /каквото намерите из кухненския бюфет/ и т.н. Според повечето мнения, а и опита показва същото – по-удачно е сместа да е от по-едри частици, за да може, разпадайки се по дъното да оформи съблазнително за шарана хранително петно. Плюс е присъствието на едри частици и защото те не могат да бъдат изядени от по-дребните видове риби, които задължително ще пристигнат първи при стръвта.
Обикновеният хляб е основен елемент в много миксове, като се разчита предимно на свързващото му свойство. Ако миксът се е получил твърде трошлив или мек, консистенцията му винаги може да се оправи най-добре с добавянето на омесен хляб, който му придава допълнителна жилавост. Увеличаването на количеството му в микса си и някои негативни последици -привлича доста дребни рибки, а също и рискувате да направите микса прекалено твърд.
Няколко думи за цвета на микса. В зависимост от съставките, варира от жълто-бял до тъмно-кафяв Според моите наблюдения, има една зависимост, която трябва да се съблюдава, доколкото е възможно Тя се състои в това, че тъмния цвят” по принцип привлича по-дребните рибки. Обяснението е, че микаг се слива с общия фон на дъното и това не плаши дребосъците. По-светлите миксове контрастират с дъното, което е причина дребосъците да не го атакуват толкова активно. Но това е и нож с две остриета, понеже големите риби са мнителни и могат да реагират точно п: начина, по който го правят дребните.

6
За желаещите да опитат : method-монтаж, ето няколко примерни варианта за тествани миксове, които могат да се приготвят в домашни условия. Комбинацията и пропорциите между компонентите не са „закон”, така че всеки би могъл да даде своя принос в полето за експерименти:
Вариант 1
Основни компоненти – равни части от царевично брашно, ситни семена, пшенично брашно и овесено брашно.
Може да се добави сладка консервирана царевица,но в количество, което да не се отрази върху консистенцията на микса, т.е. да не го направи твърде трошлив.
За допълнителен атрактор при направата на микса е удачно да се ползва сокът от царевицата или пък да се добави ароматизатор „царевица”.
Вариант 2:
Основни компоненти – равни части от овесено брашно, ситни семена/коноп, лен и пр./ и натрошен хляб плюс добавка на някаква мазнина – олио, ароматизирано допълнително такова, фъстъчено масло или нещо подобно; консервирана царевица.
Вариант 3:
Основни компоненти – равни части натрошена или смляна царевица, сухо мляко, натрошен хляб и предварително сварени цели семена /коноп, лен, пшеница, царевица/.
Компонентите се смесват сухи, след което се добавя от водата, в която са вряли семената и се меси докато се получи подходяща консистенция. Добавят се по избор някакви аминокиселини, аромати и т.н. Хлябът отново служи за свързване на компонентите, а царевицата пък спомага за разпадането на микса. Вместо сухо мляко може да се добави др. високо протеинов компонент – най-лесният и достъпен вариант е ползването на обикновена извара.
7
Това е крайният резултат от направата на горния микс. Ползвани са смляна царевица, сухо мляко, хляб и коноп. Допълнително оцветен е до розово-кафяво, а ароматът е Ту-ти-фрути.
Вариант 4
За използването на готов микс:
Основни компоненти: 1/3 „купешки” микс /евентуално може да се ползва и подходяща за целта обикновена подхранка – важното е да не е твърде фино смляна, да е

сравнително лепкава и тежка/, 2/3 пелети.
Сухо мляко, пшенично брашно или някакъв друг компонент – за слепване и втвърдяване на микса.
Процедура: пелетите се заливат с вряла вода, за да омекнат, след което се добавят останалите компоненти и всичко се омесва добре.
Вариант 5
Лесен за направа:
Основни компоненти- 1/3 натрошен хляб, 2/3 царевично брашно, допълнителни атрактори и ароматизатори.
По принцип може да не се вари- хлябът ще спомогне да не троши микса, но аз предпочитам да сваря леко царевичното брашно, след което му добавям хляба и най-накрая- ароматите.
Предпочитан аромат в случая -ванилия или канела.
8
Наслука! Списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.