Най нови

Излет на Изток

10
Пролетта наближаваше и едноседмичният риболовен излет също. Тъй като имахме на разположение малко време за далечни водоеми, за излета избрахме едно езеро в Източна Германия с големина около 320 хектара, на което не бяхме ходили още и информацията, която имахме беше доста оскъдна. Не знаехме почти нищо за популацията и големината на шараните в езерото и решихме да не прекаляваме със захранката. След дълги разговори и дискусии изборът на захранка падна на микс на рибна основа с два вида аромати половината с карамел, а другата половина с Caviar на фирмата М + М Bait и Squid & Octopus на фирмата Солар (страшна миризма – ако искате да изгоните тъщата, която пак е на гости правете топчетата в кухнята).За да предотвратим нежеланите удари на платика,направихме топчетата с големина 18 – 20мм.Мисля, че тук му е мястото да изтъкна предимствата на самонаправените топчета. Първо знаем точно какво съдържат и че са направени с пресни продукти. По този начин избягваме всички видове консерванти, оцветители и пр. При купените не знаем какво е качеството, не знаем какво съдържат, колко време са седели по складовете и по магазините и пр. За това са и на-тъпкани с консерванти. На пръв поглед изглеждат хубави, миришат ароматно, но това е всичко. Разбира се има и добри купешки, но те са прекалено скъпи. Особено когато става дума за продължителни захранки, предимствата на личното производство са големи.
11
2
3
4
Единственият недостатък е, че трябва да се държат замразени и да се вадят толкова колкото е необходимо за излета.След десетки часове в избата, подготовка на захранка, багажа и други дойде време за потегляне.След 5 часов път и малки премеждия пристигнахме на езерото.Изненадата беше голяма – вода като на картинките, с два острова, почти цялото езеро обрасло по краищата с папур, полета от водни лилии, плитчини с шарани, които се пекът на слънце. Водоемът се оказа с много разнообразна структура, плата които се качват от 6-7 метра на 2 метра обрасли с водорасли и склоновете пълни с миди и всякакви други вкусотии, които шараните обожават.Избрахме едно място с две го-леми възвишения под водата – плата, дъното се качваше от 4-6 метра на 2-3 метра. Трябваха ни още 2 часа да разгледаме местата със сонара, за да видим на какво разстояние да ловим. Аз ловях в ляво на около 180-200 метра по склоновете, а моят приятел Петър, с когото бяхме, ловеше направо на около 230 метра. И двама ловяхме от 2 до 4 метра дълбочина. На моите две пръчки ползвах за стръв рибни топчета с големина 20мм, третата бях заредил с тигрови фъстъци.
Захранихме четирите пръчки с по около 1,5 кг. топчета на монтаж, а на другите 2 около 4 кг. Тигрови фъстъци. Бяхме взели с нас около 50 кг. топчета, 30 кг. тигрови фъстъци, 20 кг. пелети.
Тактики на захранване
По принцип в зависимост от големината на водоема, популацията и големината на шараните вътре, използвам най често една от трите тактики на захранка:
Първият вариант е само стръвта и няколко топчета.Тази тактика я използвам при малки езера с малка и плашлива популация на шарани. Предимствата на този вариант е, че рибата има две възможности, яж или бягай. Лошото на тази теория е, че ако дадем много захранка при малка популация, вероятността шаранът да намери нашата стръв е едно към захранката, която сме направили (примерно ако захранката е 2 кг.топчета, вероятността е едно към 200).
Втората възможност е малко захранка от 0,5 до 1,5 кг. Най често използвам нея, при което додавам захранка само при наличието на риби на захранката около 0,5 кг. в зависимост от честотата на ударите.
Третият вариант е масивна широка захранка от 1,5 – 3 кг. на пръчка. Този метод практикувам при наличието на много риба в големите езера, целта е колкото се може по-дълго да задържа рибата на захраненото място, като на удар додавам по около 1 -2 кг. захранка.
Най-добрите периоди за този вариант са късна пролет и есен, когато рибата се храни най-активно. Предимствата на тази тактика е, че рибите бързо губят страха от храната и изпадат в един вид конкуренция за храна.

576
Но да се върна обратно към нашия излет:
Първият ден прекарахме без нито едно пипване. На другия ден полъхна ветрец и заваля ситен дъжд. Към обед едната от пръчките на топчета се обади с непрекъсващ тон на моя сигнализатор. Пиеееее-еееееп. От радост и вълнение влязох с обувките във водата, което забелязах едва по-късно. Засечка и в лодката, и след 15 минути първият шаро беше в кепа 12,5 кг. – добро начало.
Същия ден хванахме още 7 шарковци с тегло от 11 до 17,20 кг.
Нощта за наша радост не беше спокойна, още 2 броя – 8 и 13 кг. Следващите дни ударите малко намаляха, но бяхме радостни и на 5-6 удара дневно. На четвъртия ден си видяхме грешката, шарковците ни съблякоха по бели гащи захранката беше на привършване. Имахме 2 възможности да продължим с това темпо с риск да останем без никаква захранка или да намалим храната с риск да не можем да задържим рибата на захраненото петно. Предпочетохме втората възможност и стана както си мислихме, ударите намаляха по 3-4 на ден.
Резултати от едноседмичния риболов:
8
9
Загуби: четири монтажа, 9 изпуснати риби, щети по оборудването: нагризани от мишките пръчки, палатки, телефони, кепове и въобще всичко, което сме пипали с миризливи ръце беше нагризано голяма напаст. Помощ дойде няколко дни по-късно, като един от местните жители ни разказа как с по една платика на ден ще решим проблема. По точно окачвайки плати ката на едно дърво извикахме цяло семейството норки, които обикалят наблизо – проблемът беше решен, след този ден не видяхме нито една мишка повече.
Положителната част: успяхме да убедим 43 шарана да ни станат модели за снимки с големина от 6 до 17,2 кг. Поради големите разтояния на които ловихме използвахме пръчки с дължина 3,9 метра и акция 3,5 либри.Плетени влакна, за да избегнем разтягането, което имат монофилите. Олова с тежест от 140 до 200 гр., които имат две предимства самозасичането става много по-добре и може да се даде максимален натиск на суингерите за да държат влакното изпънато.
Много шаранджии все още използват само меки плетени поводи с мисълта, че изглеждат по естествено и шаранът може с лекота да поеме стръвта. Не че тази мисъл е погрешна, но
трябва да имаме в предвид, че както лесно засмуква стръвта така лесно я и изплюва без рибарят да усети нещо. Затова най често използвам Stiff-Rig или Combi-Rigs (комбинация от монофил и плетено влакно) и гениалния Leadcore материал (плетено с олово по средата, за да свали линията на самото дъно).
При използването на такива монтажи рибата може да поеме стръвта с лекота, но не може така бързо да изплюе монтажа без да се убоде на куката. Изборът на монтажи зависи много от езерото или реката, на които ловим.Всеки монтаж е специ¬фичен сам за себе си и се избира според условията при които ловим. Например при тинесто дъно трябва да се сметне, че оло-вото потъва в тинята и дърпа със себе си повода, затова поводът трябва да е по-дълъг. Също така Д-монтажът е един от моите любимци.Използвам го както за плуваща така и за по¬тъваща стръв. Стръвта при този монтаж има го¬ляма свобода на дви¬жение, което го прави много ефикасен и универсален. Наслука! Ваш Мечо

списание Шаран

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.