Най нови

Щука – Esox lucius

Общоизвестна и широко разпространена риба. Външно тя толкова се различава от другите риби, че не може да се сбърка с която и да е от тях. Удълженото, стряничносплескано тяло със силно изнесени назад гръбна и анална перки напомня на стрела с оперение – тази структура позволява щуката изненадващо от засада да се хвърля стремително в атака. Клинообразната глава с изопната уста има огромна паст, осеяна с остри, извити назад зъби.

Вълк, баракуда и сладководен крокодил наричат щуката. По време на трупане на запаси тя действително лови всичко живо – жаби, мишки и даже големи водоплаващи птици. Щуката не щади даже и собственото си потомство. Никоя друга риба, поне в традиционите евроазиатски предания и легенди, не е удостоена с такова особено внимание като щуката. Тя е неизменен, задължителен персонаж от народните приказки от Русия през Финландия до Англия и Ирландия, а после и навред в Континентална Европа. В нашите приказки също може да се мине без риба, но ако тя е спомената, то това непременно е щуката. Дали защото е абсолютен хищник, дали защото достига или по-точно е достигала до наистина исполински размери, но както се казва, тя “е прибрала акъла” на всички хора, които са имали възможността да я познават. В семейство щукови освен нашата обаче има още четири вида щуки, но те се срещат чак в Америка и един – в Азия. Нашата щука достига на дължина до впечатляващите метър и половина, а на тегло все още се хващат 30 килограмови риби. От миналото към нас обаче идват сведения за огромни, живели с векове щуки, чието тегло и размери биха посрамили и някои плавателни съдове. Най-прочутата от тях, скелетът на която се пази в Манхайм, Германия, се описва с разбираемо удоволствие във всички риболовни справочници, дори и в “Съвършеният въдичар” отпреди 350 години, макар и да няма никакви научни доказателства, че скелетът в музея не е на изкопаем вид, живял в някоя от прастарите епохи. Все пак историята приписва манхаймския скелет на щуката на император Фридрих Втори Барбароса. Той я пуснал в езерото до Хайлброн, обозначена с метална плочка на хрилния капак, на която е изписана годината 1230. Щуката била хваната точно 267 години по-късно, през 1497 г., като дължината на побелялото от старост чудовище била 5,70 метра и рибата тежала 140 кг. Само за сравнение трябва да се спомене, че официално регистрираният съвременен рекорд у нас е от 1984 г., когато е хваната щука с тегло 14,1 килограма и с дължина 113 см. По принцип достига до 1,5 м дължина и до 35 кг тегло. Понякога, при подходящи условия тя може да стане и по-голяма. У нас живее най-малко до 20-30 години. Щуката има изключително стреловидно тяло на хищник. Окраската на щуката най-често е петниста или ивчеста и променяща се в зависимост от средата. В чисти недълбоки води тя е светла, в дълбоките места е тъмна. Подобно на калкана, щуката е способна да променя окраската си при смяна на местообитанието, приспосбявайки се към цвета на дъното и водната растителност. Тази и способност да бъде незабележима и позволява винаги успешно да ловува. Общо взето, при нашенските щуки преобладава ивичната шарка, докато в Северна Европа тя е точковидна.

Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст. Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно.

Преобладаващите цветове на рибата са маслинено зелен, златисто-кафяв, сивкаво-зелен. С възрастта обаче цветовете потъмняват, като гърбът, главата и горната част на страните могат и да почернеят. Главата на щуката има удължена крокодилска форма с мощни челюсти. Устата е с патешки изглед, но само в затворено състояние. Челюстите могат да се отварят изключително широко, давайки възможност да се захапва плячка с големи размери. Глътката на щуката също е достатъчно широка и тя поне на теория би могла да погълне риба, наполовина от нейния ръст. Зъбите са два вида: кучешки – за убиване на плячката, и ситни иглички, закривени навътре, които покриват езика и дори горната страна на небцето. Зъби, за да не офейка дребосъка, има и от вътрешната страна на хрилните капаци. С една дума казано, въоръжението на тази сладководна подводница е изрядно.

Очите и са големи, подвижни, жълти с черни зеници. Двигателната и мощ също е на ниво. Опашният плавник е широк и силен. Гръбната перка е съвсем близо до него, което позволява дългото тяло на хищника буквално да се изхвърля напред при атака. Очите на рибата са големи, жълти, с черни зеници. Според ихтиолозите щуката има превъзходно зрение, като едновременно вижда напред, нагоре и встрани. Тя забелязва всичко близо до ловното си леговище, още повече че като костура и тя е типичен дневен хищник. Храни се с всичко, което се движи и попадне в акваторията на засадата и. На първо място с риба, като в Англия например малката щучка се смята за най-добрата стръв, червеноперки, каракуди, уклейки, според нови данни и с линове – с една дума, целият рибешки свят с подходящи размери е потенциална стръв. Освен това при недостиг на риба тя с охота лови водни жаби, птици, мишки и дори водни змии. У нас разпространението и е прилично застъпено. Най-напред тя се среща естествено в Дунав. После много добре се развива в долните части на вливащите се реки и някои канали, например този до с. Орсоя. Има я в Струма, Янтра, Марица, а в последните години като най-щукарска река се слави Тунджа. Язовири, баластриери, например край Враждебна и Негован, и цели напоителни системи са обитания на хищника. Това е възможно, защото щуката има добри адаптивни способности, понася всякакви води и дълбочини. Любимите и места за лов са в близост до засади. Потънали дървета, туфи водни растения, шавари, тръстики и т.н. Това и е нужно, защото тя не гони като костура и бялата риба плячката си, а напада от засада. Когото подходящата рибка приближи укритието, щуката се изстрелва напред с отворена паст и захапва жертвата. Така ловуват дори 15 сантиметровите щучета. Ако плячката е по-голяма, обикновено е хваната напречно. После ситно предъвквайки, щуката си я намества с главата напред и тогава я гълта. При по-малките рибки такива церемонии няма – те директно заминават в гърлото и.

Щуката узрява полово на 3-4 години. По хвърлянето на хайвера щуката изпреварва всички. Това става веднага след стапянето на леда и даже под него, ако пролетта е закъсняла. Хайвера си хвърля през февруари-март-април по подводни предмети и стара растителност в крайбрежните плитчини. Плодовитостта и е голяма – от 18000 до 200000 хайверни зърна на килограм живо тегло. Излюпването на личинките продъжава от една седмица до един месец в зависимост от температурата на водата. Жълтъчното мехурче се всмуква за около две седмици. Първоначално малките щуки се хранят с планктон. Постепенно преминава към хранене с малки рибки и други, по-едри организми. Хищническия си нрав проявява едва достигнала 10 см.

Но трупането на маса чрез обилно хранене при щуката е три-четири пъти в годшната. Освен това тя много бавно смила плячката си, затова продолжително време само наблюдава от засада за преминаващите наблизо рибки.

Тази риба яде много. За килограм прираст и е необходимо от 3 до 5 кг месо. Изчислено е, че през живота си една щука на 12 години, тежка 8 кг и дълга 1 м, е изяла около 2500 риби с общо тегло 175 кг. Расте бързо. В края на първата си година тя е 15-20 см дълга, на 2-3 години става 25-40 см и тежи 0,5 кг, на 3-5 години е 40-55 см и тежи 1 кг и повече. Петгодишните риби достигат 55 см и тежат около 1,5-2 кг. Особено засилено е храненето на сладководната акула два пъти през пролетта: преди мръстенето и след него. По време на хранене щуките се ловят на каквато и да е стръв. Иначе, в топлите сезони от годината, когато тя кълве неохотно, всичко зависи от умението правилно да се подбере стръвта. Има и още една тънкост, която знаят само старите маняци-щукари. Работата е в това, че храненето при младите и възрастни ивчести хищници е през различно време.

Щучетата растат бързо през лятото на дължина, необходимо им е усилено натрупване на маса. Освен това има нужда от възстановяване на енергетичните загуби от периода на зимуването. Ето защо младите хищници интензивно се хранят през топлите сезони от годината, а възрастните през зимата, пролетта и есента. Щучетата изяждат храна примерно седем – десет пъти повече от собственото си тегло. Навярно затова латинското име на щуката означава “гладен вълк”.

При риболов на щука не може да се говори за захранване и подхранване. Но в теорията се срещат препоръки в проверените щучи места да се хвърли малко захранка за събиране на дребните риби. Дори има съответен монтаж, когато над вашата рибка за стръв на линията се вързва и хранилка за дребосък от типа “суим фидър”. Дотам обаче ние още не сме я докарали, защото току-виж следващият екзотичен съвет от Европа ни призовал да захранваме с живи мишки. Според нашите традиции най-добрата стръв за щука е каракудката. Основанията са ясни, тя е много държелива, а гърбавостта и позволява да я закачим здраво, без да засегнем вътрешните органи. Нейната игра на куката е отлична и тя издържа редица прехвърляния на линията. С размерите и обаче не бива да се прекалява, макар че е речено – голяма стръв, голяма риба. Там обаче, където естествено не се срещат каракуди, е по-добре да се търси местният дребосък. А ако и той е силно намалял, може да се опита на донесени от друг гьол рибета. При всички случаи не бива да се кахърим за вида им, защото щуката охотно взима дори и на слънчеви рибки. В сезон, когато живите рибки са проблем, минаваме и на мъртва рибка. Понякога именно с тази стръв се вадят трофейните парчета. Системите за монтаж са много, но най-популярни са тролингът и монтажът на Драшкович, които представихме при бялата риба.

Ако във водоема, в който ловим, има щука над 3 кила, значи трябва да се готвим като за рекорди. За леко ни е нужен здрав около 3 м прът с твърд и пъргав връх. Шаранджийските телескопи са добър подход. Макарата е задължителна и трябва да е от по-големите със запас от здравина. Още повече, че ще качваме влакно от 0,30 нагоре. Плувките за щука са важен елемент – с тях обаче често се прекалява и в размерите, и в окраската. Кръглата им форма не е добра, елипсовидните потъват по-лесно. Цветовете им най-добре да са тъмни – кафяво, зеленикаво. Металните поводи са задължителни. Вирбелите също. Някои от готовите поводи обаче са твърде къси за голяма щука, така че дължина поне 30 см е минимумът за тях. Кевларените поводи също вършат работа, но най-подходящите са оплетените от стоманени нишки. Разбира се, че щука може да се извади и с обикновен монофил, но това е изключение. Не бива да рискувате да пропилеете удар на нещо наистина едро само защото не сте подготвени. Куките трябва да са яки, но много остри поради твърдостта на челюстите на противника. Големината на единичните е нула до две нули. При тройките се слагат от №7 – №5. За дъно се използва същата екипировка, с подходящи оловни тежести и системи за комбиниран монтаж. Най-често се прибягва до долно олово, над което се слага ограничител, за да не се зарови рибето във водораслите. Поводът се монтира на основното влакно чрез вирбел, за да може да се движи в различна дълбочина. В Дунав обаче се замята с голямо плоско подвижно олово. Такъмите за тролинг и мъртва рибка на Драшкович са като блеснарските, тук само една по-бърза макара може да бъде по-уместна. От блесните като по-доказали се щукарки се славят големите клатушки, наподобяващи плуването на болна рибка. Но има дни и за проява на въртящите се блесни от №3 до №6.

Щуката кълве през цялата година. Тъй като апетитът и е доста голям въдичарите я ловят и лете, и зиме под леда, и преди пролетното мръстене, и веднага след него, и през есента. За риболов на щука има измислени множество методи и способи на поднасяне на стръвта. Това са спининг, обикновена въдица с плувка, отвесна блесна, на дъно и въдица с асансьор.

Някои са убедени, че щуката кълве най-добре сутрин и вечер. Но първо – тя кълве по различно време в различните водоеми. Второ – опитните въдичари добре знаят, че през лятото ивчестите хищници въпреки, че започват да кълват сутринта пикът на кълването най-често е в средата на деня – от 12 до 15 часа.

Защо тя се лови на блесна и воблер? Те и напомнят движението на малка рибка, ранена или хранеща се на дъното, копират предвижването на мишки, жаби и раци. На девон тя обръща внимание в облачно време. Ако облаците се разпръскват, то трябва да се смени на блесна.

На изкуствените примамки щуките вземат при слаб вятър. Ако той се усилива, те се скриват в дълбокото. Тогава вече може да се премине на дъно.

Рефлекса за лов се проявява в щуката се проявява тогава, когато тя възприеме със страничната си линия колебанията във водата, ако нещо блести или се движи или се явява изключение от обкръжаващата среда или напомня жертва, която тя скоро е ловила. Ето какъв огромен кръг от стръв може да бъде предложен, за да се събуди апетита на щуката. Обикновено веднъж усетила ефекта на блесната втори път тя никога няма да я атакува, но живата стръв може да я примами нееднократно.

НА ЛЕКО e по традиция основният метод за гонене на щука у нас. Причината за това вероятно е, че нямаме много места с дълбочина и чисто дъно, за да ловим масово и на тежко.

Хвърля се винаги във водното огледало сред водораслите, близо до туфи шавар или до потънали коренища и дървета. Щуката не обича чистите места, за нея е важно да има укритие. Ако дълбочината е по-голяма, пускаме рибката по-надолу. При плитки води тя може и да е на повърхността. Има много спорове за това, как да се утежни линията на леко за щука. Някои колеги изобщо разчитат само на теглото на по-едрата си стръв, но така се постигат малки дистанции. В случай, че ще слагаме тежест, никога не поставяйте само една голяма сачма, дори тя да е горе под тапата. По-добре е утежняването да бъде с поредица от сачми – така стръвта ни ще плува по-естествено, без да заплита линията.

НА ТЕЖКО се замята в по-чисти водоеми като баластриери и в реките.

НА БЛЕСНА също се преслушват по-чисти зони, особено покрай стените на язовирите, в проходи между части на водоема, заливи, устия на реки и прочие. Блесните се водят с умерена скорост, но както при тролинга с мъртва рибка паузи и ускорения допринасят за по-добрата им игра. Последната новост при гоненето на щука в Европа сега е риболовът с голяма мухарка и шнур за сьомга и със специални грамадни стримери.

Типичното кълване на щуката на жива рибка с поплавък започва с едно-две поклащания или най-често с директното потапяне на тапата. После следва бързо движение, когато рибата с плячката в уста се завръща в ловното си укритие. Често след първите стремителни 5 – 6 метра щуката спира, за да намести плячката с челюстите си. После пак поема и води. Рисковете при тази сложна картина са два – да засечем рано, когато стръвта ни още не е налапана цялата, и да изчакаме прекалено, когато щуката може да се убоде и да остави стръвта. Моментът на засичането е въпрос на избор, но принципът е да не се бърза. Първо, защото щуките рядко се отказват, след като са предприели атаката, и второ, защото често им се случва да се убождат и на перките на плячката си. Практически най-добре е да засечем след началото на второто повличане. При тясно чисто пространство и ситно рибе за стръв обаче можем да “натиснем спусъка” и незабавно. При риболова на дъно е нужен голям запас, най-добре е да оставим бигела отворен. Засичаме след 3 – 4 секунди. При влачене и придърпване на мъртва рибка се засича незабавно, както и при удара на блесна.

От щуката може да се очакват всякакви изненади. Това усложнява лова и. Затова битува мнението, че щукарите са най-опитните въдичари. Щуката не винаги дебне от засада, както е прието да се смята. Тя може да застива преди поредната атака и извън всякакво укритие. Случва се, щуки да се появяват край речни прагове, приливници, язовирни стени, също и по бързи речни течения. Макар поведението на щуката да е непредсказуемо, много от тайните на нейния лов се поддават на разгадаване.

В началото на есента, щуката се храни усилено. Тогава сутрин тя може да вземе на жива стръв или блесна. После се скрива в дълбокото. Ако местата са тревисти, уместно е да се ловува на блесна с отразители. Колебаеща се примамка с припоени единична или двойна кука. Над стеблото на кукичката има отразители в вид на петлици от тънка тел, запоени от двете страни на блесната. Ловът на щука е увлекателен по своему.

При здравите влакна, завършващи с метален или кевларен повод, нямаме никакви основания да си играем на нежност. Щуката винаги се засича малко по-рязко от другите видове риби. Това се прави и заради твърдата и човка, за пробиването на която не вреди повече сила. Ако вече е нагълтала в мекото гърло, също няма проблем, защото и глътката и е доста жилава.

След засичането обикновено имаме силно, мощно и често скоростно повличане. Повечето пъти щуката дръпва толкова рязко, че авансът може да не отпусне достатъчно бързо и тя да скъса влакното от динамичен удар. Това, разбира се, е по силите на големите екземпляри, чиито размери никак не вредят на скоростните им постижения. Ако първоначалният напън е удържан с чест и щуката не е успяла да залегне във водораслите и шавара, шансовете ни вече са над 50 процента. Оттук нататък рибата започва много повече да следва посоката, която и даваме с пръта. Според майстори болката на забитата в гърлото и кука я прави по-отстъпчива. Но ако е ковната за челюстите, това обяснение не ни върши работа и пак трябва да сме готови за отпор. Общо взето, щуката е силна риба, бори се твърдо и често забива надолу. Най-голямата опасност е, когато я прекарваме до брега, защото тя никога не се предава. Често форсирането точно в такъв момент може да ни остави само с влакно на пръта. Парчетата над кило се вадят с кепче.

Британските специалисти по улов на едра щука твърдят, че в много езера и язовири на Северна Ирландия, Шотландия и Англия най-добрата стръв за улов на трофейни парчета е малката щука.

Тя наистина е удивително жизнена риба, достатъчно е да се спомним колко дълго живее щуката извън водата. Освен това дори и ситата щука е склонна да атакува натрапницата, за да защити ловната си територия.

Щукарството е просто друг вид риболов. То се различава от преследването на останалите риби точно така, както самата щука се отличава от тях. Местата са необикновено обрасли и често са много красиви. Самият риболов дава отлична възможност да се проследят всички действия като в театър. Потрепването на плувката или внезапното явно разбързване на рибето за стръв обикновено означават, че хищникът е наблизо. Често тапата се носи плитко под водата, а не са редки и случаите, когато и самата атакуваща щука може да се види. Емоционален риболов с огромни възможности за предвиждане, анализиране и надлъгване с достоен противник. На всичкото отгоре той ни дава и възможността дори в неголям водоем да постигнем улов на едро нещо. Забележително преживяване, изпълнено с ловна страст и от двете страни.

Месото на тази риба е много вкусно. Особен деликатес представлява тя на възраст до пет години. Дори и скромните на размер щуки са отлични за пържене. Месото е много специфично – с леко жълтеещ или дори бежов цвят. Някак стегнато, полупрозрачно и най-важното – без нито една плуваща костица. Пържи се на филии, а големите щуки могат да се пекат, варят и желират. Странен, фантастичен деликатес. Ако не сме наясно, спокойно можем да се питаме дали изобщо е риба. Върви с по-сериозно вино, дори червено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.