Най нови

ЧУДСКИ СИГ – COREGONUS LA VARETUS MARAENOIDES

Чудският сиг е разпространен в прибалтийската част на Русия – Чудското езеро, откъдето носи името си. Предпочита студената вода, затова се придържа най-вече към дълбоките части на водоемите. Лесно се поддава на изкуствено развъждане и е аклиматизиран в много райони на Русия, в редица европейски страни и в Япония.

У нас е пренесен за пръв път през 1966 г. от БЛРС чрез внос на хайвер от Русия. Оттогава до средата на 80-те години ежегодно от сига се внасят по 1000000 хайверни зърна. Излюпените личинки се пускат в десетки язовири.

Чудският сиг има стройно, удължено тяло, леко сплескано странично, покрито с нежни и леко опадващи люспи. Отгоре то е зеленикаво със сребрист (при самците) и жълтеникъв отенък (при самките), страните са сребристи, а коремът е бял. В основата на гръбната перка има продълговати и тъмни петна. Устата е малка. Самците имат удължена форма, а самките са по-широки. Люспите на самците са малко по-малки. Както останалите пъстървови риби, и чудският сиг между гръбната и опашната си перка има малка мазна перка. Той достига до 60 см дължина и 3,5 кг тегло. Живее десетина години. Предпочита чистата, хладна и течаща вода. Взискателен е към съдържанието на кислород във водата.

В родината си достига полова възраст на 4-5 години, а у нас на 2-3 години. От края на октомври до декември женската хвърля от 16000 до 85000 хайверни зърна на дълбочина от 1 до 4 м върху песъчливо-чакълесто дъно. Хайверът е много дребен. Излюпва се след около 5 месеца (през април-май). Малките сигчета (до 500 гр.) целогодишно се придържат до брега под коренища и други прикрития. Там се хранят с личинки, ручейници, а също и с дафнии и циклопи. Големите екземпляри, от 1,5 до 6 кг, се движат на границата на бавните и бързи водни пластове. Утрин и вечер те се приближават до брега, в места със силно обратно течение.

Чудският сиг се храни със зоопланктон, насекоми и техните ларви, ракообразни, мекотели и понякога с малки рибки. Храната си търси в дълбоките части на водоемите, където не обитават други топлолюбиви риби, и се храни при много по-ниска температура в сравнение с тях. Така той не съперничи на другите ценни видове и оползотворява онези храни от водоемите, които те не използват. Добре се развива при температура 15-20 ° С, но издържа и по-висока (25-30 ° С).

Пролетно-лятното хранене на сига започва веднага след топенето на снег. През май се мръсти хариусът и сигът не се отказва от хайвера му. В началото на юни и до средата на юли се нарояват много насекоми. Те често падат във водата и стават лесна плячка на сига. Удачно подбраната примамка може да донесе поразителен ефект – кълването следва едно след друго. От средата на юли почти до септември не пипа. В този период има много храна. С есенното захлаждане сигът започва усилено да се храни преди мръстенето, и кълването се възобновява. Малките се ловят добре в близост до брега, а големите – към средните части на реката. С настъпване на зимата сигът се събира на стада в зимни убежища и  ями.

У нас тази риба расте няколко пъти по-бързо, отколкото в родината си. Така например в язовир “Бистрица”, Софийско, само за пет месеца достига средна дължина 23 см и средно тегло 120 г.

Чудският сиг има голямо значение като промишлен и спортен обект. Сполучливо разнообразява ихтиофауната в непромишлените води. В много водоеми у нас той вече е редовен и търсен от въдичарите обект. Има много вкусно месо, дори по-нежно от това на речната пъстърва.

Ловенето на сиг от въдичарите има често случаен характер, поради това че е трудно да се подбере позходящата стръв. Тъй като се храни през цялата година с планктон и малки дънни организми, на примамката не обръща внимание. Успешен е ловът му през пролетта поради несъответствието между неговия “апетит” и малкото естествена храна във водата.

Лови се “на леко”, с въдица позволяваща да се правят далечни замятания, а също и да се маневрира с влакното при изваждането на големи риби. Основното влакно е 0,22-0,25 мм, поводите 0,15 – 0,17мм. Плувката да е с дълга антена и малка подводна част, с голяма товароподемност. Тежестите се разполагат по следния начин: най-голямата най-близо до плувката, най-малката – до кукичката. Използват се малки куки – от № 10 до № 14.

Кълването на сига е много рязко. Налитайки по диагонал на примамката, той ляга на една страна, хваща я в движение и веднага се изтегля в дълбокото. Плувката рязко се потапя. Случва се плувката да потъва бавно. Създава се впечатление, че се е засякла. В действителност рибата, вземайки стръвта остава на място. Тогава не бива да се избързва и да се вади. След засичането сигът започва упорито да се съпротивлява. Затова е целесъобразно да се ловува по двойки, за да може да си помагаме при изваждането на рибата. Често ако се лови от лодка сигът се пъхва под нея и това не е много приятно за рибаря.

През зимата сигът се държи по друг начин. Големите се улавят рядко, кълването не е рязко, съпротивата е слаба. В това време на годината сигът успешно се лови на мормишка, която прави чести колебания. Сиг може да се улови и на мормишка без стръв, но обикновено рибарите слагат на кукичката някаква животинска стръв.

През периода март-април-май сигът се нуждае от обилна храна, а във водоемите тя е недостатъчна. Тогава се лови на дънна въдица. Като примамка най-често се използват торни или земни червеи. По време на полета на насекомите може да се лови и с тях. Някои въдичари са улавяли сиг и с тестени примамки, както и със слънчогледово кюспе, но това става съвсем случайно.

В Чудското езеро, а и в други подобни водоеми на територията на Русия ловят сига и с блесна, но у нас все още не е стигал такива размери, че да може да се препоръча този начин на риболов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.