Най нови

Червеноперка – Scardinius erythrophthalmus

Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Разпространена е в Европа, Мала Азия, Кавказ и Аралско море. Напомня на бабушката, но има по-високо тяло и е по-ярко оцветена. Гърбът на тази истинска водна красавица е тъмно кафяв със зелен отенък, страните и са с бронзово-златист цвят, а коремът е сребристобял. Перките и са ярко червени, очите и са оранжеви с червени петна. Обичайната дължина на червеноперката е 15-20 см, а теглото и 100-300 г. През десетата си година обикновено е дълга 20-30 см и тежи 200-400 г. Максимално достига до 45 см дължина и 1,7 кг тегло. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва, че тя лови насекоми (поема храна) и от повърхността на водата. На корема има остър кил. Гръбната и перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми. Най добрата храна за червеноперката през пролетта са младите и нежни фиданки и филизи на водните растения. Тя се храни също и с животинска храна. В теплите дни, когато ниско над водата летят насекоми, тя се вдига до самата водна повърхност. Тогава не е никак трудно да улови водно конче, падаща пеперуда или бръмбър. В такива дни се лови на муха. Можем да я срещнем и в течащи води. Затова плувката и подхожда по-малко. Тя избягва открити места и големи дълбочини. През лятото да я търсим на такива места едва ли си струва. Най-често тя се движи на средна дълбочина и около дъното. Предпочита заливи, речни завои, езера и водохранилища. Там тя се скрива сред камъша и хвоща, но най-често може да се открие в прозорците между лилиите и водните рози. В тепли дни се открива в горните водни слоеве. Едва сме заметнали стръвта там и следва кълването. Червеноперката съзрява полово на 2-3 годишна възраст. Мръстенето при нея е през април-юни при температура на водата над 18 ° С. Червеноперката е здрава, силна и издържлива риба. Често се откача, като прави неочаквано големи скокове, неприсъщи за нейната ленивост. Поради заседналият живот във водите, които обитава, се групира на определени места, а не се среща равномерно из целия водоем. Спи зимен сън. Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка. За стръв най-често вървят бели червеи, торни червеи, които често са по-успешни от белите, кастери, мачкан хляб, варено жито, скакалци и малки бели охлювчета, които живеят по растенията край водоема. За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4 – 5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво – до мач-прът с дължина 3 – 3,5 метра. Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли – 0,14 – 0,16. Поводът може да е 0,10 – 0,12. Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери. Куките зависят от стръвта, но размерите им са от №12 – №14 за хлебните примамки и до №16 – №18 при употребата на червеи. От гледна точка на самия риболов червеноперката се различава от бабушката преди всичко по навиците. Тя не пробва предварително и не къса червейчето като го издърпва от кукичката както близката си родственичка, а взима стръвта лакомо и надеждно. След засечката с примерено движение на китката рядко се случва червеноперката да се освободи. Да се ловува червеноперка са нужни голям опит и навици, а не както за лова на бабушка. Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго. Възможно е през лятото да се обади и на муха с шнур, което е разпространен начин за гоненето и в Англия и Западна Европа. “Махалото” е по-добро от мухата, считат спинингистите. По-точно би било да се каже, че това не е някаква особена стръв, а метод на замятане, който използват въдичарите. Примамката се замята не по обичайтият метод напред-назад, а на точно място по принципа на махалото. Вместо блесна се взима стайна муха. Това става през юни. Но най-неотразимата стръв е малко щурче. През август най-добре кълве на полски молец. Това насекомо в горещите дни по него време е в изобилие. В хладни дни трябва да го потърсим в гъстата трева или в храстите. Летните най-горещи дни по някакви причини са наречени дни без слука. Това не е съвсем вярно. Привържениците на “махалото” – бърз и активен риболов, не остават с празни ръце. Те и при лятното безразличие на рибите улавят трофейни парчета. Привържениците на дънния риболов в топло време активно ловят на различни каши, парен овес, пресен грах, и мека млечна царевица. В края на лятото в действие влизат тестата, пеперудите и червеят. И не само те. Червеноперката добре взима на късчета риба, а по-големите даже и на малки рибки. Пак се получава така, че белите, или мирни риби, с течение на възрастта стават агресивни и в това подражават на хищниците. Така се получава с шарана и червеноперката. Интересен факт е, че червеноперката се лови и на блесна. В края на лятото и началото на есента често ни се случва да нямаме слука. В такива дни по всички риболовни закони да се лове червенопернка е безсмислено. Но животът е интересен, защото винаги е пълен с изненади и уникални и зключения. Не ви ли се е случвали досега да сте на брега в дни с неустойчиво време? Ту слънцето наднича иззад облаците, ту те закриват цялото небе. Освен това духа северен вятър, който по всичко личи, че е пратен да ни донесе пълен провал. За всеки случай вие замятата неголяма блесна за костур или малка щука. И изведнъж следва необичайно клъвване. Когато уловът е вече в ръцете ви, с изненада откривате, че това не е някой малък хищник, а червеноперка. И при това доста голяма. Ясно е, че това е загадъчно изключение, на което е трудно да се намери отговор. Червеноперката кълве и през зимата, като предпочита животинската стръв. Някъде се опитват да я ловят на омекотени зърна, но по всички известни правила червеноперката би трябвало да се интересува само от животинска стръв. Кълването на червеноперката, особено ако е над 20 см дължина, е много по-сигурно от това на бабушката. Обикновено първо има едно-две леки трепвания и след това плувката тръгва надолу с възможно леко отклонение встрани. Засича се при воденето. В дни, когато капризната риба се е качила на плитко под повърхността, я изкушаваме с бавно потъваща стръв без утежнение на повода. В такива случаи се прибягва и до леко обиране на линията с бавно движение с пръта. Ако рибата се съблазни, обикновено потапя без всякаква подготовка. Засичаме веднага. Понякога, когато сме пуснали стръвта с утежнение близо до дъното, кълването се изразява в полягане на плувката и плъзването и по повърхността. Това означава, че рибата е долу и взима подобно на платиката. С няколко опита ще усетим точния миг за засичане. Движението ни трябва да е внимателно и късо, защото устните на червеноперката са нежни. На всичкото отгоре тя се бори много по-силно и не се предава така бързо като бабушката. С много по-голямо внимание поради близостта на водораслите и фините ни такъми. Всяко отпускане на линията след засичането може да ни струва не само изгубена риба, но и скъсан такъм. Ако все пак имаме избор и достатъчно чиста вода – първо изморяваме рибата, качваме я на повърхността и чак след това я прекарваме над водораслите. При финала на изваждането също е нужно повишено внимание, тъй като червеноперката силно вибрира на влакното. Ето защо тихо я извличаме до самия бряг или вадим своевременно кепа. Червеноперката е фантастична за ловене риба, особено ако я намерим близо до брега в дупка сред водораслите. Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. Красотата и е награда не само за ръцете, но и за очите на въдичаря. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни. Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката е воднисто, с много кости и има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Рибата се нуждае от накисване в прясно мляко, ако държим да я консумираме в най-добрия и вид. Става само за пържене.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.