Най нови

Сребриста каракуда – Carassius auratus gibelio

Понякога я наричат, за разлика от обикновената жълта, бяла каракуда. На много места и двата вида риби се срещат заедно. От кръглага езерна каракуда сребристата се различава с малко по-удълженото си (ниско) тяло, по-едрите си люспи. Гърбът на рибата тъмнее в зеленикаво, маслиново до сиво-черно. Страните и коремът и са матово сребристи. Понякога  се срещат черни и златисти сребърни каракуди. Това е разновидност на истинската златна каракуда, разпостранена в Китай и Централна Азия.

Сребристата каракуда е разпостранена от Далечния Изток до Западна Европа. Живее в езера, торфни кариери. Развъжда се съвместно с шарана в изкуствени водоеми. Тя е непретенциозна и много жизнеспособна, не отстъпва по това на езерната каракуда. От язовирите лесно се прехвърля в соседните на тях водоеми, затова се среща в реки и езера в близост до рибовъдни стопанства. При сребристата темпът на растеж е доста бърз и тя достига до 45 см дължина и тегло до 3 кг.

Храни се така както и езерната, но в менюто и растителната храна и планктонните организми заемат голям дял.

Размножаването има една интересна особеност. По време на мръстенето се събира на стада, съставени предимно от женски екземпляри. При сребристата каракуда почти не се срещат самци. Хайверът се опложда (по-точно, осеменява) от обикновената каракуда, шарана, лина. В случая не става пълно сливане на ядрата на двете яйцеклетки. Сперматозоидите влизат в яйцеклетката, като само стимулират нейното делене, без да има истинско оплождане. Забележително е, че при това не се получават хибриди, а само женски на сребристата каракуда.

Обикновено каракудите се ловят на плувка и дъно. Използва се и  спининг, ако рибата е на 20-30 метра от брега. На влакното се прикрепя плувка с малка тежест. Така въдичарят не се вижда а падането на линията във водата не я безпокои. Лови се като обикновената (златиста) каракуда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.