Най нови

Сом – Silurus glanis

Без всякакви уговорки и препращане към “славното минало” днес сомът е най-голямата сладководна риба изобщо. Никой друг вид сега не може да се похвали с размери на уловени екземпляри над три метра и тегло над 100 килограма. Моруните, който също достигат внушителни габарити, не влизат в сметката, първо, защото са морски риби, които само за размножаването си навлизат в Дунав, и второ – те не са предмет на спортния риболов с въдица. Така странната риба с огромна глава, мустаци и широка уста е абсолютният естествен предел и в най-смелите въдичарски сънища. Сомът е единственият европейски представител от семейството на сомовите, чиито вид е многочислен в Южна Азия и тропическа Африка. Впрочем, той съвсем не е разпространен в Европа: във  Франция, Испания и Италия не се среща, като р. Рейн представлява западната граница на разпространението на този хищник. В Западен Сибир, в реките Ингода Шилка и др., се е развил един друг вид — Silurus asorus Pall., който се отличава с тъмен цвят на цялото тяло, 4 мустака и малка големина – около 52 см. По всяка вероятност, източната граница на разпространение на bilurus glanis L. (днес се отделя в самостоятелен род – Parasilurus asotus (Linne) – амурският или далекоизточен сом.) трябва да се търси в Средна Азия, където е бил открит и в Сер-Дари, Аму-Дари и др.; там също се среща негова разновидност, която се отличава почти единствено от по-малкото лъчи на заднопроходната перка. Неотдавна впрочем в Тюркистан е открит вид сом от рода Exostoma, наречена Херценски – Exostoma Oschanini (днес той се отнася към друг род – Glyptosternum reticulatum Macllelland – тюркистански сом и се  отделя в семейство Sisoridae.).

В басейна на р Амур живеят два вида от рода Bagrus – каменен сом, Bagrus calvarius Bazil (днес се отнася към друг род – Pseudobagrus fulvidraca (Richardson) – косатка, и се отделя в семейство Bagridae – косатки.), с много малка дължина (13-20 см), с 8 мусака и две гръбни перки, от които първата е с назъбени шипове, втората – е мастна; Bagrus ussuriensis Dyb (Днес се относя към рода Liocassis ussuriensis (Dybowski) – усурийска косатка и се отделя в семейство Bagridae.), – около 92 см дължина, с много дълго цилиндрично тяло и 8 мустака.

Обыкновеният сом обитава предимно реките от Арало-Каспийския и Черноморския басейн, и най-вече е многочислен в долните течения на реките; в реките вливащи се в Балтийско море, той е сравнително малочислен и не достига такива големи размери, както на юг. Причината за това е по усиленото преследоване на храната, поради сравнително малкото количество рибни ресурси, т. е. недостатъкът  на храна и по-продолжителните зимни пости. Много вероятно е, че сомът, подобно на шарана, се е разпространил в средна Европа много отдавна. Въобще географското разпространение на тези риби е почти еднакво и продължава все повече и повече да се разширява, макар в това отношение сомът малко да е изпреварил шарана.

При благоприятни условия сомовете достигат огромен ръст. Нерядко са улавяни риби над 80 кг; въпреки че на река Одер, славеща се с изобилното количестмо сомове които живеят там, още през 1830 година е бил уловен екземпляр превишаващ 400 кг.

Сомът достига на дължина до 5 метра, а на тегло до 300 килограма. Днес улавяните риби вече са с по-скромни габарити, но сомове над два метра и над 60 кг са улавяни нееднократно в нашите води през последните 10 години. Ихтиолозите твърдят, че днешният европейски сом е братовчед на сомовете отпреди ледниковия период. Това е реликвов вид, преживял последния ледников период.

Външността му безспорно е оригинална и безобразна. Може би поради това външният му вид не може да бъде объркан с никоя друга риба. По цялостна форма на тялото той има някакво сходство с налима, но главата му е доста по-широка и заема почти 1/6 част от цялото тяло, покрито с гъст слой слуз. Тя е вертикално сплескана, огромна и направо преминава в цилиндричното меко тяло без люспи.

Пастта му е огромна и въоръжена по краищата с многочислени, много малки, но достатъчно остри зъби, имащи вид на къси четки; на горната челюст се намират два дълги бели мустака, а на долната, по четири къси жълти мустачета, трите по-къси от първото; очите му са несъразмерно малки в сравнение с устата и много повдигнати нагоре.

Опашката е силно странично сплескана, особено в задния си край и заема повече от половината от цялото му тяло; задната перка е много дълга. Цветът на сомовете е според местообитанието, а също от възрастта и сезна, но най-често гърбът е сиво-черен, сиво-зеленикав или тъмнокафяв. Коремът е доста по-светъл, жълто-бял или малко червенее и почти винаги напръскан със сини петънца. Страните на туловището му са черно-зелени и са покрити с маслинено-зелени петна; очите са бледо-жълти с черни петънца. Гръбната му перка е много малка. Тя е от няколко меки лъча. Гръдните му плавниците са мощни с твърд костен лъч, а аналният плавник е удължен и достига до опашната перка. Перките са тъмно-сини, гръдните и коремните са с жълта ивица по средата. При младите сомове цветът на кожата и плавниците са по ярки. Езерните сомове винаги са по-тъмни от речните и коремът им е със сиво-син цвят. Външността на старите, големи сомове е отвратителна: главата от бяла се превръща в мръсно-жълта и към нея се прилепят множество водни червеи и пиявици. В предната си част до аналното отверстие сомът има вертикално сплескано тяло, а към опашката преминава в странично сплескване. Сомът няма странична линия. Очите на рибата са твърде малки за такова животно, специалистите утвърждават, че сомът няма добро зрение. Според тях той компенсирал с отличен слух, а обонянието и осезанието му били изключителни. Зъбите му са ситни, леко наклонени навътре и покриват цялата вътрешна част на неговата широка паст. На горната челюст той има чифт здрави и дълги чак до гръдните перки мустаци, а на долната – още два чифта мустачки. Топлолюбива риба, активна при загряване на водата и прекарваща зимата в дрямка. У нас сомът е естествен обитател на Дунав и долните течения на притоците му. Среща се и в Марица, Струма, Тунджа, в канални системи, блата и езера. Изкуствено е разселен и е намерил отлични условия и в редица от по-старите ни язовири – “Батак”, “Ивайловград”, “Александър Стамболийски”, “Кърджали”, “Тича” и дори “Искър”. Сомът предпочита неподвижните или водите със слабо течение. Обича дълбокото, за да се чувства в безопасност. Всъщност той е голям рибешки домашар, защото може да прекара целия си живот в един и същи вир или дълбинна яма. Някои сомове живеят в подмоли и скални цепнатини, други си правят гнезда на самото дъно. На практика след бебешката си възраст сомът няма естествен враг или съперник в рибешкото царство. Единствено друг, по-голям сом може да го прогони от заетото място. Ако обаче храната е в изобилие, сомовете проявяват учудваща толерантност и се заселват по няколко във вир или яма. Най-големият си остава пръв сред равни, но щом храната намалее, отношенията в колонията загрубяват като на Балканите. Хищният нрав и великанският апетит на водния исполин се задоволяват от огромен списък “продукти” – рибки, водни жаби, птици, миди, раци, понякога мърша, насекоми, червеи, пиявици и дори дребни ларви от дънната тиня, която сомът при голям глад филтрира подобно на кит.

Специалистите по риболова на сом от Дунав му приписват и редица други увлечения – като се почне от качамаците и кюспето и се свърши с най-невероятната стръв – парче домашен сапун. Ихтиолозите неведнъж са изтъквали, че сомът е крайният регулатор в един водоем. Там, където той е добре представен, в продължение на над десет години временните надмощия на един или друг вид риба траят много кратко. Причината е в това, че сомовете както великите сили при държавите налагат мир чрез сила. Така да се каже, пред огромната паст на сома всички са равни – костури, щуки, бели риби, кефали и други водни войнолюбци. Без да има кучешки зъби, сомът се справя отлично и с доста голяма стръв. Да лапне килограмов костур, за него е като да глътне бонбон. Той стиска здраво жертвата си в уста, за да я зашемети, и после веднага я гълта цяла. Сомът има естествената грижа да храни огромно тяло и поради това често не може да си позволи лукса да ловува само нощем. Рано сутрин или привечер той се вдига в горните пластове, за да похапва дребни рибки. Ако обаче храната е в изобилие, предпочита да не се хаби, а прикрит зад някакво укритие, да атакува изневиделица. У нас обаче през 1959 г. е внесен и аклиматизиран и американският канален сом – Ictalurus punctatus. Той обитава язовир “Овчарица”, защото е подчертано топлолюбив вид.

В Америка той може да достигне до 12 кг тегло, но у нас рядко надхвърля 2 кг. Най-лесно се отличава от обикновения сом по наличието на допълнителна мастна перка между гръбния и опашния плавник. Всеяден е и се лови с въдица както на жива стръв, така и на тестени примамки, жито и царевица.

Половата зрелост на тази риба настъпва на 3-4 годишна възраст. Размножителният и период е от май до юни. Характерно за сомовете е, че при температура 18-20 ° С се събират на малки стада и започват брачни игри, които в някои водоеми са толкова шумни, че всяват страх у останалите обитатели. През това време женските ухажвани от по няколко мъжки избират своя партньор.

Брачната двойка разгонва останалите сомове, и продължава играта си като пляскат по водата и се трият една в друга. Преди хвърлянето на хайвера жанската прави с гръдните си плавници гнездо във вид на малка ямичка. При свежа растителност гнездата се оформят на дълбочина 40-50 см. Женската снася в ямичката хайвера и мъжкият го полива веднага със семенна течност. Количеството на снесения хайвер зависи от размерите на женската. Ако тя тежи до 2 кг, дава към 60000 хайверни зърна. По-едрите могат да снесат до 480000 броя. Излюпването трае до три денонощия, през което време родителите пазят хайвера от другите риби и се грижат за аерирането на водата около него. Известно време рибите се грижат и за личинките, които отначало се държат около гнездото и се хранят с планктон. Те нарастват бързо – на 1 месец са 3-4 см дълги, на 1 година достигат 20 см а на 4-5 години са до 50 см дълги и тежат до 2 кг. След размножителния период вероятно “семействата” се разпадат.

Сомът спи зимен сън, като ляга на по-дълбоки места в тинята и движи нарядко своите перки и мустаци. Понякога в ямите се събират доста сомове заедно с други риби.

Най-изпитаната захранка за нашенския сом си остава вмирисаният накълцан суров далак или черен дроб. Кюспето понякога помага да се съберат дребни риби, които пък привличат сома, но само ако е огладнял. С две думи, захранването и подхранването за сом си е бошлаф, като изключение са водоемите, в които рибата се отглежда изкуствено и е свикнала да получава месни отпадъци и гранулирани смески с костно брашно. При стръвта основното е ясно – най-напред са живите рибки до 20 – 30 см. От тях се изисква обаче прекалено много – да са издръжливи на куката, да позволяват прехвърляния и да останат читави и на дълбочина от 15 – 20 метра, когато оловото ги повлече към дъното на ямата. Отлична стръв са и едрите земни червеи на грозд, големите пиявици и голите охлюви, които също като тях се разтягат и плуват дълго във водата. Големите жаби и малките опърлени птици се препоръчват от майсторите в лова на сомове както в Западна, така и в Източна Европа. За лятото изборът им често се спира и на големите зелени скакалци и поповото прасе. Раците и месото от речни миди също спадат към класиката в търсене на среща с мустакатия исполин.

На тапа с плаваща примамка ни трябва прът, по-добре от плътните коленни. Понякога дори шаранджийските телескопи оплескват нещата при битка със сом. В макарата също не бива да има никаква нежност. Само най-яките модели на реномираните производители са достатъчно здрави и големи за този риболов. Ето защо много от най-запалените сомаджии вече се доверяват само на мултипликаторите. Влакната за леко тръгват от поне 0,40 – 0,50. Куките са от №2/0 до №5/0. Ако използваме тройки обаче, започваме от №4. За дъно също се подхожда най-внимателно към оборудването. Прътът е най-добре да е от стъклопласт, коленен. Дължината му да е 3 – 4 метра. Много е важно върхът да не е прекалено твърд, защото при много твърд връх и при голямо тегло на рибата може да се стигне и до разкъсване на меките тъкани на сома и само да си похабим късмета. За кльонк не е нужно прътът да е толкова дълъг, дори по Дунав се лови с навит на дъсчица видлон от ръка. При спининговия риболов такъмите могат да са по-спортни, но все пак не бива да се забравя, че и в най-обикновен речен вир понякога излиза сом над 15 кила.

Общо взето, у нас сомовете се ловят на тапа, на дъно, на блесна и на кльонк. Замятането на плувка прилича доста на гоненето на щука и се практикува за реки и водоеми с по-малки сомове. Плувката обаче най-често е голяма тапа, за да удържа едрата жива риба за стръв. Обикновено така се замята пред скалите във вировете, където се знае, че има сомски подмоли. На леко се пуска и на пиявица, гол охлюв и попово прасе. На дъно вече могат да се чакат и големи парчета, като най-често монтажът е с подвижно голямо олово. Поводът с рибата за стръв винаги е на вирбел.

При водорасли и закачки може да се пусне и с долна тежест на дъното, ограничител на над нея и повод с нанизан на линията вирбел, за да се движи стръвта, без да заляга на дъното. Най-атрактивният риболов е с КЛЬОНК, когато хищникът се дразни и привлича чрез удряне по водата със специалния уред, наречен кльонк. Той има форма на чаша с дръжка, като с него се бие по водата под определен ъгъл. Под водата звукът от влизането и излизането на кухата му пета се разпространява надалеч. Теориите за въздействието на кльонка върху сомовете са най-различни, но истината е, че звукът му ги вдига от дълбините и те тръгват към източника. Тогава са особено агресивни и атакуват стръвта без колебание. Методът е приложим само в Дунав от лодка и е забранен във вътрешните ни водоеми.

Най-спортният начин за схватка със сом си остава и класическият спининг на големи въртящи се блесни, на рапали и на мъртва рибка по системата “Драшкович”.

Налапването на сома е сигурно и обичайно няма проблеми с отказване или изплюване на стръвта. В повечето случаи атаката му е сигурно хващане. Сомът поглъща стръвта на място, след като я е сграбчил, но това става много бързо. След което той се стреми да залегне в гнездото си. Това ние забелязваме като много бързо водене и самозасичане на тежко. На леко се кове веднага след като влакното се поизпъне.

Засича се рязко, но контролирано, за да не се стигне до разкъсване на тъкани, ако рибата е с по-големи размери.

Ваденето на сом до 10 кила при всички случаи е по силите на повечето въдичари. При големите сомове обаче и теглото влиза в битката за оцеляване. Майсторите казват, че любимият им номер бил да се овесят вертикално на линията. Голямо значение за дължината на борбата със сома има и мястото на закачването. Ако е закачен в гърлото, сомът се подчинява много по-лесно. Но ако куката е някъде по челюстта му, борбата се проточва, защото рибата не усеща силна болка. Висене, залягане на дъното и инат с часове могат да съсипят нервите на въдичаря. Има случаи, когато легналият на дъното сом така и не може са бъде вдигнат и накрая риболовецът сам прерязва влакното.

Макар вероятността огромен сом да се разбърза след блесна да е малка, спининговият риболов понякога изненадва с няколко поредни попадения. Интересно е, че често до първата атака може да сме прочесвали въпросния вир десетки пъти без резултат. Но най-сетне сомовете са се раздразнили и първият е атакувал дразнителя. След него можем да очакваме и атака от друг, стига да е наблизо. Сомът на блесна се носи като торпедо. Може би защото не е закачен за глътката, а за челюстта.

Сомът предполага риболов от съвсем друг клас. С особени суперздрави такъми, които направо са неприложими за друг риболовен обект. Някои колеги с времето стигат дотам, че сами започват да си изработват мултипликатори, лодки и дори големите здрави куки за мустакатия противник. Чертежи на изпитани приспособления и най-вече кльонк се дават само на най-близките приятели. Така постепенно сомският риболов се нагажда към конкретния въдичар. Понякога той сезон след сезон преслушва набелязаните места, докато накрая хване рибата на живота си. С една дума казано, сомският риболов е като борбата сумо – прилича на всяка друга борба, но е нещо друго. А що се отнася до размерите на участниците в схватките, те наистина са “сумисти”. На всичкото отгоре България спада към страните в Европа с много добри природни условия за развитието на сома. Топлото дълго лято и меката слънчева есен са само природните предпоставки за това. Другата причина е наличието на значителен брой големи и дълбоки язовири, зарибени със сом преди повече от 40 години. Съчетанието на тези две предпоставки води до извода, че в нашите води обитават и наистина огромни, а защо не и рекордно грамадни сомове.

Месото на сома е бяло, без кости, мазно и много  вкусно. Интересното при него е, че то е по-добро от предната част на рибата, отколкото от опашката. При сома за разлика от повечето други риби често тлъстината се отлага първо в опашката. Понякога при по-едрите риби пластът от подкожна мазнина е към 2–3 см дебел. За най-вкусни се смятат сомовете до 10 килограма. Те стават идеално за пържене и печене.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.