Най нови

СКОБАР – CHONDROSTOMA NASUS

Скобарът е разпространен в Централна Европа и в европейската част на Русия. Той предпочита бързеите на реките, следвани от по-дълбоки участъци. У нас се среща в почти всички чисти реки и в много язовири. Обитава устията на реките, вливащи се в язовирното езеро.

Скобарът има дълго, леко странично сплескано тяло, покрито с люспи. В страничната линия те са 57-62 броя. Главата му е малка. Названието скобар показва главната особеност на тази риба – положението на устата, намираща се под силно издаден конически нос, което подсказва и начина на хранене. Устните завършват с твърди рогови пластини, с чиято помощ той добива храната си. Цветът му отгоре е синьочервеникавозелен, отстрани – сребристосив, а коремът е сребристобял. По-голямата част от коремните перки и аналната е червена.

По големина скобара се причислява към неголемите риби и рядко достига над 1,2 кг тегло и повече от 44 см дължина, макар в изключителни случаи да са улавяни 1,5 кг скобари. Обикновено той е значително по-малък – около 400 г тегло и 30 см дължина. У нас е уловен екземпляр, тежък 0,75 кг и дълъг 42 см.

Тази риба става полово зряла на 2-3 години. Мръсти се през април-май. За хвърлянето на хайвера предприема масирани миграции към боищата в горните части на реките, откъдето идва и другото и име – “бойник”. При температура 6-10 ? С в плитките места с каменисто дъно женските хвърлят от 1500 до 3000 хайверни зърна, които полепват по камъните. Излюпването става да 10-15 дн. Личинките се хранят с дребни организми и нарастват бавно.

Скобарът е стадна риба. Характерно за него е, че в стадата не се срещат по-малки и по-големи екземпляри – те се състоят от еднакво големи риби. Предпочита да се придържа в бързото течение в главното русло или в ръкавите с добро течение. Често се среща заедно с кефала. Любимото им място е под надвиснали брегове, във водовъртежите, където дъното е плътно, и осипано с много камъни. В такива места има много зелени растения, които покриват подводните предмети. Тези водорасли се явяват главна храна на скобара. През лятото когато изкормим уловения скобар ще видим че червата му са пълни със зелена кашица. Яде също червеи, придънни планктонни ракообразни, насекоми и ларви. През пролетта обича да се храни с хайвера на други риби. За разлика от другите риби той не само лови плаващия хайвер, но го и остъргва от повърхностите, на които той се е закрепил. Друга особеност на скобара е, че понякога той се обръща с корема нагоре. Така той приема храна, която се намира на повърхността.

Някои въдичари избягват да ловят тази риба, тъй като има малка уста, но това не пречи да бъде ловена на малка кукичка, още повече че кълве почти през цялата година.

Истинският лов на скобар започва в края на май и дори по-късно; през ранната пролет той се лови само случайно, при риболов на други риби, и да се хване тогава е много трудно, защото той, първо е сит, и второ още не се е установил, т.е. не се е събрал на местата където обикновено прекарва лятото. През втората половина  на април, веднага след мръстенето, скобара понякога се улавя на дъно, през деня и в сумрака на вечерта, но това е рядко, защото обикновено тогава се лови друга риба и стръвта която слагаме не е за неговата уста.

В по-малките вирове скобарът се лови с дълъг прът, а в по-големите водоеми за предпочитане е късият спинингов прът. Малката уста на рибата налага употребата и на малки кукички: от № 8 до № 12. Влакното не трябва да бъде по-дебело от 0,20 мм. Поводът трябва да е по-тънък. Добре е да бъде оцветен в тон с цвета на дъното на водоема.

Преди риболова е необходимо да се измери дълбочината на водоема. Кукичката се пуска така, че стръвта да се залепи естествено за накои подводни камъни в непосредствена близост до лежащия скобар. Чувствителната плувка трепва в първия момент, а след като скобарът налапа добре стръвта –  потъва. Засича се, но не много силно.

При риболов “на тежко” лекото потрепване на “асансьора” е сигнал, че трябва моментално да се засече.

Скобарът трбва да се дебне през лятото от ранно утро, преди изгрев, обикновено най-доброто кълване следва два часа след като се покаже слънцето. Към 11 часа кълването почти спира главно затова, че рибата по това време вече е изяла голяма част от захранката. Кълването се възобновява към 14, 15 или даже към 16 часа, но, с редки изключения, скобарът вечер взима по-слабо отколкото сутрин през същия ден затова, че вече е много сит. През октомври скобарът се придържа в по-дълбоките места и почти не излиза на плиткото, в това време едва ли не най-добре взима през деня.

Лови се най-успешно на торен червей, ларви и омекотени на пара житни зърна. Задоволителни резултати се получават, ако на мястото, където ще се риболовства, предварително се хвърли слънчогледово кюспе или глина, омесена с ларви и червеи.

През лятото месото на рибата лесно се разваля, затова при риболова е необходимо да се полагат по-големи грижи за запазването му.

БЯЛ ТОЛСТОЛОБ – HYPOPHTHALMICHTHYS MOLITRIX (VAL.)

Белият толстолоб обитава река Амур и реките в Китай. Аклиматизиран е в Европа, Америка и Африка. Тялото на толстолоба е доста високо, умерено дълго, вретеновидно, леко странично сплескато. Главата му е  широка. Очите са разположени по-ниско от средната линия на тялото. Устата е горна, малка. Хрилните тичинки са се сраснали, образувайки филтриращи ленти. Гърбът му е маслинено-сив на цвят, Страните са сребристи, коремът е светъл. Люспите му са малки, понякога с черни точки. Коремните и аналният плавник са жълтеникави, останалите са светло-сиви. Достига до 1 м дължина и 16 кг тегло.

Толстолобът е стадна риба. Зимува на големи стада в ями по дълбоките участъци на реките. През пролетта навлиза в езерата за да се охрани.

Белият толстолоб през целия си живот се храни с микроскопичните водорасли – фитопланктон. Само в най ранния стадий на развитието си освен тях използва и безгръбначни животински организми.

Тази риба ства полово зряла на възраст 5-6 години. Плодовитостта и е голяма – до 400000-500000 хайверни зърна. Хвърля хайвера си в тези участъци на реките, където водата тече бързо и температурата и е над 20 ? С (през май-юни). При 25 ? С личинките се излюпват след две денонощия.

Аклиматизира се лесно и се приспособява към различните биологични условия на обитание – с успех се развъжда в езера и язовири. Расте бързо. При добри условия за една година достига 30 см дължина и 700 г тегло, на двегодишна възраст съответно 45 см и 1,8 кг, на тригодишна възраст – 50 см и 3,6 кг. Месото му е нежно, тлъст и с малко кости.

Към отчасти растителноядните риби може да се отнесе и пъстрият толстолоб, който освен основната си храна – зоопланктон (безгръбначни организми, живеещи във водните пластове) – използва в големи количества и фитопланктон. По външен вид той се отличава от белия толстолоб по по-заобленото си тяло, пъстрата окраска и по-голямата глава и уста.

Ареалът на неговото разпространение са голмите китайски реки. По своята биология е много близък до белия толстолоб. В богати с храна водоеми расте бързо и на две години достига 1-2 кг, а на три от 3-4 до 5-7 кг тегло. В Китай често се ловят екземпляри, тежки до 30-40 кг. От трите вида далекоизточни растителноядни риби пъстрият толстолоб расте най-бързо. На второ място е белият амур и на трето – белият толстолоб.

За ловът на толстолоб се използва само дънен метод. Линията, прътът и макарата трябва да са добри, защото той е силен и при вадене често прави стремителни скокове, изскачайки над водата по 1-1,5 м. Поводът ни трябва да е 70-100 см, тъй като толстолобът е плашлив и подозрителен и присътствието на тежести в непосредствена близост до стръвта может да го откаже. Белият толстолоб предпочита участъците от водоемите с глинесто или пясъчно-глинесто дъно, обрасли с мека водна растителност. Дълбочината в тези места обикновено не е повече от 3-3,5 м.

На разсъмване, а понякога и преди залез стадата от толстолоби се приближават към брега, където, придържайки се на границата на дълбокото и плиткото, бавно се местят от едно островче растения към друго. Когато слънцето се вдигне над хоризонта, толстолобът напуска крайбрежната зона и се оттегля по-далеко от брега. В места с открита вода се държи на места със слабо течение. Вероятността да срещнем тази риба на такива места нараства, ако наблизо има водорасли. При рязък шум, например удар по водата, толстолобът изскача от водата и после веднага се устремява към най-близкото си укритие. Някои използват тази им особеност в поведението, за да разберат местата, където рибите стоят през деня. Малко след като се успокои рибата се връща на старото си място, където вече я чака умело поставената примамка. Случвало се е при лов от лодка и при използването на този метод рибите да са попадали направо в лодката, защото те винаги изскачат от водата по посока на шума.

За лов на толстолоб се използва всякаква стръв от растителен произход. Една от най-успешните е леко сварен млад грах (може да се използва и консервиран). Освен това някои риболовци маскираттази част от кукичката, която се вижда с навити около нея водорасли.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.