Най нови

РЕЧНА ПЪСТЪРВА – SALMO TRUTTA MORPHA FARIO

Пъстървовият риболов е символът на спортния риболов изобщо. Това просто трябва да се каже от самото начало без колебание и уговорки. В случая не е важно коя от пъстървовите риби ще се лови – сьомга, морска пъстърва, балканка, дъгова пъстърва, сивен или липан. Всички те имат общото качество да са отлични плувци, да са борбени и да се изключително красиви. Речната пъстърва, или балканката, има невероятни способности да се приспособява към местообитанието си. Понякога тя се променя толкова бързо, че дори ихтиолозите се хващат за главите. Споровете между учените за видовете пъстърви приемат и комични измерения – например едни твърдят, че морската и езерната пъстърва произхождат от речната. Други настояват, че е точно обратното – при миграциите от морето към реките се е обособил видът на речната пъстърва. Периодично една от двете групи обявява победата си в спора, после другата и я отнема. Иначе наистина има за какво да се спори, защото семейство пъстървови – Salmonidae, включва 9 рода с 35 вида. У нас освен балканската пъстърва могат да се срещнат и още няколко вида пъстървови риби от различни родове на семейството.

Речната пъстърва е широко разпространена в Европа, Азия и по северното крайбрежие на Африка – Алжир, Мароко и др. Тя предпочита студените и бързотечащи води, богати с кислород. По отношение на кислорода във водата е една от най-взискателните риби. Взискателна е и към температурата на водата. Трудно понася температура над 20–25 ° С.

У нас обитава почти всички планински реки и потоци и високопланински езера. Срещ асе още в горното течение на р. Резовска, Велека и Златна Панега. По изкуствен и естествен път е заселена и в някои планински язовири от Баташката каскада, Белмекен и др. В миналото запасите и са били доста големи. Сега поради променящата се естествена среда – усилено използване на горите, използване на водите на планинските реки за различни цели (водоснабдяване и енергодобив) – нейната численост намаля чувствително. Придърж асе около бързеите и водопадите, в скалистите и сенчести участъци на реките, в язовирите – там, където се втичат речните води.

Речната (балканската, местната) пъстърва е много красива риба. Тялото и е вретеновидно и стройно, леко странично сплескано. Характерно за нея и останалите видове пъстърви е наличието на малка, така наречена “мазна перка” между гръбната и опашната перка. Гърбът и е с масленозелен цвят, а страните са златисто-жълтокафяви. По тялото има дребни, кръгли, оранжеви, червени или кафяви петна, заобиколени със светла ивица. В зависимост от характера на водоема в оцветяването и има различни вариации. Устата и е голяма, а на челюстите има два реда ситни зъби.

Речната пъстърва достига обекновено дължина 20-30 см и тегло 0,5 кг. Улавяни са екземпляри, дълги 80 см и тежки 5 кг. Най-голямата пъстърва, уловена у нас от въдичар е тежка 6,3 кг и е дълга 75 см.

Половата зрелост на тази риба настъпва след третата година. Мръстенето започва от октомври и обикновено при нормални условия завършва през ноември. При топла есен то продължава и през януари. През този период се появява полов диморфизъм: окраската на мъжките става по-ярка, а долната им челюст се удължава и завива нагоре и навътре; половият им отвор се подува във вид на вдлъбната цепнатина; при женските той почервенява и се подува, а коремът силно надебелява и провисва. За да стигне до боищата, пъстървата извършва определени миграции, като първи пристигат женските. С помощта на опашката си женската прави малка ямичка като паница, в която снася 200-2500 едри жълтооранжеви хайверни зърна. Те се оплождат веднага от мъжкия. След това двамата родители ги заравят с дребни камъчета и едър пясък. Известно е, че само част от хайвера се опложда, а още по-малка част от него се излюпва. Продължителността на люпенето зависи от температурата на водата. При 6-8 ° С то става за 60-70 дни.

Личинките стоят в гнездото още двадесетина дни, докато резорбират 2/3 от жълтъчното мехурче. След това постепенно преминават на “обща храна”.

Речната пъстърва яде храна от животински произход – личинки и ларви, мамарци, жаби, дребни рибки и др. Храната си намира, като повечето стои на едно място, но я търси и по повърхността на водата и по дъното. Растежът и зависи от хранителната база. При добри условия на една година е дълга 12 см и тежка 20 г, на две години – съответно 24 см и 150 г, на три години – 30 см и 200-300 г. поддава се на изкуствено развъждане, макар и трудно (трудността се изразява в малката оцеляемост до едногодишна възраст). С произведените по изкуствен начин пъстърви у нас ежегодно се зарибяват много реки и езера.

Пъстървата е много лакома и много предпазлива. Тези и качества определят и начина на ловенето и. Тя се лови с булдо, “на леко” без плувка, “на тежко” с изкуствена муха и с блесна. В зависимост от характера на водоема и от размера на рибата се използва един или друг начин. Особено внимание се изисква при ловенето на пъстърва в малките високопланински рекички и ручейчета. Придвижването към определеното за риболов място става не край брега, а чрез заобикаляне. Тежките стъпки и всяко непредпазливо движение може да се окажат фатални за крайния резултат. Никога не трябва да се допуска сянката на пръта, камо ли на въдичаря, да пада на водата. Пъстървата винаги стои скрита зад камъните в очакване на храна, която водата обикновено носи. Приписваната и капризност се наблюдава само когато е сита. Във водоемите, където храната е малко, тя охотно приема стръвта. В малките рекички най-добре се лови привечер и сутрин.

Въдичарите, които умеят незабелязано да се придвижват към тези водоеми, могат винаги да разчитат на успешен риболов. За такъв риболов е подходящ лек прът тип “телескоп” с ължина 4 м и повече, влакно с диаметър 0,2-0,25 мм и кукички № 10-13. кукичката със стръвта се замята внимателно или се пуска отвесно над водата така, че течението да я придвижи на известно разстояние. Ако веднага не последва рязко кълване, трябва да се опита във всички пластове на водата, като стръвта ту се издига, ту се отпуска. Повече от всичко пъстървата се страхува от бързо потъващата примамка, затова тежест не се употребява. Така се лови от висок и удобен за маскировка бряг. Освен червеи за стръв може да се използват ларви, насекоми и други примамки. Замятането на скакалец или муха става така, че най-сполучливо да се имитира естественото падане на насекомото върху водната повърхност. Пъстрвата налапва изцяло скакалеца или мухата и бяга към дъното.

Трябва да се изтъкне, че ловенето на пъстърва с изкуствена муха представлява върхът на въдичарския спорт, наситен с приятни напрежения, с много красота и емоции. В зависимост от условията се използва “суха” или “мокра” муха. Замятането се прави напречно на течението. Стараем се да пуснем мухата в близост до камъните, лежащи на дъното. Когато повърхността на водата е гладка, можем да ловим със “суха” муха от брега, но трябва добре да се прикрием. Този метод на ловене на пъстърва е по-типичен, отколкото с “удавена” муха. Тук се изисква не само точно, но и много далечно замятане. Да се замята дълго време на едно и също място няма никакъв смисъл. Пъстървата бързо напада стръвта и бяга. Подборът на изкуствените мухи зависи от характерана водоема, от състоянието на времето, от сезона, през който се лови, и от поведението на пъстървата. Ловенето на пъстървата с булдо дава възможност мухата да бъде заметната доста надалеч. Резултатите, макар и насърчителни, при този начин на риболов са лишени от красота.

В по-големите високопланински езера и язовири интерес представлява и ловенето на пъстърва с блесна. За това са необходими сравнително къс прът, спинингова макара не по-тежка он 300 г, влакно със сечение 0,2-0,3 мм в зависимост от големината на пъстървата и от характера на водоема. За предпочитане са по-малките блесни (с дължина 3-5 см и тегло 5-10 г). Видът на блесната се установява чрез пробване на място – която се окаже най-подходяща, с нея се извършва риболовът. Може да се препоръчат въртящите се блесни.

Замятането на блесната в големите водоеми се извършва колкото е възможно по-навътре, защото рибата там не е много наплашена и е по-малко предпазлива. Замята се в по-дълбоките места край блреговете и там, където има надвесени дървета и потопени предмети.

Попадналата на куката пъстърва се съпротивлява много енергично, като дърпа настойчиво влакното и се върти. Някои силни екземпляри правят скокове встрани. Ако пъстървата оказва съвсем слабо съпротивление, това значи, че е закачена за езика.

При ловенето на пъстърва, за да има по-добър успех, необходимо е въдичарят да познава добре характера на водоема.

ДЪГОВА ПЪСТЪРВА – SALMO GAIRDNERI IRIDEUS (RICH.)

Дъговата пъстърва е описана за науката от д-р Гарднър през 1836 г. в САЩ. Разпространена е в цяла Европа и в някои страни на Северна Африка. Родината и е Северна Америка, и по-точно западната и част – реките, които се вливат в Тихия океан от Мексико до Аляска. В Европа е пренесена с рибовъдна цел през 1882 г. от Канада, а у нас през 1934 г.

У нас тази риба е повсеместно разпространена както в подходящи участъци от реките, така и в много изкуствени водоеми. Нейната приспособеност към условията на средата, издръжливост на по-високи температури и по-малка взискателност към съдържанието на кислород във водата в сравнение с речната пъстърва са главните причини за това. Тя е разселена във всички язовири от Баташката каскада и в редица други в равнинната част на страната, където се развива много добре. Достига обикновено дължина 30-50 см и тегло 400-1000 г. У нас е уловен екземпляр, тежък 5,2 кг и дълъг 72 см.

По формата на тялото дъговата пъстърва почти не се различава от речната. Характерен за нея обаче е сребристият цвят с черни петна и точки по гърба и опашната перка. От двете страни на тялото успоредно на страничната линия има широка лента с цветовете на небесната дъга, откъдето носи и името си.

Полово зряла е на 2-3 години. Хайверът и е едър, жълт до оранжев (с портокалов цвят). За мръстенето тази риба не предприема особени миграции. Размножителният и период е с много широк диапазон – от януари до май – и зависи от температурата на водата. Тя снася според размерите си от 200 до 6500 хайверни зърна в бързеите на планинските реки и в крайбрежните плитчини на езерата. Излюпването става за 40-60 дни при температура 7-10 ° С.

Дъговата пъстърва има изключително голямо стопанско значение като обект на промишлено рибовъдство. Тя се развъжда лесно и расте бързо. Лови се по същите начини, както балканската пъстърва, но по-лесно. По-непредпазлива е от нея, кълве целогодишно и целодневно. При изваждането и от водата винаги трябва да се помни, че тя изведнъж се спуска към коренищата и другите водни препятствия и укрития.

Дъговата пъстърва е ненадминат обект за риболов, най-вече при ловенето и с изкуствена муха.

ДУНАВСКА ПЪСТЪРВА – HUCHO HUCHO

Най-голямата пъстървова риба у нас, която е била и любимото ястие на крал Лудвиг Втори Баварски. Освен това е и изключително интересен обект на спортен риболов. Нито дъговата, нито нашата балканска пъстърва, нито внесената неотдавна у нас езерна сьомга могат да й съперничат. Ако дунавската пъстърва достигне пределната си възраст от около 15 години, теглото й може да надхвърли 50 кг, а дължината и да достигне около метър и половина. Нейният братовчед тайменът (Hucho taimen) пък се нарежда сред най-едрите пъстърви в света, а може би е и най-едрият. С огромните размери, които може да достигне – над 80 кг тегло и над 1,5 м дължина, той превъзхожда дори тихоокеанската гигантска сьомга (Oncorhynchus tsha-wytscha). Впрочем дунавската пъстърва и тайменът си приличат много по външност и затова като сигурна разлика между тях се посочва броят на хрилните им тичинки. Основавайки се на сходството в биологията на двете риби, някои учени считат, че тайменът не е отделен вид, а само подвид на дунавската пъстърва, който се среща в реките на Сибир, от р. Волга на запад до р. Индигирка на изток, както и в някои азиатски езера (Байкал, Зайсан).

Ареалът на дунавската пъстърва е доста ограничен. Тя е разпространена само в река Дунав, като предпочита горното и средното й течение, някои от по-големите нейни притоци и по изключение някои езера. У нас дунавската пъстърва се среща само в река Дунав. Тя се отличава лесно от другите пъстърви в нашите води. Тялото и е удължено, отгоре кафяво или кафяво-зелено, а отстрани сребристо с меден оттенък. Гърбът и е изпъстрен с тъмни овални петънца, които отстрани на тялото преминават в Х-образни или луновидни форми. Главата на дунавската пъстърва е сплесната отгоре, а коремните и перки са изнесени доста назад, почти зад края на гръбната. Люспите, покриващи тялото и, са дребни, между 180 и 200 в страничната линия.

Дунавската пъстърва съзрява полово на третата, четвъртата или петата си година. Най-често това става на 4-годишна възраст, при дължина около 60 см и тегло 2-3 кг. Размножава се рано напролет. Полово зрелите риби напускат любимите си укрития, разположени по дъното на участъците с бързо течение, и предприемат къси миграции, насочвайки се към по-плитките и по-тихи места в коритото на река Дунав и притоците му. Хайверът си хвърлят в изкопани от женската дълбоки ями в чакълестото дъно. По време на размножаването тялото на рибите добива медно-червена окраска.

Плодовитостта на дунавската пъстърва е сравнително висока и може да достигне 11 717 хайверни зърна. Те са едри (4,5-6 мм) и ярко жълти. След оплождането им родителите ги затрупват с дребни камъчета. Инкубацията трае около 30-35 дни. Личинките остават в близост до мястото на излюпването до момента на резорбиране на жълтъчното си мехурче и започват да търсят дребни безгръбначни по дъното. Младите рибки носят 8-9 тъмни ивици отстрани на тялото си. Те се хранят с малките на шарановите риби и на липана и до есента нарастват до 100-140 грама и 12-15 см дължина.

Животът на дунавската пъстърва протича изцяло в сладки води

Тя обитава една специфична зона в реките, известна като зона на липана и мряната и никога не навлиза в морето.

Мряновата зона на реките е населена предимно от шаранови риби. Поради силното течение на водата, в нея хищниците сом, щука и бяла риба не се срещат. Тяхната роля тук се изпълнява от дунавската пъстърва. Тъй като тя е хищник, улавящ жертвите си с преследване, за енергията, която изразходва, са необходими и повече калории. Затова възрастните пъстърви се ориентират към по-едра плячка – половинкилограмови скобари, килограмови мрени. В менюто им влизат още речни кефали, кленове, главочи, лещанки и др. Като намалява числеността на шарановите риби, дунавската пъстърва способства за поддържане на запасите на липана, изпитващ силна конкуренция от тях по отношение на храната и укритията. Въпреки че лови и липани, дунавската пъстърва би предпочела да атакува винаги, когато има възможност, по-бавните шаранови риби, отколкото да преследва по-бързия дори от самата нея липан. Причината за богатството на липан в големите немски, австрийски и чешки реки е именно присъствието в тях на дунавска пъстърва. Австрийските учени посочват, че тя има и изключителна заслуга за ограничаване на някои заболявания по шарановите риби, като унищожава болните и изоставащите в растежа.

Поради тези причини, както и заради това, че дунавската пъстърва никога не наближава устията на реките и не попада в мрежите на професионалните рибари, тя е била желан обект за аклиматизация. Такива опити са правени в Испания, Франция и Швейцария.

Дунавската пъстърва е изключително интересен обект на спортен риболов

Тя е сред малкото риби, които могат успешно да се ловят и през зимата. В Австро-Унгарската империя дунавската пъстърва е имала статут на „кралска риба“ и уловът й е бил запазен за принцовете и приближените на двора. В Германия, в Австрия и в Чехия тя и днес се счита за трофейна риба. Нейната мнителност, фантастичната и съпротива, когато е закачена на въдица, както и немалките и размери са и спечелили тази репутация. Дунавската пъстърва трудно се лови с изкуствени примамки. Блесните и девоните привличат само младите и неопитни индивиди. Затова баварските и чешките „рибари“ предпочитат да я ловят на мъртва рибка. Все пак има една особена примамка, използвана от баварците, която дава добри резултати. Тя се нарича „цоп“ и представлява каска от сачми, украсена с множество кожени или каучукови каишки. Предполага се, че имитира ларвата на миногата. С такава именно примамка през 1904 година доктор Хайнц уловил 52-килограмовата дунавска пъстърва, която и до днес е рекорд на Бавария.

Дунавската пъстърва има бяло, стегнато и вкусно месо

Тя е била любимото ястие на крал Лудвиг II Баварски. И досега месото й се цени много в Германия и в някои немски ресторанти достига цени, до каквито цените на месото на никоя друга речна и дори морска риба не се доближават.

Въпреки зарибителните мероприятия числеността на дунавската пъстърва не е голяма. Причини за това са инцидентните замърсявания, липсата на добри или изобщо на рибни проходи пред язовирните стени, корекциите на речните корита, а също така намаляването на числеността на скобара, който е един от основните и хранителни обекти в Средноевропейските страни.

СИВЕН – SALVELINUS FONTINALIS (MITCH.)

Сивенът се среща в естествените водоеми на Северна Америка, където обитава студените реки с температура до 15 ° С. Предпочита бързо течащите потоци с каменисто дъно. В Европа е пренесен през 1889 г. с риборазвъдна цел.

У нас е пренесен от Средна Европа. Развъжда се по изкуствен начин. С него се зарибяват само затворени водоеми, високопланински езера и язовири. Към кислорода във водата е много взискателен. Среща се в някои рилски езера и потоци, добре се развива и в язовир “Белмекен” и язовир. “Широка поляна”.

По формата на тялото си прилича на речната и дъговата пъстърва. Окраската му е много колоритна, поради което се смята, че между пъстървовите той е най красив. Гърбът е маслинено-зелен с тъмни тигрови ивици и петна. Страните са виолетови, напръскани с оранжеви или розови оловни петна, а под тях има червеникава надлъжна ивица. Коремът е жълтосребристобял. Коремните му перки са наситено червени, с хармонична бяла и черна ивица в предния край.

Дъстига дължина до 30-40 см и тегло 1 кг на петгодишна възраст. В родината си достига значително по-голяма дължина и тегло до 7 кг.

Мъжките екземпляри стават полово зрели на две години, а женските на три години. Размножителният период е от октомври до февруари. Женската снася от 300 до 7000 хайверни зърна и ги заравя в пясъка, както речната пъстърва. Те се излюпват за 65-85 дни. Развитието на личинките е като при речната пъстърва. По растеж тази риба заема средно място между двата вида пъстърви.

Сивенът живее на стада и несе нуждае от специални убежища и скривалища. Храни се с насекоми, ларви и малки рибки. Поддава се на изкуствено развъждане, но се изражда при условията на рибовъдните стопанства.

Ловенето му със спортна въдица става по същите начини, както при балканската пъстърва.

ЛИПАН – THYMALLUS THYMALLUS L.

Липанът е разпространен в Средна и Северна Европа. Среща се в реки с хладка вода и в така наречената “липанова зона”, която се намира между мреновата и пъстървовата. Често се изкачва нагоре по реките или слиза надолу, стига да има достатъчно кислород.

У нас е развъден за първи път от БЛРС чрез внос на хайвер от Чехия през 1973 г. (по това време ЧССР) . Получените личинки са пуснати в някои старопланински и родопски реки на Ловешки, Пазарджишки и Смолянски окръг.

Както другите пъстървови риби, липанът има мазна перка и стройно тяло, покрито със сребристи люспи. Характерна е голямата гръбна перка, която има 15-25 лъча. В окраската на тялото му се преливат всички цветове на небесната дъга. Устата е напречна и малка, зъбите са слаби и незабележими. Тази риба достига обикновено до 50 см дължина през периода от седмата до четиринадесетата година. Максималните и размери са дължина 60 см и тегло 2-3 кг.

Половата зрелост при нея настъпва от две до тригодишна възраст за мъжките и от три до четиригодишна възраст за женските, когато станат от 24 до 53 см. Мръстенето е през периода март – май. През това време липанът извършва миграции към боищата. Това пътуване е доста внушително и феерично. Рибите лъскат на слънцето, преодолявайки всички препятствия на реките, дори по-малките водопади. Женската снася от 1000 до 7000 хайверни зърна. Според някои автори тя подобно на речната пъстърва прави ямичка и след оплождането покрива хайвера с малки камъчета и пясък. Отначало личинките стоят на едно място, докато резорбират жълтъчното мехурче, а след това започват да се хранят с водни безгръбначни организми.

Липанът е много привързан към местообитанието си. Като се изключи размножителният период, през другото време на живота си той прекарва на едни и същи места. От своето укритие край брега или в по-дълбоките води безпогрешно забелязва падналото и давещо се насекомо и моментално се спуска към него. След като го погълне, връща се на старото си място и отново застава неподвижен. Това той прави с дни и месеци наред. Храни се с хайвера на другите риби, а в случаите, когато другата храна не е достатъчна, яде и малки рибки. Предпочита насекомите, техните ларви, водните безгръбначни и др.

Липанът е дневна риба. Той е много подвижен – плува бързо и при опасност изчезва като сянка и макар че е привързан към убежището си, през този ден повече не се връща там. През топлия сезон обича равномерното и немного бързо течение, а надвечер така настойчиво гони насекомите, че водата “ври”. Въпреки това понякога не е нъзможно въдичарят да влезе във водата и да започне улова. Рибите веднага се разбягват. Ето защо за ловене на липана е необходимо тънко влакно, дребна кука и малка стръв. Тази риба се съпротивлява упорито, скача и е необходимо голямо умение, за да се извади от водата. Обикновено се употребяват принадлежностите, с които се ловят другите пъстървови, предимно по-малките въдици и по-тънкото влакно. Най-важното условие, което гарантира успеха, е маскировката на въдичаря. Ако тя е сполучлива, от едно и също място може да се уловят дсетина риби. Липанът е капризен и към примамките.

Най-препоръчваният начин за ловене на тази риба е с изкуствена муха и с кукички от № 10 до № 12. Тя се лови с малка блесна, а така също с дъждовен или торен червей – “на леко”. Може да се лови и “на тежко”, както пъстървите, когато рибата се задържа под дърветата и храстите около реката.

Липанът кълве предпазливо, затова след засичането трябва да се изчака малко. В европейските страни се лови “на муха” и успешното му ловене се смята за голямо майсторство.овият риболов е символът на спортния риболов изобщо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.