Най нови

Речен Шаран – Cyprinus carpio

Истинският речен шаран е много красива риба. Той е покрит с необикновено големи тъмно-жълто-златисти люспи, които на гърба  темнеят със синкав отенък, а на корема светлеят; сякаш по златно поле са посипани гвоздейчета с медни главички.

На пръв поглед речните шарани, особено младите, имат много голяма сходство с каракудите, но не са така високи при гърба (височината на тялото е само два пъти по голяма от дебелината), дебелината и дължината, а също се различават от тях по своите 4 тлъсти и къси мустачки на жълти, необикновено месести устни, почти толкова подвижни, както тези на платиката; мустачките са разположени по две от всяка страна и завършват с кръгли плоски главички.

Гръбната му перка е много широка, по-широка отколкото при другите шаранови риби и заема почти цялата задна половина на гърба, на цвят е тъмно-сива. Освен с ширината на тялото си той се различава и по здравите си пилообразни, назъбени предни лъчи на перката. Такива лъчи имат на гръбната си перка и други риби, но при речния шаран такава структура има и предния лъч на аналната перка. Всички долни перки са сиво-виолетови на цвят, опашната е червено-тъмнокавява, а очите са златисти. Речният шаран достига понякога огромни размери, такива, каквито нито една от другите шаранови риби не може да достигне. Той живее и до дълбока старост. Най-големия речен шаран ловен в последно време е бил с тегло 55 кг.

Това че речният шаран и сомът са корени жители на югоизточна Европа и Средна Азия – въобще страни с високи летни и сравнително ниски зимни температури – косвено доказва високата температура, необходима за мръстенето и развитието на хайвера на тези риби, а така също и за дълбокия зимен сън в който прекарват студения период. Речният шаран се размножава много късно, понякога даже по-късно оте сома, лина и каракудата и подобно на тези риби, проявява голяма чувствителност към ниските температури и още през есента ляга да зимува и престава да се храни до окончателното стапяне на леда.

От своето вцепенение речният шаран излиза само след ледохода, на юг през в март, а на север през април. Отначало той с нищо не издава присъствието и активността си и почти не се отделя от своето зимно леговище, но с повишаване на водното ниво се вдига в горните водни слоеве, отначало на близки разстояния, а когато водата залее околните ливади и ниски места излиза за да се размножава и за да се храни.

Основна храна на тази риба през пролетта и в началото на лятото са младите филизи на камъша (Typha) и някои други водни растения. Камъшът както се предполага представлява едно от необходимите условия за благоприятното развитие на речния шаран – дава му храна и защита, и където го няма, там едва ли речните шарани могат да живеят в големи групи. Нежните, сочни и сладки филизи на това растение шаранът предпочита пред всякакви други и винаги охотно ги осмуква и огризва докато още не са загрубели което става някъде през юни.

Големите речни шарани живеят винаги в големи ями, под повалени дървета потънали във водата, пънове и коренища. Въобще речните шарани в реката избягват много тинестите и песъчливи места и избират за свои местообиталища ями с глинесто дъно по тази причина, че такива ями са разположене почти винаги под стръмни брегове и сипеи и имат много скални парчета по дъното си. Тези скали и камъни заменят липсващите корени.

Интензивността на кълването на речния шаран, както и на другите риби се намира в пряка зависимост от различни условия, главно от времето. Въобще преди всяка рязка промяна на времето кълването ослабва или съвсем спира; въпреки че речният шаран както е известно, много добре кълве по време на леки дъждове. Продължителните горещини, както и хладните дни са крайно неблагоприятни за риболов, тъй като речните шарани се притаяват, почти не се движат и губят апетит.

Най-доброто време за риболов на речен шаран безспорно е ранното утро, особено през лятото. В болшинството случаи мястото на лов е самата яма, която служи за постоянно убежище на рибите. Впрочем през пролетта когато речният шаран още броди, в езерата съ течащи води е най-добре да се лови около устиетата на ручеите, където той обеча да се задържа до мръстенето. По-късно през лятото при наличието на много места за криене като корени и други такива се налага да се опитаме да го уловим в близост до местата където той излиза сутрин и вечер да се храни. Като признак за местоположението на речните шарани служат  малките мехурчета, които той изпуска когато се рови в тинята за да търси храна.

БУФАЛО – CATOSTOMIDAE

Това са северноамерикански риби, които силно наподобяват шарана, но имат по-бърз темп на растеж от него. Характерен за тях е шарановидният силует, изгърбеното тяло с едри люспи. Отличителният им белег е гръбната перка, която започва с висок лъч, след който височината на плавника рязко спада почти наполовина. У нас в процес на аклиматизация са три вида: големоусто буфало – Ictiobus cyprinellus, което достига до 120 см дължина и тегло от 45 кг; малкоусто буфало – Ictiobus bubalis, което достига 70 см дължина и тегло 18 кг, и черно буфало – Ictiobus niger, което достига 70 см на дължина и 10 кг на тегло. Рибите вече са улавяни у нас предимно в яз. “Тича” покрай шарана на дънни въдици на кюспе.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.