Най нови

РЕЧЕН КЕФАЛ (КЛЕН) – LEUCISCUS CHEPHALUS

Речният кефал е много предпочитан обект за въдичарите, защото се лови с най-разнообразна стръв, вкрючително и с плодове. Разпространен е широко в Европа и Азия. Предпочита течащите, чисти и хладни води с пясъчно и каменливо дъно. Среща се и в езерата. У нас обитава почти всички реки (без най-горните им високопланински участъци) и много язовири.

Отличава се с широкочела масивна глава (откъдето носи и името си), цилиндрично, вретеновидно и дълго тяло. Покрит е с относително големи люспи, които на страничната линия са 44-46 броя. Гърбът е черен със зелени отенъци, страните са сребристожълтеникави, а коремът е сребристобелезникав. Гръдните, коремните и аналната са с червеникавооранжев отенък, опашната и гръбната са почти черни със син отенък. Аналната му  перка е закръглена. Достига до 50-80 см дължина и над 4 кг тегло. У нас е уловен кефал с тегло 3,52 кг и дължина 70,5 см.

Мъжкият става полово зрял на 3-4 години, а женската – една година по-късно. Хайвера си – от 100000 до 200000 дребни оранжевожълти зърна – хвърля късно, от началото на май до края на юни. Хвърлянето на хайвера става на места с бързо течение и каменисти дъна. След това кефалите се разбиват на стада, а големите предпочитат да живеят по двойки.

Той се излюпва за около една седмица. Малките рибки се хранят с планктон. Около седмица след мръстенето отпочиналите си красавци се появяват на плитките места с бързи течения, където активно се хранят. Тази риба е всеядна. Трудно може да се изброи всичко, което тя може да погълне: пеперуди, гъсеници, ручейници, червеи, насекоми, ларви, жабки, рибки, плодове и др. Обича да ловува водни кончета. Независимо от изобилната храна, с която разполага кефалът, и ненаситността му той расте бавно. На 7-10 годишна възраст е дълъг 20-40 см и тежи 0,5-1 кг.

През лятото кефалите трупат маса в плитчините, обичат да се крият под дървета чиито клонки се спускат над самата вода, а също под коренища и мостове. Могат да се открият във вирове под стръмни брегове, обрасли с дървета, от които в реката падат насекоми. Храната си търсят през деня – единично или на малки стада, които плуват често близо до повърхността на водата. По време на храненето младите кефали са подчертано любопитни. Те проявяват интерес към всички предмети, които  падат около тях, и веднага ги пробват дали са годни за ядене, особено ако са паднали близо до брега. Към падналите в средата на реката се отнасят с подозрение.

Около седмица след мръстенето отпочиналите си красавци се появяват на плитките места с бързи течения, където активно се хранят.

Кефалът зимува, събран на малки групи, в дълбочините.

Към тази риба въдичарите проявяват голям интерес. С мощното си тяло и с бързите си движения тя е достоен “противник”. Никога не знаеш какво точно да му поднесеш за храна – скакалец, рибка, вишна, черешка, червей, джанка, пиявица, попово прасе, бръмбър, хляб, сирене, сливи, грах и накрая всички летящи насекоми или просто някое жабче.

Речният кефал е привлекателен за въдичарите още и за това, че може да се лови по всички известни във въдичарството начини. За неговата широко отворена уста е нужна обилна и разнообразна храна.

В слънчево и горещо време той грациозно се движи в горните пластове на водата в очакване да падне някое насекомо от надвесналите дървета и храсти. Задържа се и в течението по средата на реката, движейки се напред-назад и издигайки се на повърхността към всичко, което му се стори съблазнително. Придвижва се на стада, приблизително еднакви по размер.

Твърде интересно е ловенето на речния кефал с изкуствена муха. Той налита незабавно на съблазнителната стръв, но за да излезете победител в схватката с него, трябва да измамите доброто му зрение.

Речният кефал вижда отлично около себе си и дори най-дребното насекомо не може да мине покрай него във водата незабелязано.

Често тази риба се лови на труднодостъпни места – около съборени или надвесени над водата дървета и храсти. Предлагането на примамката (естествена или изкуствена) става на силно скъсено влакно. При това положение се налага да се търси надеждно прикритие. Стръвта се спуска не пред него самия, а малко встрани или назад. Това не предизвиква у рибата подозрение.

Интересно е ловенето на речния кефал по време “на вятър” с живи или мъртви насекоми. При замятането е необходимо стръвта да падне така, че от вятъра да бъде отнесена колкото е възможно по-далеч, където има “опитни” възрастни кефали и където тя не може дасе вземе от други, по-дребни рибки.

Някои страстни въдичари предпочитат да ловят кефала “на плувка” с жива рибка или жабче. В този случай се използва лек спинингов прът, влакно с диаметър 0,2-0,25 мм, кукички № 10-12 и безупречно работеща спинингова макара.

Счита се, че кефалът е изключително дневна риба. Любителите на дънния риболов доказват, че това не е съвсем така. Преди всичко той се лови при пълнолуние. В мрачно време се задържа в близост до дъното. Там се лови “на дъно” с вишна, джанка или други плодове, поставени на кукички с кръгла извивка, която позволява да се обвие костилката на стръвта. В този случай не трябвада се бърза със засичането, тъй като кефалът с “наслаждение”опитва предложената му примамка. Когато той не обръща внимание на тези плодове, трябва да му се предложи някаква друга стръв

Това през деня, а през нощта те се скриват в дълбокото. Тогава може да се пробва на дъно, като се използва за стръв молюски, малки рибки, а понякога растителна стръв. Особено добре се ловят есен, когато черноперковците, не съвсем мирни риби с удоволствием се хвърлят на жабчета и друга жива стръв.

С началото на есента кефалът се дръпва от крайбрежието към по-дълбоките места, където също води активен начин на живот.

И въдичарите не спят. Истина е, че на блесна не се лови често. Изкуствените примамки трябва да са малки – “въртящи се” или “клатушки”. Тайната често се крие в червената на цвят пластинка. Тя се замята непосредствено в бързеите или краищата на вировете, а в застояли водоеми – и в дълбоките места. Трябва да се остави блесната да легне на дъното. При намотаване на влакното с макарата (още на първите обороти) ако има кефал, той е забелязал стръвта и я атакува. Затова ударът ми е силен и смел. Това е най-вълнуващият момент за въдичаря. Така може да се обходят по-големи участъци от водоемите, докато това е почти невъзможно при друг начин на риболов.

Някои въдичари ловят кефал и с булдо. Трябва обаче да се каже, че при този начин на риболов липсва насладата, която се изпитва при останалите начини. Причината е, че с булдо се ловят по-малки кефали. Изключение е да се закачи някой по-едър екземпляр. Хванатият на въдицата кефал се изважда внимателно, без грубост, за да има резултат и следващото замятане.

БЯЛА МРЯНА – BARBUS BARBUS (L.)

Разпространена е в Европа, с изключение на Испания и Италия на юг, Англия, Дания и Скандинавия на север. У нас обитава Дунав и всичките му притоци. Придържа се към средните течения, около и в бързеите и в местата където намира убежища – около мостове, подводни скали, подмоли, едри камъни в речното легло и др.

Бялата мряна е красива и силна риба, отличаваща се от другите шаранови риби с хоботообразната си уста с гърбица и две добре развити двойки мустачета, разположени на краищата на горната устна и в ъгълчетата на устата. Има дълго цилиндрично тяло без петна, маслинено-зелено-сиво на цвят с мръсно-бял корем. Главата е относително голяма с малки светло-кафеви очи. Гръбният и опашен плавник са тъмно-сиви в краищата си, останалите са червеникави със сив отенък по краищата. Горната част на опашният плавник е малко по-дълга от долната, което и дава възможност с малко загуба на енергия да се задържа на самото дъно при хранене на бързо течение. Последният неразклонен лъч на високия и къс гръбен плавник е удебелен и снабден със зъбчета. Броят им зависи от дължината и възрастта на рибата. Люспите и са относително малки – на страничната линия те са от 55 до 65. При самците в периода на мръстене по главата и страните се появяват малки пъпчици, разполагащи се в дълги ивици. След мръстенето те изчезват.

Мряната спада към най-древния и многочислен род от семейството на шарановите риби – Barbus. Представители на този род се стрещат в пресните континентални и тропически води на Европа, Мала и Средна Азия, Африка. Сред тях има речни, езерни, и така наречените проходни видове, които се хранят в морето, а за мръстенето се изкачват нагоре по реките. У нас освен бялата и черната мряна се среща още един вид, маришката мряна – Barbus cyclolepis. Тя прилича повече на черната балканска мряна, но няма черни петна в окраската на перките си. Достига до 30 см дължина и се среща освен в Марица, още в Струма, Места и техните притоци.

Мряната почти не се среща в стоящи води. Малките се придържат в пясъчни или каменисти плитчини. Възрастните риби се движат поединично или на неголеми стада. Значителни групи образуват само по време на мръстенето и през зимата в дълбоките зимовища на дълбочина 5-6 метра.

През пролетта мрените ловуват в плитчините на реките. През лятото в песъчливите места и обрасли участъци, обикновено в сумрака, нощем и рано сутрин. С настъпване на подходящите за мръстене температури мрените извършват миграции в търсене на благоприятни места и се придвижват много високо по теченията на реките.

Мръстенето започва при загряване на водата до 15 ° С и става през май-юни на дълбоки места с каменисто дъно. Самците идват преди самките. Всяка група се състои от една самка и няколко (понякога до 20) обикновено по-малки от партньорката си самци, които изпускат млечна течност на отделни порции. Груповото мръстене се явява приспособяване на мрените към най-добро оплождане на хайвера в течащите води. Плодовитостта на самките е доста висока – от 15 до 100 хиляди хайверни зърна. Хайверът е лепкав, и се прилепя към камъни, корени, в дупчици и на други места по речните дъна. В зависимост от температурата се излюпва за 8-14 дни.

Хайверът на мряната е отровен, особено преди мръстенето. Не са рядкост случаите на тежко хранително отравяне при употребата му за храна. Това явление се обяснява преди всичко в изградената еволюционно защита от изяждане на хайверните зърна от други риби в мръстилищата. Мряната расте бавно, но достига 90-100 см дължина и 8-12 кг тегло.

Пределната възраст на тази риба е 15 години. Обикновено уловените екземпляри са до 50-60 см и 2-3 кг. Полова зрялост достига на възраст 3-5 години при дължина на тялото около 30-35 см. Като правило, самците съзряват по-рано от самките и затова им отстъпват по ръст.

Храни се основно с дънни организми: червеи, молюски, личинки и ракообразни, а така също с храна от растителен произход. Нерядко може да се види, как мряната грациозно изскача от водата, изпълнявайки изящни пируети. Съществува мнение, че така лови прелитащи ниско над водата насекоми, но с пълна увереност никому не се е удало да докаже това.

Като риба няма особено стопанско значение, но е отличен обект за спортен риболов. Напоследъ със замърсяването на водите, условията за развитието и се влошиха.

Тази риба е предпазлива при налапването на каквато и да е примамка. Това е една от причините усилено да търси храна нощно време. През лятото добре кълве през деня. Закачена на кукичката, с бързите си и енергични движения тя доставя истинска наслада на всеки въдичар до изваждането и от водата.

Въпреки недоверчивостта и към примамката ловенето и не представлява трудност. Необходими са къс прът и спинингова макара със 70-80 м влакно с диаметър 0,2-0,25 мм, а за по-големите и силни бързеи и до 0,4 мм. Поводът трябва да е по-тънък и да е с цвета на дъното на водоема. Куките са тип мренски, добре изострени, за по-дребните рибки са № 10-14, а за по-едрите екземпляри с няколко номера по-големи. Поради това, че бялата мряна обитава каменистите бързеи, може да се препоръчат подвижни или неподвижни тежести, но на всяка цена с гумена изолация или буферна гума. Те по-трудно се закачат между камъните.

Захранването при бялата мряна има само една функция – в случай, че пасажът от мрени се появи на това място, да го задържи по-дълго там. Това се определя от начина на хранене на тази риба. Когато тя започва странстванията си в търсене на храна, обикновено това става срещу течението. Там, където се намери нещо за ядене, ятото спира, храни се и после продължава. За въдичаря това означава, че на подходящо място, къдетои друг път са излизали бели мрени, може да се захранва с малки количества, но по-дълго време. В момента, когато се появят мрените, може да се подаде и повече подхранка. Това обаче се отнася за тлъсти бързеи или вирове с течение по притоците на Дунав. В самата голяма река обаче рядко се захранва специално за бялата мряна.

Универсалната стръв, която по всяко време е лакомство за мряната (след русалийките и поповото прасе), са торните червеи. За едрите екземпляри са апетитни скакалците и пиявиците, особено през по-топлите летни дни. С успех могат да се използват още мамарците, ручейниците, личинки на земни насекоми, тестени примамки пушено или топено сирене, кубче кашкавал и др.

Бялата мряна за разлика от някои други сладководни риби не очаква примамката да и се поднесе в устата. Щом я забележи, тя става активна и сама я преследва, докато я налапа. Най-добър успех се получава, когато се лови на дънна въдица. Прътът трябва да е достатъчно здрав, но и пъргъв. Дължината и твърдостта му трябва да позволяват замятане с голяма тежест до около 50 метра. Влакното също е по лична преценка, но под 0,3 за основната линия трябва да се слиза само при гарантирано качество и произход. Все пак известно успокоение е фактът, че бялата мряна не е кой знае колко придирчива към дебелинета на влакното. Куките са от № 6 до № 4 според използваната стръв, но при по нежна примамка – ручейнеце е мамарци на грозд, се слиза и до № 8. Тежестта трябва да е достатъчно голяма за отпор на течението, а в Дунав се слага плоска, за да не се изкара такъмът на брега. Кукичките със стръвта се замятат така, че тежестта да падне някъде по средата на течението. Отпуска се малко влакно с оглед бързата вода да придвижи тежестта по течението, докато тя падне на дъното. При почукване, понеже мряната има малка уста, не бива да се бърза със засичането. Когато рибата налапа стръвта, ударът е доста силен и ако прътът е поставен не добре укрепен тя може и да го повлече.

Засичането се извършва внимателно, за да не се скъса поводът или основното влакно. Ако кукичката е добре забита в устата, вероятността да се откачи е минимална, освен в случаите, когато рибата не е налапала добре стръвта.

В по-малките реки бялата мряна можа да се лови и “на леко” с прът тип “телескоп”. При това стилът е повече като на полутежко. Става дума за монтаж на допълнителен повод от 10-12 см с 5-6 едри сачми. Той се връзва над куката на около 60-80 см. Кукичката със стръвта се спуска в тиха вода около по-големи камъни, след бързеи и във вирчета. Мряната е дънна риба и трябва там да се търси. Плувките може да са по-големи, защото кълването на мряната е силно и рязко. Засича се при потегляне и потапяне, но и при всяко подозрително поведение на перото.

Когато се използват по-устойчиви примамки и се замята в силно каменливи водоеми, с изваждането на тежестта, дори и дасе закачи между камъните, не бива да се избързва, защото нерядко мряната я откачва.

Принципно положение за бялата мряна е, че се лови предимно рано сутрин или привечер в топлите годишни сезони. Това очевидно са часовете от деня близо до обичайното за нея нощно хранене.

В самия Дунав все още може да се налети на 5-6 килограмова мряна, така че известна застраховка в такъма тук винаги е уместна.

След засичането тя забива към дъното с неудържим порив. Води се трудно, с мощни махове и смяна на посоката. При тези маневри е важно авансът предварително да е нагласен за твърда игра, а линията да остава винаги под напрежение, особено след тръгване на рибата към нас. Защото, ако провисването не се обере своевременно, мряната може и да се откачи. Бялата мряна е силен, рядък и доблестен борец, надлъгването с който е голямо изпитание за въдичарските нерви и умения. Благодатен обект за риболов, който понякога може да ни зашемети с трофейни размери.

Има стегнато бяло месо, но за съжаление с доста дребни досадни костици. Пържи се на филии, но ако рибата е по-голяма, става и за печене на фурна. Рядка риба, за по-особени случаи, без да има претенциите за “царска селекция”, каквато подобава на нейната посестрима черната балканска мряна.

ЧЕРНА МРЯНА – BARBUS MERIDIONALIS PETENYI (HECK.)

Черната мряна е разпространена в Дунавския водосборен басейн от Унгария до Молдова, в реките Одер, Висла Днестър, Сава и тези на Балканския полуостров. В литературата е известна още като балканска мряна.

Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно. Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Размерите на черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото и може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Най-дългият лъч на гръбната перка не е назъбен. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени – от бялата – Barbus barbus, маришката – Barbus cyclolepis, и резовската – Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка. При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки, които са по-големи са в ъглите на устата и. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими.

В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Предпочита чистите и бързо течащи води с по-голямо съдържание на кислород. У нас обитава горните и част от средните течения на реките в Северна България. На редица места съжителства с дъговата пъстърва, като достига до долната граница на разпространение на речната пъстърва.

Това е вярно, но не ни дава и най-малка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки. Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5 – 8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на течението тази захранка се хвърля с известно предварение – по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна – тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна. Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. По въпроса за стръвта няма единни мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Най-напред естествената и храна включва ларви, мамарци и ручейници.

Точно това е стръвта за най-капризните и дни, когато играе, но се назлъндисва на всичко друго. Торният червей върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента. Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб. През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми – например средни на размер скакалци.

За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5 – 4,5 метра. Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Но пък теглото на такъмите ни ще нарасне и в края на излета можем да останем “без ръце”. Основното влакно е тънко – 0,14. По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. В зависимост от използваната стръв куките могат да бъдат от № 14 до № 9, тип мренски. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности. Утежняването е от сачми, една от които се слага на около 25 – 30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката.

Черната мряна може да се лови на леко, на дъно и на специфичния метод – на полутежко.

“На леко” е най-често използваният начин. Той обаче е подходящ повече за по-големите вирове или по-тлъстите бързеи. Особено ефективен е с добро захранване на мястото. Подходяща стръв са варено жито, тесто, кускус и бели червеи. При добро настървяване на рибата на плувка могат да се постигнат забележителни резултати. Когато се лови в бързей, плувката трябва да се задържа закратко с върха на пръта. Така на дъното стръвта също спира за миг, за да бъде поета и вдигната от течението в следващия. Тези маневри дават добър резултат при балканската мряна, защото рибата няма много време за “размисъл” – изведнъж стръвта и се мярка и за да не я отнесе течението, мряната се старае да я налапа.

“На тежко” линията най-често включва и подхранваща спирала. Хранилката е в края на линията, а куките са над нея като на чепаре. Замята се по течението, за да имаме постоянно изпъната линия. Обикновено хранилката се пълни с мачкан хляб или кускус, като за стръв се слагат бели червеи или варено жито. Възможно е замятането и без спирала, с подвижно олово, но този монтаж не е така ефикасен и се прави рядко.

“На полутежко” е може би най-мренаджийският монтаж. При него над клупа се нанизва едра пробита сачма или от най-малките кръгли тежести за дъно. Отдолу е поводът с куката. Плувка не се поставя освен в специфичния монтаж, когато се търси и по-сигурна индикация на кълването. Два са известните начина за постигането на целта. Първият е, когато на върха на телескопа най-напред се завърже еднометрово парче бял капрон, а след него се вързва останалата част от линията. Когато рибата удари, този по-мек и много по-лесно видим капрон показва кълването значително по-ясно, отколкото “невидимото” влакно на линията. Другият начин е така наречената влашка плувка. Там вече се поставя мъничка плувка на около метър под върха на телескопа, която изобщо не се потапя във водата. Когато рибата потегли, тази плувка започва да трепти и да танцува във въздуха.

Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления. При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и се самозасича.

Поради здравината на устата засичането на мряната изисква по-голямо усилие. Ето защо енергично засичаме с пръта, като се стараем заедно с това да компенсираме и евентуалното “шкембе” по линията. Ако при нашето засичане се чува свистящ звук, значи сме улучили необходимата сила и скорост на движението.

Малките мренки излизат без особени проблеми. Но ако ни удари някоя наистина здрава мряна, става напечено. Рибата е изключително борбена и силна. Обикновено след засичането тя забива към дъното, търсейки спасение под някой камък. Дори мряна от 400 – 500 грама може да създаде истински главоболия на риболовеца, ако той я допусне да легне под камък. Тогава нищо не може да се направи и трябва да се чака мряната сама да напусне укритието си. Изобщо за черната мряна е характерно упоритото първоначално задържане в непосредствена близост до дъното. При по-големите парчета тази принудителна разходка из вира може да продължи и пет-шест минути. След това съпротивата на рибата отслабва и тя поема нагоре. Ако обаче едра мряна ни удари в бързей, шансовете на рибата значително се увеличават. Защото влакното вече трябва да издържи не само тежестта и нейната сила, но и съпротивлението на течението. В такива случаи мрените застават нарочно напречно на течението, при което се получава силно опъване на влакното.Тогава с риск, ако рибата не е добре закачена, да се откачи веднага се вдига бигелът и се отпуска свободно влакно. За момент мряната се усеща отървана и най-често се пуска няколко метра надолу по течението. Ако бързеят е къс и завършва с вир, най-добре е да я изведем там. Но ако е по-дълъг, след паузата отново повеждаме битка още в бързея, като се стараем хем да не дадем възможност на мряната да залегне под камъните, хем бдим от много борба да не претоварим влакното си. Мрените обикновено се борят така, че когато се предадат, вече почти не са им останали сили за съпротива. Ето защо в близост до брега с тях е по-спокойно, отколкото с лина например. Поради здравата им уста можем да ги изваждаме без особен риск, ако брегът е полегат.

При едрите черни мрени може да се практикува риболов на булдо и изкуствени мухи. Това е възможно през лятото. Напоследък и доста мухари с шнур имат успехи в гоненето на балканската мряна. Предпочитаната от тях примамка са мокрите, потъващи мухи.

Черната мряна е една от типичните за България риби. В известен смисъл тя е и символ, емблема на речния риболов изобщо. Това е една борбена, дръзка и абсолютно коректна към въдичаря риба. Кълването є е решително и ясно. Нейната неподозирана за размерите и сила огъва яко телескопа и го държи така за минути, докато сърцето на късметлията лудо бие. На всичкото отгоре рибата е изключително хармонична и красива. Малките и ситни люспи греят с благородния мат на старо злато. През лятото мряната се запазва отлично в живарник. В по-студените дни на есента обаче живарникът трябва да се вади няколко часа преди края на риболова, защото тогава рибата живее дълго на сушата и рискувате да се приберете вкъщи с живи скачащи риби. Риболовът на черна мряна има огромен брой постоянни любители и познавачи, които откровено не признават нищо друго освен мренаджийството. Честно казано, можем не само да ги разберем, но и да им завидим. Защото местата, в които живее тази риба, са едни от най-красивите кътчета от нашата природа. С все още чисти, запазени води, бързеи, пълни с живот – пиявички, тинявци, мамарци, ручейници и т.н. Излетите на такива чудесни реки са празник за душата на риболовеца. Често след мренарски излет с часове в ушите ви няма друг звук, освен шума на водата в бързея. С една дума казано, това е магически риболов, пълен с динамика, уединение и красота.

Когато става дума за черната мряна, можете спокойно да изкомандвате: “Шапкии, долу!” Това е рибата с най-фино балансираното месо. То е сравнително стегнато, но не е твърдо. На цвят е кремаво, но може и леко да розовее. Малко по-мазно е от месото на балканската пъстърва, на което най-много прилича. Все пак вкусът на месото на черната мряна не може да бъде сбъркан с никоя друга риба. Типично е отсъствието на натрапчива рибешка миризма – нещо характерно за речните видове, обитаващи бързи води. Вкусът е лек и някак завършен. На всичкото отгоре костите при тази наистина царска риба се вадят наведнъж с едно издърпване на гръбнака.

Най-добрият начин е пърженето. А най-неприятната част преди него е махането на ситните и здрави люспи. Ако сме на излет с преспиване и искаме да хапнем мряна – тогава не бива да я пържим. Палим огън и когато стане на жар, пъхваме в нея завити в орехови листа мренки. След 15 минути ги вадим. Сокът от ореховата шума не само е задушил мряната, но е придал на месото един леко опушен, направо вълшебен дъх. Подобно изпичане с постеля от шума може да се опита и в тава в домашната фурна. Изобщо черната мряна е представителна риба. Тя никога не се е продавала в магазините, нея я няма и в най-елитните ресторанти. Защото рибата не се отглежда изкуствено, а и се лови трудно, дори и с бракониерски мрежи и серкмета. Така че, ако имате скъпи гости, изненадайте ги с прекрасния вкус на черната мряна. После на чаша бяло вино най-вероятно е дълго да ви разпитват за тази “тайна” риба с толкова нежно и вкусно месо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.