Най нови

РАСПЕР – ASPIUS ASPIUS

Расперът е единственият истински хищник в семейството на шарановите риби. Той е широко разпространен в Средна Европа и Мала Азия – в басейна на Каспийско и Аралско море. Предпочита дълбоките, чисти, бистри и течащи води. Обича широките пространства и светлината. В езерата живее рядко – ако бъде пренесен по изкуствен начин. У нас обитава Дунав и долното течение на притоците му, а така също Струма, Арда, Тунджа, Марица и Камчия.

Голяма, силна риба. По вид стройното, удължено, леко странично сплескано тяло напомня на кефала. Това е една от най-бързо плуващите наши риби. По форна и окраска той много прилича на голямата уклейка, която е негова любима храна. Покрит е с дребни люспи. По страничната линия те са 60-70. Устата му е голяма, долната челюст е издадена. Челюстите са назъбени, но нямат зъби. Гърбът е тъмен, с маситилено-зелен цвят, леко преминаващ в синьозелен, преливащ към сребристите страни със сив отенък, коремът е сребристо-синкаво-бял. Перките са добре развити, със заострени краища. Долните плавници са червеникави. Очите на рибата са жълти със зелена черта в горният край. На дължина достига 60-80 см, тегло около 3-4 кг. По принцип може да достигне до почти метрова дължина и 10-12 кг тегло.

Расперът става полово зрял на 3-4 годишна възраст. Хайверът си хвърля през април-май (понякога и през юни) при температура на водата 4,5-12,5 ? С. Броят на хайверните зърна е от 60000 до 480000 – в зависимост от размерите на женската. За хвърлянето на хайвера расперът прави преходи към чистите притоци на главната река и плитчините с каменисто дъно подобно на скобара.

Два-три месеца след излюпването рибките се хранят с дребни организми, а след това с малките на други риби. По това време те са вече дълги десетина сантиметра. Расперът расте бързо – на 4-5 години е дълъг 50-55 см и тежък 2-3 кг.

Той е стадна риба, почти никога не се срещат единични екземпляри. Много бърза и хитра, лесно се измъква от мрежите. Спортно се лови навсякъде, защото е много привлекателно със своята висока активност.

Расперът е дневна риба. В това отношение се е нагодил към навиците на пасажите, които преследва. Все пак в началото на лятото, когато денят е най-дълъг, а нощта е лунна, той продължава да ловува чак до сутринта.

В пълноводните реки расперът плува в средните или горните слоеве, а в маловодните – почти на повърхността, и то така, че се вижда голямата му гръбна перка. Младите распери почти винаги са стремителни, гонейки вълните пред себе си. Възрастните се движат малко по-надълбоко, затова вълничките които правят с гръбната перка не са така високи, но са широки и големи. Хранят се предимно с уклейки, кротушки, бабушки, малки кефалчета. Активно се храни при температура 15-23 ? С. Врязвайки се в стадата уклей, този воден корсар ги зашеметява с удари на опашката си. После ги хваща, разтваряйки голямата си уста. Макар расперът да е от семейство шаранови, да го отнесем към мирните риби е много трудно.

Лови се в равнинните реки със спокойно течение. Държи се близо до устията на малките рекички и протоците, под праговете и стените, където ловува малки рибки. Добре се размножава във водоеми, където се вливат пресни води от близки извори. В края на март – април расперът излиза от зимните си леговища и се отправя нагоре по течението към боищата, разположени на места с каменисти дъна. Мръстенето става тихо и незабележимо. Зимува на групи и спи зимен сън.

Изморени от зимуването и мръстенето, речните корсари много отслабват и се хранят изключително с червеи. В това време нерядко може да се уловят на дъно. При това те се приближават към брега, без своето обикновено яростно съпротивление. Когато расперът се възстанови малко, той започва активно да се храни и това продължава около две седмици. Търсенето му тогава не представлява особено трудна работа. Важно е друго. Хищникът е свръхподозрителен и забелязва въдичаря на двадесет – тридесет метра. Затова много по успешен е ловът от водата. Хищникът не обръща внимание на стоящия във водата въдичар.

При риболов “на тежко” лекото потрепване на “асансьора” е сигнал, че трябва моментално да се засече.

Скобарът трбва да се дебне през лятото от ранно утро, преди изгрев, обикновено най-доброто кълване следва два часа след като се покаже слънцето. Към 11 часа кълването почти спира главно затова, че рибата по това време вече е изяла голяма част от захранката. Кълването се възобновява към 14, 15 или даже към 16 часа, но, с редки изключения, скобарът вечер взима по-слабо отколкото сутрин през същия ден затова, че вече е много сит. През октомври скобарът се придържа в по-дълбоките места и почти не излиза на плиткото, в това време едва ли не най-добре взима през деня.

Лови се най-успешно на торен червей, ларви и омекотени на пара житни зърна. Задоволителни резултати се получават, ако на мястото, където ще се риболовства, предварително се хвърли слънчогледово кюспе или глина, омесена с ларви и червеи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.