Най нови

Платика – Abramis brama

Платиката е езерно-речна стадна риба, предпочитаща немного бързите реки и езерата със слабо течение. Разпространена е в Европа (без най-южните и най-северните и части) и в Азия. Това е най-често срещаната риба в Русия. Местообитанията и са дълбоките заливи, заводи, водовъртежи под глинести стръмни брегове. В местата на своето постоянно обитание в тихо време с изгрева на слънцено платиката се вдига към повърхността на водата и “играе”: показва главата си, показва горба си, а накрая шлапвайки с опашка изчезва в дълбокото. По-малкти платики просто изскачат над водата и падат с плясък. Шумът от сутрешните им игри ясно може да бъде чут.

Това е риба от семейство шаранови. Една от най-ценните риби в нашите водоеми. Отличава се с малка глава, високо и силно странично сплескано тяло (най-сплесканото от всички шаранови) с характерна висока гърбица, която с лека извивка започва непосредствено зад главата. Всичките и перки са тъмни. Аналната и перка е широка и продълговата (27-28 лъча) като кил и около нея няма люспено покритие. Люспите и са покрити с характерен слой слуз. Платиката е риба, която може да достигне до сериозни размери – дължина 60 и повече см и тегло към 5 – 6 килограма. Най-големите известни размери на платика са: дължина 80 см, тегло 10 кг. Платиката расте добре и на 5-6 години достига 30-32 см и 0,5-2 кг. Най-големите платики, които се ловят са около 50-60 см. Във водохранилищата тази риба расте по-малко, в сравнение с реките. Всички плавници са сиво-черни на цвят и дори в брачния период си остават такива, без да червенеят, независимо от факта, че по тях се появява закратко и светлосив до белезникав обрив. Цветът на рибите варира с възрастта или заради характера на водата, която обитават. Малките платики до втората си година освен това не са така изразително гърбави. Техният цвят бие повече на сребро, по-светли са. С възрастта рибата расте силно във височина, която достига до една трета спрямо общата дължина на тялото. Цветът на тази водна “чиния” също търпи изменение, като гърбът става тъмнокафяв до тъмносивкав или черен, а страните и коремът на рибата придобиват все по-отчетлив сребристо-сив или бронзов оттенък, а при големите и стари риби със златен отенък. Главата и е малка. Устата и също е малка, разположена ниско и много подвижна, способна е да се разпъва напред като хобот, с който платиката рови по дъното, за да търси храна. Това е типична стадна риба, която живее в придънния слой на водата, който рядко напуска.

Платиката достига полова зрялост на 3-4 години. Мръсти се през май-юни при температура на водата 18-20 ° С. По това време люспите на мъжкия се покриват с характерни брадавички и стават грапави. Събират се на стада и плуват заедно към местата за размножаване. Хайвера си 100000-300000 зърна женската хвърля на порции по подводната растителност в слънчеви дни. При подходяща температура (20 ° С) излюпването на личинките става за 3-10 дни. Те са дълги 4 мм.

Тези риби са бавни и лениви. Спят зимен сън, събрани в дълбоки ями. Активност проявяват при температура над 10-12 ° С. Хранят се през цялото денонощие и особено усилено след мръстенето и през септември.

Естествено се среща в Дунав и долното течение на вливащите се в него реки, но е изкуствено разселена и в много вътрешни водоеми на страната – кариери, баластриери и язовири. Платиката е топлолюбив вид и отлично се развива в топлите водоеми около ТЕЦ “Марица-изток” – яз. “Овчарица” и яз. “Розов кладенец”. В последните години има добра популация и в много по-студените язовири “Искър” и “Душанци”, но това не променя факта, че обича по-топлите води. В реките тя се държи около шаварите, граничещи с дълбоки заливи и ями с обръщане на течението. Предпочита глинестите и леко тинестите дъна. По-рядко можем да я открием в район с пясъчно дъно. Дори дъното с малки камъчета е по-добро за нея, отколкото равният слой пясък.

Характерно за по-възрастните риби е, че и на дъното търсят укрития от течението в близостта на малки прагчета. Дори 10 – 15 сантиметрово стъпало в глинестите пластове вече и дава сигурност и платиката предпочита да се държи именно там. Храни се с дънни организми, които извлича, като засмуква тиня и я предъвква. Освен това не прощава на червеи, личинки, пиявички и дори някои видове мекотели. През лятото похапва и в коренищата на шаварите, които шумно смуче, но може и да “пасе” някои видове водорасли. Платиката расте бавно до втората си година. След това ускорява темпа на трупане на тегло и за известен период при добри условия е способна почти да го удвои за година. Достига до 15 – 20-годишна възраст, като с времето нараства силно във височина.

Платиката се храни с всякаква дънна храна: червеи, молюски, личинки на насекоми, придънни ракообрази. Вади ги от дъното като ги засмуква заедно с тинята, която след това изплюва. Яде също линеещи раци, хайвер на други риби и водорасли. Денем през лятото рибите на групички се вдигат към повърхността на водата и събират падналите отгоре насекоми. Платиката съвсем не се погнусява да яде растителна храна. Пролетно време с голяма стръв яде хайвера на щуката и костура.

Предпазливостта на тази риба е относителна величина. Случва се да се ловят платики около шумни места, например мостове, по които преминават прого транспортни средства, край водопади.

А не ви ли се е случвало да ловите на дъно, и тогава наблизо с да премине шумна лодка или катер? Тогава вие вече сте готови да зарежете всичко и да приберете такъмите. И изведнъж звънчето дава сигнал. Платиката е изчакала подозрителния шум да отмине и отново се е отправила на лов.

Фазите на Луната силно влияят на кълването на платиката. Това се  знае от опитните рибари. Учените все още спорят, защо това е така. Но ако спутникът на Земята е скрит от облаци, въдичарите не се тревожат и използват един трик за да привличат рибата – палят малък огън край брега. Платиката не кълве през чялата нощ: в сумрака, на границата на  прехода между ден и нощ и за малко до изгрева на слънцето. Преди истинското ловене да започне рибарите примамват платиката с ароматизирана примамка от растителен произход примесена с глина и така хвърлена във водоема. Със началото на зимата и до последния лед рибата се смъква на три метра дълбочина. После платиката се събира в руслата на затоплените реки, дълбоките канавки и овразите, подводните ями. Лови се на мормишка и на дъно. Кълването се усилва когато започнат да се завръщат скворците, и  особено с топенето на снега. В този период стръвта трябва да се подава на дълбочина три метра тъй като именно там се движи платиката.

Само по изключение можем да хванем платика без яка захранка. Този факт е известен на повечето въдичари. Другото прочуто качество на платиката е, че е крайно внимателна и предпазлива риба, която се плаши лесно от всеки по-силен шум или плясък по водата. Все пак и тя се издава, докато рови по дъното, с характерните балончета въздух по повърхността. При тихи и прозрачни води можем да забележим и леко размътване в зоната на мехурчетата. След като сме избрали място с достатъчна дълбочина -4 до 6 метра, и подходящо глинесто или тинесто дъно, е нужно да започнем със захранването. Накиснати кюспе, хляб и обикновени бисквити се омачкват много внимателно. Някои майстори препоръчват влажната смес да се претрие през сито, за да няма големи парченца. След това се правят топки, които се мятат в избраната зона, за да се оформи стабилно хранително петно, на което ще разчитаме през целия излет. Подхранката е необходима през останалото време на излета, защото си имаме работа с типично стадна риба. В този смисъл, колкото и да хвърлим няма риск да прехраним цялото ято. За подхранка вече можем да употребим и елементи от стръвта, с която ловим. Това може да е ароматизиран с анатолово масло или ванилия качамак, парченца торен червей, бели червеи и кастери, варено жито, кускус, по-ситна млечна царевица и т.н. В Англия майсторите гонят платика и на месо от речни миди. То се пробожда на по-едри единични куки, като при нужда допълнително се пристяга с една-две намотки мек памучен конец. Тази стръв няма популярност у нас, но често във водоемите, в които се гони платика, действително живеят и сладководни миди. Така че защо да не се опита и този естествен деликатес. За стръв се използват червеи, мамарци, ларви, пиявици и др.

При риболов на леко, каквато е най-разпространената практика, ни трябва дълъг телескоп. В случай, че ще минем без макара и водачи, той не бива да е по-къс от 5 -6 метра, защото ще гоним рибата на значителна дълбочина. При нашите условия, особено ако излетът е в гьол, където са добивани инертни материали, е по-подходящ изборът на телескоп с макара и водачи. Основното влакно на линията е задължително тънко от 0,12 до 0,14. Поводът при това положение е наистина фин – от 0,08 до 0,10. Плувката, от която имаме нужда в случая, е средна на дължина, подвижна с единично закрепване на линията в долния край. Антената и може да е по-дълга, но ние ще я потопим при утежняването. То се извършва най-често с комбинация от разсъсредоточени сачми. Най-долната към куката трябва да се намира на към 40 сантиметра от нея. Това е заради начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното утежнение. Куките за платика малко смущават, като се има предвид големината на противника, но класиката изисква бели, прави и остри от №18 до №14.

На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е по-топла, или сезонна миграция. Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за дъно. Основното влакно може да е по-дебело – 0,22 – 0,24, но поводът трябва да е тънък. Изобщо платката не е специален обект на риболов на тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда или бабушка. Най-често се хваща на линия с хранилка или на “сандвич” – капан с две плочки кюспе, залепени от качамак, като в такива случаи обикновено куките ни са по-едри. Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него.

Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно. Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето. При поемането на стръвта платиката повдига малката първа сачма и така леко “освобождава” линията. Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. Нар. Фалшиво кълване. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло. Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на по-голяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането. Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При по-изразено движение нагоре си избираме момент и засичаме. Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват.

Устните на тази предпазлива и плашлива риба са крехки, но все пак твърди. Поради голямата дълбочина на поднасяне на стръвта това ни налага рязко и по-дълго движение с пръта при засичането, за да забием куката сигурно. Тук вече дължината на пръта отново ни идва на помощ, защото дългият телескоп дава значително предимство. Усетим ли рибата, главно с върха на пръта изпъваме линията, като особено в началото платиката често силно се съпротивлява. Тръгне ли веднъж нагоре, почти сме спечелили битката.

След засичането обикновено имаме кратък период на забиване към дъното. Платиката има чувствителна към болката уста и тази яростна съпротива е по-скоро реакция на болката от първоначалното убождане. Щом преодолеем първата серия тласъци, рибата “омеква” и тръгва нагоре, като прави няколко кръга.

Изкараме ли я на повърхността, тя обикновено се предава и ляга странично върху водата. Все пак при тънката линия и финия повод е най-добре да си послужим с кепче. Така и шумът от евентуалната крайбрежна борба се свежда до минимум. Това е особено важно, защото платиките са плашливи и лесно можем сами да си развалим излета с някое по-шумно вадене.

Риболовът на платика е голямо предизвикателство за изкуството на въдичаря. Мнителността на тази риба, която понякога нарочно играе по повърхността на водата, като показва дори гръбната си перка, за да ни дразни, е пословична. Такъмите искат тънък и фин монтаж на всичките си елементи. Захранки, подхранки и изобщо всичко около нейното гонене ни съсипва от амбиция. Но ако тръгне да дава, става велик риболов на леко. Без бързане, с концентрация и в нужната тишина. Рибите често са над 500-те грама, а закачането на всяко по-баято парче вече е голяма наслада. Най-хубавото на този риболов е, че ако ги набараме и не уплашим стадото, вадим често наистина сериозни риби.

Месото на тази ленива риба е бяло и нежно. Особено при нейната обработка е това, че люспите и са покрити с много слуз. Това налага по-внимателно и дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене. Средните риби – до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро пасване в тава на фурна за плакия. Изненадващо е, но месото на тази дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния, изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да надхитрим.

Платика

Платика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.