Най нови

Налим (Михалца) – LOTA LOTA

Единственият у нас представител на тресковите риби и въобще единствената от това семейство, която живее в сладки води. Среща се в цялото Северно полукълбо – Европа, Азия, Америка. У нас се среща в Дунава и в долните течения на по-големите му притоци. По река Янтра е стигнал до Бяла. В обитаваните от него водоеми гъстотата му е много малка и се лови случайно.

Той е съхранил много от привичките на своите северни роднини. По външен вид малко напомня на сома. Има същото източено тяло, покрито с дребни, изключително хлъзгави люспи. Аналният му плавник е удължен. Същата широка, сплескана глава с паст, осеяна с многочислени зъби. Но с това приликата не свършва. Гръбните му плавници са два, като вторият също е дълъг, колкото аналния. Мустачето му е само едно, неголямо, намира се под брадата. Коремните му перки са непосредствено до главата. Вторите им лъчи са изтеглени като нишковидни израстъци.

Цветът на налима се променя. Целият гръб обикновено е покрит с напречни черно-тъмнокафяви петна и ивици с неправилна форма върху зелено-кефяв фон. Коремът е бял. Понякога в езерата се срещат почти черни налими.

Това е реликвова риба, запазила се от времената на ледниковия период. От своите прадеди налимът е наслдил студолюбивостта, и затова се чувства добре само през есента, зимата и ранната пролет. Много активен хищник е и през лятото, стига да обитава студени езера. Не спи и в горските реки, близо до изворите им , под дебелите сенки. Там горещите слънчеви лъчи не достигат, спрени от гъстите корони на дърветата, затова в ранното утро и късната вечер налимът излиза на лов. През нощта той също не спи. Водата в такива рекички е най-подходяща за него – чиста, студена и богата на кислород. Много чувствителна към замърсяването на водата риба.

Разпостранен е главно в северните реки и езера. Там достига значителни размери – до 1м и повече на дължина и до 20 кг тегло.

Полова зрялост налимът достига на 3-4 години, когато е дълът около 25-35 см. Мръстенето протича от декември до февруари на пясъчно-каменистите плитчини с добро течение, а в затворените водоеми – на пясъчните плитчини край брега. Хвърля хайвера при температура на водата 0,2-2,0 ? С на дълбочина 2,50 м. Количеството му зависи от размера на женската – от 35000 до 5000000 малки лепкави хайверни зърна, светло-оранжеви на цвят, прозрачни, захванати в редици и ленти. Излюпването на личинките продължава дълго – от един до два и половина месеца (80 градусодни). Масовото излюпване е през май. Личинките са около 3-4 мм.

Младите налимчета са типични хищници. Достигайки на дължина едва 15 сантиметра, те вече ловуват малко рибки. За възрастните екземпляри деликатес е бибанът, когато е пълен с хайвер. Ловят и бабушки и уклей, иначе казано – всякакви риби, особено есента, когато от глад са готови да се изядат едни други. По това време не се отказва от личинки на насекоми и червеи, особено ако са нанизани по няколко на кукичката.

Расте бавно. За 5-6 години достига средно 40 см дължина и 500 гр тегло, а максимално съответно 100 см и 5-6 кг. Възрастните налими не са придирчиви към храната. Ловят и се хранят с насекоми, ларви, жабчета, раци и риби.

Налимът не е като котка. През нощта вижда лошо, през деня – също. Това обаче не значи, че можем да го хванем с голи ръце. Той компенсира слабото си зрение с отличен слух, обоняние и осезание. Има забележително развити, така да се каже радари, които имат звукови и химически канали за свръзка. Хищниците прекрасно усещат веществата, отделяни от кожата на рибата, особено на бибана. Обонятелният канал при тях е чрезвичайно тънък. И не само той. Налимът веднага възприема даже слабото електрополе на своята жертва. Той се прокрадва към нея и изведнъж я хваща. През зимата рибите мълчат в пълния смисъл на тази дума. Но през пролетта, когато под леда идва свежата вода, подводните обитатели се раздвижват, затова и издават макар и слаби звукови сигнали.

Това е напълно достатъчно за налима. Звуковите и електрическите му радари започват да функционират, затова и лесно открива жертвите си.

Истинското хранене при налима настъпва през есента, и по-точно след циганското лято, когато задуха северният вятър с дъжд и сняг. Привлича го огъня, но само ако не е много ярък. Истина е, че налимът винаги се спира пред най-ярко осветените зони. Там той ще кълве, и там опитните въдичари залагат своите примамки.

Има необичайни навици, един от които е, че се отнася по особен начин към шума. Не се плаши от силен, равен и кънтящ звук, също и от човешки глас – те го привличат. Това се използва за по-лесното му ловене. Във водата се спускат звънци и се разклащат, за да го привлекат. Непретенциозен е към стръвта. Даже малки деца могат да го улвят с примитивна дънна въдица. За стръв използват грозд от червеи. Замята се в тази част на реката, където водата се завърта, образувайки завои и водовъртежи. После зе прави огън от суха трева, която гори с мъждукащ, не ярък пламък. Закачената на куката риба се стреми да плува срещу течението и търси къде да се скрие. Бързото водене е за препоръчване. Да се вълнува човек когато клъвне налим е съвсем ненужно. Той не кълве като другите риби а направо нагълтва стръвта. Никой не бива да се безпокои, че тази риба ще се откачи от кукичката. Оказва слаба съпротива, но лесно се изплъзва от ръката на въдичаря.

Извлеченият на брега налим се извива слабо и се свива на колело. Когато за първи път уловиш и извадиш това мустакато, хлъзгаво и извиващо се страшилище, поже доста да се поизплашиш.

И макар външният вид на хищника да е отблъскващ, супата от него е мазна, ароматна и вкусна. Става и за пържене. Особено ценен е огромният му дроб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.