Най нови

МОРУНАШ – VIMBA VIMBA (PALL.)

Морунашът е риба в екологичен и житейски подем. Напоследък се среща все по-често, и то не само в реките, а и в затворени водоеми. По своя удължен, издаден напред нос, който съвършено прикрива устата, морунашът лесно се отличава от всички други риби, и може да се обърка само със скобара, с когото действително има някакво сходство. Но скобарът има съвършено друг цвят и по-къс анален плавник (с 15 лъча, а при морунаша са 21-25). Така че приликата е повече в силуета, отколкото в подробностите.

Морунашът също е риба от семейство шаранови, но като биология е много по-блезо до платиката, отколкото до скобара. И при него има долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Муцуната му напомня на тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако се гледат устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара – правоъгълна.

Размерите, до които достига са 40 см дължина и до 3 кг тегло. Ловените екземпляри са далеч от тези теоретични постановки. Парче над половинка си е добър удар. Той е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднаква големина, които рядко допускат сред себе си по-едри риби..

Цветът на морунаша значително се изменя през сезоните. Пролет, преди хвърлянето на хайвера, той е много красив: целият гръб е черен (тъмносив, зеленикаво-маслинен, дори синкав), средата на корема и долните плавници – червени, а самците по това време имат на главата, хрилните капаци и краищата на люспите малки зърновидни брадавички. Есен и зиме гърбът им е гълъбово-сив, коремът е сребристо-бял и долните плавници бледо-жълти. Гръбната му перка е сива, каквато е и опашката. Очите са сравнително големи за размерите му и заедно с издадената напред заоблена муцунка му придават постоянно “учуден” вид.

Среща се в Дунав и в прилежащите му наши реки, но напоследък се е разселил в средното и долното течение на Струма и някои язовири. У нас обитава още един вид – маришкия морунаш, известен с местното си пловдивско название карабалък. Научното му название е Vimba melanops. Отличава се лесно от обикновения морунаш с по-малките си размери и тегло до 700 гр. При нея също така отсъства покрития с извити люспи кил зад гръбната перка. Окраската му е по-тъмна, а плавниците му са сивкави или най-много жълтеникави. Също е стадна риба.

Морунашът е всеядна риба, но с по-голяма охота поема и търси животинска храна. Тя се състои изключително от различни насекоми, рачета, червеи, ларви, молюски, и макар и рядко, се храни и с водни растения.

Лови се през пролетта и лятото, рядко есента. Най-доброто време за лов е ранното утро и вечерта. Понеже е стадна шаранова риба се влияе много от добрата захранка. Мачкан или стрит хляб, царевично брашно със ситно кюспе помагат при събирането на повечето речни риби. Малко глина или пръст за начална мътилка също няма да навреди, особено напролет или в напреднала есен. Подхранката може да е по-богата на елементи от стръвта, като накълцани торни червеи, бели червеи и кастери. Средните и по-дребни торни червеи са класическа стръв за морунаш. За стръв се използват също така опашка от рак и мравешки яйца. Методът е на дъно или с дълъг прът и малка плувка. Хиронимусите са огромна част от естествената му храна, също и мамарците. От растителните примамки са важни вареното жито, тестото, кус-кусът. Топченце мек стиропор може да се използва през есента, в случай че се търси на тежко с подхранваща спирала. Малката кукичка трябва да бъде близко до дъното.

Подходящи за лов на морунаш са всички добри пособия за речен риболов. Телескоп на плувка с дължина 4-5 метра и средна акция е достатъчен. Рибата се държи добре при вадене и е борбена като всяка твар, но и телескоп без водачи също върши работа. Ако държите на макара, то нека тя да е малка, бърза и лека. Плувките са малки, до средни, но непременно чувствителни и без крещящо оцветяване. Финият им баланс със сачми се подразбира.

Морунашът взима стръвта и без особени церемонии повлича. Това е типичният стил за речна риба. Засича се веднага след потапянето, без да се чака много. Може и да е по-силно защото морунашът има здрава уста, но все пак трябва да се съобразяваме с фините тъкъми. Засичаме си с върха на пръта и после водим внимателно и без бързане, за да се насладим на всеки миг от играта на рибата. Ако сме открили вече пасажа вадим без много суетене, за да не се губи време докато е тръгнало да дава.

По вкус месото на морунаша се нарежда на първите места в класацията на шарановите риби. Месото е много бяло, нежно и сочно. У нас не се цени много, но в Русия е смятан за една от най-добрите шаранови риби. Едрият морунаш там се предлага опушен и е смятан за изтънчен деликатес от типа “само за гости”. При нас такива традиции все още няма и тази ценност се разхищава, пържейки я в най-обикновен прозаичен тиган…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.