Най нови

Лин – Tincta tincta

Линът обитава долните течения на европейските реки и равнинни езера (без басейна на Северния ледовит океан), но се среща и в сибирските реки Об и Енисей. Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието. Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора. Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с едър лин – това си остава загадка.

Тялото на тази наистина златна риба е някак скъсено, масивно, с широка опашна част. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на големи петна, които сетне се олющват (“линее” – откъдето идва и името му), откривайки златните люспи. В традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов, продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз. Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба, дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на цвят. В тинестите дълбоки езера се среща много тъмен лин. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да достигне 50 – 60 см, а на тегло дори над 5 – 6 кг. Характерно за него е и дебелото опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и истински рибешки мързеливец, малкоподвижна дънна риба. Напълно възможно е той да живее с години на едно и също място във водоема. Движенията му са вяли и бавни, което обаче не му пречи да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни разливи и дори заливи без течение в самите реки. Типичен обитател на езерата. Среща се обикновено заедно с каракудата и змиорката. Много е непретинциозен. Може да живее даже при силен недостатък на кислород. По издръжливост не отстъпва на каракудата. Храни се с предимно с дънна храна, ровейки в тинята, в която прониква на дълбочнна до 7-8 см. Яде малки молюски, личинки на  насекоми, и на първо место личинките на комари, придънни ракообразни; исползва за храна детрит, а така също яде меките части на подводните растения. Топлолюбива риба, която предпочита плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства – камъш, ръждавец, тръстики, които и дават храна, сигурност и спокойствие.

Расте бавно. През първата година е дълъг 4-8 см и тежи 5-10 г, през втората 10-15 см и 40-100 г, през третата 20-30 см и 200-300 г. Обичайното му тегло е 400-800 г, въпреки че има “рекордьори”, които достигат 60-70 см дължина и 5-8 кг тегло. Но това става съвсем рядко.

Почти никъде не се среща в големи групи. Малки стада образува само по време на зимуването и мръстенето. Още повече, че в последният случай стадата много бързо се разпадат на групи или гнезда, състоящи се от една самка и 3-4 самеца. През лятота води самостоятелен начин на живот. Веднъж установил се почти не се придвижва из водоема.

Полово зрял линът става на възраст 3-4 години при дължина 20-25 см. Плодовитостта на женските е голяма – от 30000 до 900000 хайверни зърна. Изхвърлянето на хайвера започва при добро загряване на водата до температура 18-20 ° С през периода май-юни. Обикновено се събират една женска и два-три мъжки. Мръстенето протича безшумно и незабелязано. Хайверът се изхвърля на порции (както при шарана). Лепкав е и самките го отлагат върху  подводните части на растенията. Развива се при 22-24 ° С за 3-4 денонощия, а при температура 20 ° С за 4-6 денонощия (100-120 градусодни). Личинките са дълги 4-5 мм и се развиват както при шарана. Със специален орган се прикрепват към растенията. Десетина дни се хранят със зоопланктон, а след това с личинки на дънни безгръбначни, мекотели, ракообразни и др. Вероятно хайверът на лина е подложен на голямо унищожение и затова не се среща така често, въпреки голямата плодовитост на рибата.

Зимува в дълбоките места, събирайки се на стада и заравяйки се в тинята. През април се пробужда и се приближава към брега за да се храни. През това време кълве добре. В края на май се прибира в мястото на своето лятно пребиваване. При температура над 30 ° С през лятото също се заравя в тинята и изпада в летен летаргичен сън.

Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст. Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв. Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на най-обикновен мачкан хляб. Захранката не бива да се поднася по много и с големи шляпащи буци и парчета. Дори плочките кюспе в нея трябва да са по-ситни. Купешките готови смеси са отлични, но малко стрита пръст за начална мътилка не им вреди. Хубаво е все пак предварително очистване на мястото или дупката от растителността. Подхранката е важна, тя успокоява и едновременно настървява лина, особено когато съдържа парченца от стръвта. Изобщо принципът при гоненето на тази риба е тихо, внимателно и спокойно.

Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни най-добре да е телескоп от 3 – 5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба. По същия начин се мисли и за повода, който мнозина смятат за излишен, предвид неминуемите закачки. Все пак при връзването на по-ситни куки поводът дава удобство и сигурност на възела.

За него е достатъчно да издържа около 1,5 кг. За основното влакно, ако се ползва без повод, стига устойчивост около 2 килограма.

Линските куки трябва да са здрави и с по-широка плавна извивка. Стъблото им може и да е леко скъсено. За едър лин се слага №8, а за по-капризна стръв като любимите му хирономуси може да се слезе и до №12 – №14. Използваните плувки могат да бъдат подвижни или фиксирани. Големината им не бива да е значителна, но все пак трябва да се виждат ясно от брега. Балансирането им се прави със сачми, докато застанат вертикално в потопено състояние, при което стърчи само антенката. Често този прецизен баланс е свързан и с особеността на линското кълване, което напомня това на платиката. Затова се използва и монтажът с лежаща последна сачма близо до куката. Когато линът поеме, леко я вдига. Това нарушава финия баланс и плувката поляга на повърхността. А какво прави в този момент въдичарят, сигурно вече сте се досетили.

Основното гонене на лин се пада на плувкаджийството. При това в повечето случаи “театърът на военните действия” е в близост до брега. Причината за това е преди всичко в типичната дневна активност на лина. През лятото се лови в късното утро и вечер. През нощта се вдига в повърхностните водни слоеве за да похапне. Сутрин доброто кълване е някъде до 9 часа, а привечер почва след 17 и откарва до смрачаване. Само в тихи дни с ръмящ дъждец и облаци активността може да е през цялото време. Обикновено опитните линаджии захранват и почистват няколко дупки. Те периодично ги оглеждат за характерните мехури, които хранещите се риби отделят под водата. На дъно лин се лови почти винаги случайно покрай шарана. Това става обикновено на кюспе или на млечна царевица. Все пак в някои прочути с едър лин водоеми, гьолове и баластриери се замята на тежко и специално за лин. В такъв случай монтажът е на чепаре или с хранилка. Стръвта са торни червеи, нанизани на грозд, или качамак. Естествено, в такъв случай линията е по-здрава, отколкото за риболов на леко. Риболовът на лин изисква навици, опит и много търпение.

Понякога, докато се изчака кълването от лина, отпуската ни може да свърши. Това без никакво съмнение е най-бавно попипващата от нашите риби. Тя е в състояние да почуква по стръвта с часове, но така и да не я поеме. Ето защо кълването на лина иска здрави нерви и хладнокръвие на хирург. Все пак има и дни или по-скоро моменти, когото тази предпазлива риба напада смело и директно. Тогава тя чуква един-два пъти и бавно понася плувката встрани. Засича се при полягане на плувката, а още по-добре при самото и движение. Все пак трябва да се признае, че поне половината от големите уловени линове са се самозасекли на въдиците, докато отчаяните риболовци вече са зяпали някъде другаде. При линия на тежко процентът на самоулавянето е още по-висок, но иначе се засича при вдигането на шпионката към пръта.

Самото засичане при лина не се нуждае нито от предпазливост, нито от церемонии. Ако линовете са по-дребни, махът с пръта цели направо да ги извади от водата, за да не се забият във водораслите. При очаквания за нещо по-едро също се засича силно, но повече с върха на пръта. След като се усети тежестта и силата на първия порив към растителността, с върха на пръта се започва и воденето.

Най-лошото при лина е това, че след като сме го чакали от сутринта и имаме един приличен удар чак привечер, рибата се забива в растенията. Това за въдичаря е незаслужена мъка, защото вече е изчакал и уловил лина, но все още не го е извадил. Затова с риск да пропуснем част от кандидатите си слагаме влакно с около 2 кг издръжливост. С него можем да теглим през водораслите и по-голям лин. Фините линии тук не предат, както и меките върхове на телескопа. Особено важно е парирането на първия порив на засечената риба, която винаги се стреми да се спаси в растителността. Ето защо в риболова на лин се действа твърдо, на границата на скъсването, като стремежът е рибата или да се вдигне над водата, или поне да се плъзне по повърхността и, за да не се оплете във водораслите.Така че се действа бързо и решително, пък на каквото му е писано да не го извадим, ще си остане за догодина.

Като стръв въпреки подчертаната си издръжливост и жизненост линът изобщо не бива да се употребява. Нито един от нашите хищници няма да се съблазни на линче освен при липса на друга живинка. Така че всякакви опити са излишно унищожаване на тази красива и ценна риба.

Линът често си остава мечта за цял живот. Особено едрият, приличен трофеен екземпляр. Има обаче и въдичари, за които двубоят с лина става истинско предизвикателство и обсебваща страст. С времето те научават всички номера на противника, неговите специфични предпочитания в определени водоеми, времето за най-стабилното му кълване и т.н.

 

Излетът с такъв майстор е истински подарък от съдбата, а наблюдението на действията му на гьола е по-ефективно от всички видеокасети и риболовни справочници. Но дори и случайното попадение с улов на лин над половин кило е постижение. Просто защото рибата е наистина рядка, пък е и забележително красива. С една дума казано – линът е прекрасен риболовен обект. Като много малко други наши риби той минава за труден и престижен трофей. Ето защо майсторите в улова му заслужено се радват на уважението сред колегите.

Месото на тази обитаваща сред водорасли и шавари риба е изненадващо крехко, бяло и нежно. Вкусът му е превъзходен, без каквито и да е следи от тинен или горчив растителен привкус. Линът е отличен за пържене. За приятелите на майстора това е рядък и изключителен шанс да опитат подобен деликатес. Ето защо трапезата с лин не бива да се претупва с каса бира, каквато и да е тя. За нежното, тлъсто и сочно месо на блатната ни пъстърва подхождат идеално ароматни изстудени и резливи бели вина, каквито дал Господ по нашите географски ширини. За подобни случаи французите казват “Благородството задължава” и действително е така – превърнете хващането на вашия лин в подобаващо за уникалността на тази риба събитие

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.