Най нови

КРОТУШКА – GOBIO GOBIO

Кротушката е разпространена в цяла Европа, Средна Азия (до Далечния изток) и Сибир. У нас обитава реките в цялата страна и много язовири. Предпочита чистите, но по-топли води с песъчливи и каменисти дъна.

Една от най-малките наши рибки. Тази риба има вретеноведно тяло, покрито с люспи. От двете му страни са наредени от 6 до 14 тъмни петна. На сивкавите пеки се очертават редици от малки кестеняви петна. На устата си имат чифт малки мустачки. Дължината и обикновено не е повече то 10 – 15 см и само понякога – до 20 см. Обикновено се ловят по-малки екземпляри. Люспите и са относително големи. В ъгълчетата на  устата има две мустачета.У нас се срещат три вида, от които най-широко разпространение и най-голямо значение има обикновената кротушка. Тя се движи на стада, като младите риби плуват заедно с по-старите. Обича чисти проточни води. Цялото лято се придържа в плитките участъци с пясъчни, каменисти или даже твърди глинести дъна, макар понякога да се среща в големи количества даже в силно затинени участъци.

Хайвера си хвърля през май-юни (на порции от 1000 до 3000 зърна) в плитчините с твърдо дъно върху камъните и други подводни предмети при температура на водата около 15 ° С. По време на мръстенето кротушките се събират на големи стада, изскачат над водната повърхност и пляскат с опашните перки, като държат главите си във водата. Излюпването на личинките е в зависимост от температурата на водата и трае около 10 дни.

Кротушката се храни през деня, а през нощта лежи на дъното, опряна на перките. Търси храната си предимно по дъното – ларви на насекоми, червеи, ракообразни. Тя с охота яде и хайвера на други риби (и своя собствен), с което нанася известни щети. Има вкусно месо и във водоемите, където изобилства, е прекрасна храна за хищната риба – щуката и бялата риба.

Едва ли има някой въдичар, който да не е започнал своята риболовна “кариера” с кротушката. Тя е първата жертва, увисва на кукичката на примитивната въдца от детските години.

Тази неголяма риба се лови с леки въдичарски принадлежности от ранна пролет до късна есен, а в някоии водоеми и през зимата. Неоходим е прът, не по-дълъг от 3 м, снабден с обикновена макара, на която 20-25 м влакно е предостатъчно. Максималната дебелина на влакното е 0,15 мм. Когато бреговете на водоема са високи, може да се лови и без макара, като влакното се привързва направо за пръта. По този начин не се губи никакво време за развиване и навиване на макарата. Освен това замятането и засичането стават по-лесно и уловената риба се изтегля по-бързо. Дребната кротушка не може безнаказано да вземе стръвта, ако е монтирана чувствителна плувка и кукички тип “мренски” от № 14 до № 16. Лови се почти на дъното, затова към повода се монтира една малка съчма, която улеснява потъването на стръвта. Въдичарите от по-старото поколение я ловят “на дъно”.

Когато водата е много бистра, желателно е да се размъти, тогава се лови по-добре. Примамването дава много добри резултати. Достатъчно е да се хвърлят няколко топки, омесени с трици или ситно счукан сух хляб и малко от стръвта, с която ще се лови – ларви или накълцани червеи. На това място веднага се струпват цели пасажи и щом се пусне кукичката със стръвта, започват да кълват. В късо време може да се наловят доста голям брой.

Уклейка – ALBURNUS ALBURNUS L.

Уклейката е широко разпространена в Европа без южната и част (Испания, Италия)

У нас се среща в почти всички реки, изкуствени водоеми и др. И показва много добро развитие, като надхвърля дадените в литературата размери – достига на тегло до 50-60 г и на дължина до 25 см. Тя е топлолюбива риба и обитава горните водни пластове на откритите места. Плува на стада и така гони насекомите, с които се храни, като изскача често над водната повърхност. Това става, когато влажността на въздуха е голяма (сутрин, вечер и при дъжд) и крилата на насекомите натежават. Често уклейките като че ли спомагат за това, като пръскат с вода мухите, летящи над водоема, удряйки с опашките си по водата. При появата на хищни риби – клен, щука или бяла риба – стадата уклейки се устремяват към брега и се разпръскват на всички страни.

Тялото на тази риба е удължено, странично сплескано, с коремен кил, покрито с люспи, които лесно опадват. Гърбът и е гълъбовосив със синьозелен отенък, страните и коремът са жълтосребристи. Устата и е малка.

Полова зрелост достига на две-три години. Мръсти се през май-юни, като хвърля до 4000-6000 хайверни зърна по подводната растителност и по дънните предмети. Личинките се излюпват за една седмица. За хвърлянето на хайвера рибите се събират на стада край брега и плуват напред-назад. Често хайверът им се слепва в слой от 5-6 см по камъните и подводните предмети. Малките се хранят с планктон, а възрастните – със зоопланктон, ларви, мухи, червеи и др.

Месото на тази риба е вкусно и в някои страни се смята за деликатес. Уклейката е обект на спортен риболов. Известна е още под името пръскач или блескач.

Много въдичари имат слабост към тази риба. Това е съвсем оправдано, защото тя се развъжда масово в нашите водоеми и всички имат достъп до нея. Освен това е великолепна стръв за всички хищни риби. При ловенето и се извършват три съвършено самостоятелни операции. Отначало се набавя стръв – ларви, червеи, хлебно тесто, насекоми и др. След това примамката се поставя на кукичката, замята се във водата и накрая се закача уклейката. После със самата уклейка се лови щука, бяла риба, речен кефал и други хищни риби.

Уклейката е много лакома е непретенциозна към храната. Яде по всяко време на денонощието. През по-топлите пролетни дни предпочита да търси храна в по-горните слоеве на водата и навлиза в плитчините, където температурата на водата е по-висока.

Прът, дълъг около 3-4 м, най-добре тип “телескоп” (който е лек), влакно със сечение 0,15 мм, повод, съответно по-тънък (0,1 мм), кукички от № 16 до № 20 и съвсем малка чувствителна плувка – ето какво е необходимо за ловенето на уклейката. Малката тежест улеснява замятането и потъването на кукичката със стръвта. Ако се лови върху повърхността на водата, тежест не се поставя. Често пъти, когато стръвта е от животински произход, уклейката се мъчи да си откъсне част от нея и бяга.

Освен “на леко” тази риба се лови и с изкуствена муха. За това въдичарят трябва да има и по-специални съоръжения. Благодарение на спининговата макара и късия прът можем да я ловим и “на булдо”.

Ако уклейката не кълве, трябва да се накисне парче хляб, да се размеси с пясък и да се заметне във водата. Така рибата бързо се примамва и започва усилено да кълве.

Риболовът започва от ранна пролет и завършва в късна есен. Ако времето се затопли и водата се загрее много, трудно може да се разчита на успех. Опитните въдичари твърдят, че уклейката кълве през горещините сутрин рано и привечер след залез слънце.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.