Най нови

Костур – Perca fluviatilis

Типичен хищник, дал името си и на семейство костурови, добре представено и в нашите води. Една от най-разпространените в средните ширини на Европа, Централна и Северна Азия и Северна Америка риби. Среща се навсякъде – в реките, езерата, водохранилищата и дори в язовирите. Любимите места на костура са езерата. В реките се стреща предимно в заливите и стари речни корита. Стадна риба, водеща типично дневен начин на живот. Напоследък популацията му е в период на териториална експанзия в нашите реки, язовири и водоеми. Риба с отлична приспособимост към всякакви дълбочини и води. Костурът днес може са се открие дори в реки с бързо течение, с изключение на пъстървовите зони. В същото време той вече се е настанил и в покритите с водарасли типично лински блата. Но все пак предпочита тихите, чистите и слабо проточните води, богати с кислород. На дължина е в състояние да достигне до 50–60 см, а на тегло до 5 килограма. Всичко обаче зависи от конкретните условия на обитание. При костура имаме и типично израждане на популацията поради пренаселване на даден водоем и липса на регулиращи развитието му врагове. Понякога той се размножава взривно и в следващите няколко години потиска останалите обитатели на водоема. Тази “победа” обаче го обрича на израждане и на размери на хищно джудже.

Обичайното му тегло е 100-200 г. Самките са по-големи от самците. Осемгодишният самец има дължина 23 см, а самката на тази възраст – 31 см (рекордьорите достигат 50 см дължина и 1,5-2 кг тегло). Малкият костур се движи в плиткото, в растителността или близо до нея, а големите – в дълбокото.

Все пак тялото на нормалния костур, който е случил на условия, е изразено странично сплескано, но скъсено и високо, гърбаво. При по-едрите екземпляри е характерна гърбица и значително по-дебело, налято тяло, отколкото при младите риби. Люспите са ситни, много твърди и почти не могат да се отделят от дебелата му кожа. Главата е сравнително малка, с голяма, силно отваряща се уста със ситни зъби, но без кучешки. Очите са големи и оранжеви. Гърбът на рибата е сиво-зеленикав или тъмносив, понякога и кафеникав. Страните са по-изсветлени, страните му са жълто-зелени, коремът е жълтеникъв. По страните на тялото му има от 5 до 9 напречни тъмни ивици. Гръбните перки са две последователни, почти една до друга, но отделни, с бодливи лъчи. Първата перка е с 13-15 твърди лъча, с хапактерно черно петно накрая. Изобщо цялата риба е някак драскаща на пипане и необикновено бодлива, щом има шипове дори на хрилните капаци. По всички кости на устната кухина има дребни зъби. Коремните, аналната и опашната перки са червено-оранжеви, като само първият чифт зад хрилете е жълтеникав. Костурът безспорно е красива риба. Цветовете обаче не са абсолютна даденост – като при повечето хищни риби те силно зависят от особеностите на околната среда. Окраската му се изменя: в дълбоките горски езера се е развил много тъмен костур, в песъчливите водоеми – много светъл. Поведението на костура е лесно предвидимо. Той се храни само по светло.

Костурът е стадна риба, която води заседнал начин на живот. Това е хищник, който гони жертвите си. Сутрин на ята тръгва към плитчините, за да “закуси” в компанията на дребните рибки. Стадо костури може да преследва стадо малки рибки с необикновено упорство и хазартност. Увлечени от гонката, някои от тях преследвайки жертвата изскачат направо на брега. Подгонените от него малки рибки се разпръскват на всички страни, по което внимателните риболовци разбират, че има костур.

Костурът е лаком и силен. Когата поглъща жертвата си той дори мляска от удоволствие. Да хване колкото се може повече от тези риби е мечта за всеки въдичар.

Нощта е прекарал в дълбокото. Придвижването обикновено е на стада, съставени от близки по размер риби. Така канибализмът се свежда до минимум, но ако два пасажа с голяма разлика в размера се срещнат, настава сеч. По-едрите парчета се движат по-предпазливо и се държат винаги на границата с дълбочина, което им вдъхва сигурност.

Само най-огромните костури живеят самотно като в манастир в най-дълбоките ями, край камари от камъни и скали. Освен денонощните миграции костурът предприема и сезонни пътувания. Есента при първите по-сериозни захлаждания костурите минават в по-дълбоки и топли води. Не спят зимен сън и прекарват този сезон в активно състояние и често именно те са най-многобройните риби при подледния риболов. Напролет преселението отново изкарва ятата костури към плитчините, където са и дребните рибки. Практически костурът е целогодишен въдичарски обект. Само в най-големите горещини той намалява вълчия си апетит, но привечер или по-рано сутрин се лови, дори и в юлските горещници.

Полова зрелост достига на третата – петата си година. Хвърля хайвера си през април-май при температура на водата 7-10 ° С. Хайверът прилича на гирлянди, които висят на подводните храсти. Мръстенето е шумно. Рибите играят, пляскат във водата, често скачат на повърхността. Броят на хайверните зърна в зависимост от размера на женските е от 4000 до 300000 и повече. Твърдят, че костурът около две седмици пази бъдещото си потомство от другите риби. Личинките се излюпват за две-три седмици. Те се хранят със зоопланктон. След като достигнат 15-20 мм, преминават на обще храна. През първата година достигат 4-5 см дължина, през втората 8-12 и т.н.

Има доста врагове: сом, бяла риба, налим. Особено му досажда щуката. Тя понякога съвсем го притеснява. И никак не е странно, че именно костурите унищожават хайвера и малките щуки. И тогава водоемите гъмжат от малките ивчести хищници. Но болшинството от тях са дребни, недорасли. Нямат конкурент и враг и затова храната не им стига, много от рибите се разболяват и са слаби.

При изявения хищник захранката направо е глезотия. Но ако тя се употребява в пестеливи количества при зимен излет на лед, значи действа професионалист. Подхранката от щипка кълцани червеи или червенки също подобрява кълването на вече откритото ято и го задържа под дупката.

За костура любима от всички примамки е дъждовният червей. На него ловят практически всички рибари. Когато кълве слабо главното е да се сменя често стръвта и успехът е гарантиран. По принцип яде всичко – насекоми, червеи, мекотели, ракообразни, хайвер, раци, комари. Класическата стръв за добър костур без оглед на сезона са дребните рибета или парченца от тях. И макар че с огромната си паст костурът е в състояние да налапа риба, наполовина колкото него, най-добри си остават рибките до 5 сантиметра на дължина. Ако все пак искаме да сме перфектно подготвени, рибетата с удължен силует са по-подходящи. Най-добре е обаче да не правим много експерименти, а да се стремим да намерим от тези дребосъци, с които той се храни във водоема си. В случай, че не е възможно да се осигури жива стръв, може да опитаме е на мъртви рибки. Резултатите са по-слаби, но дори опашки от пресносолна цаца често се приемат с охота. Торните, белите и земните червеи също вършат работа, особено при липса на рибета рано напролет или през зимата. Така да се рече, това е като по учебник, но в отделни гьолове костурът може да е свикнал да си угажда предимно с попови лъжички, другаде покрай редовното захранване за мирни риби може да налита и на ароматизирани тестени примамки или предимно на бял червей.

Понеже на костура цаката му е в плувкаджийството, телескопът ни трябва да е лек и пъргав. Запасът от здравина на средния клас телескопи е достатъчен, защото най-често си имаме работа с риби между 200 – 300 грама. Макарата ни е нужна, без нея също можем да ловим, но ще загубим възможността, опцията да замятаме на по-големи дълбочини на подвижна плувка. Основното влакно за леко трябва да е тънко и здраво, да издържа до кило, а сечението му може да е под 0,14. Истинският костурджия не слага повод, а работи с още по-тънко влакно. Но ако заради закачките държим на повода, нека го сменяме по-често. Причината е в твърдите челюсти на костура и в дълбокото нагълтване на стръвта и куката. Така често сме принудени да насилваме повода и той да се трие в твърдите челюсти на рибата. При интензивно кълване това износва бързо повода. В зависимост от големината на костура и на стръвта слагаме куки между №9 и №4. При риболов на рибе и при костури над 20 сантиметра няма нужда от дребна кука – четворката се нагълтва таман докъдето трябва. За дъно са подходящи всички универсални такъми. Рядко ни се налага да замятаме много навътре, защото и без друго ятата от хищника гонят около плитчините.

Макарата също е средна, без претенции за вместимост или сила на предавката. Основната линия трябва да издържа около 2 кг, но поводите са тънки – под 0,16.

Монтажът най-често е на чепаре. Това е много важно, защото, макар и любител на дълбините, костурът винаги се държи не на самото дъно, а непосредствено над него. При чепарето с долно олово линията се изпъва и стръвта е точно където трябва. За спининг е най-удобно да се доверим на специална екипировка с къс двуколенен прът от леките и с мек връх. Макарата в случая вече ни трябва по-така, с плавен, най-добре лагерован ход, лека и надеждна. Блесните най-често са въртящи се бели и жълти, с обла или продълговата лъжичка. Вирбелът в случая е насъщност. Клатушките са за хептен по-хладно време, а силиконовите туистери – най-вече глави, могат да ни изненадат много приятно. Воблерите са за търсене на нещо по-яко, особено ако водоемът е от чистите и дълбоките. Зимната екипировка е стандартна и е позната на всеки нашенски кандидат-ескимос. Най-характерното за нея са тънките влакна, мормишките и планиращите блесни с по две куки.

При неуспех в гоненето на други, по-ценени видове някои колеги са склонни да обвиняват костура за поразреждането на рибното население в нашите води. Това обаче не е коректно, то е все едно да обвиняваш лисицата, че не се храни с трева и гъби. Така че костурът не носи вина за присъствието си в някога пълните с какво ли не язовири. По-скоро някой навремето сбърка с разселването му и после се опита да препише това единствено на птиците небесни. Сега обаче въдичарите имат винаги резервен спасителен вариант с костура. Той може и да не е едър, може и да не напълни живарника, но поне тигана ще покрие. При това в студ и пек, независимо от конкретното време – дъжд, вятър и прочие. Костурът може да е истински преподавател по методите на спортния риболов. Той се лови дори на изкуствена муха с шнур. Но класиката при него е на плувка, най-често от подвижните. На дъно също няма проблеми, излиза стабилно. На блесна, на силиконов туистер, на малък воблер и дори на сафридски тип чепарета той може да налети. Опитът показва, че костурът напада най-стръвно малките въртящи се блесни, както и клатещите се. В подледния риболов обаче е ненадминат на стръв, на мормишка и на зимна планираща блесна. Енциклопедист като от тези от ХVIII век, спец в науката да дарява компания на закъсали въдичари независимо от постоянните им ругатни по негов адрес. И все пак при костура заради изразените му денонощни миграции имаме кристално ясно поставяне на неразрешимата основна въдичарска дилема – рибата да се чака да дойде или да се търси активно чрез смяна на дълбочината и местата. Отговорът на този въпрос е труден, но за костура като че ли е по-добре да изберем активното търсене на хищника във водоема.

Нормално костурът не се лигави, ами налапва стръвта и в движение си я намества, гълта и оправя. И точно това му е хубавото на раирания разбойник. При днешните тънки рибешки номера едно тъй ясно и просто повличане е истински лек, балсам за измъчената въдичарска душа. Костурът сега е сред малцината риби на честта, които могат да ни дарят тази наслада Колкото и да е чудес-но това забиване на плувката под водата, обаче не бива да му се наслаждаваме много дълго. В такъв случай костурът ще нагълта много дълбоко. После, докато и ако си извадим куката, ще сме загубили време да хванем поне още две парчета. А не дай Боже да я скъсаме – знае се какво става. Затова се изчаква секундадве водене и се засича с кеф. На дъно обаче очевидно му липсва замах и мощ. Там той тресе, но сигурно усеща веднага оловото и се спира. После следва нов подскок на шпионката и рязък удар в пръта с последващо отпускане. В такъв случай си засичаме, та да ни е спокойно на душата. Някои обаче са поиздръжливи и изчакват удара и на следващата кука от чепарето, но сред всеобщата изнервеност днес такова хладнокръвие е рядкост. На блесна цялата работа свършва самият ни мющерия. Ние само му показваме, че сме го разбрали и че разходката му към брега може да продължи с по-голяма скорост. Така стоят нещата и от дупката в леда.

Всеки може да си подсече костура по свой начин. Важното е да не се закъснява много. Все пак хамалските изпълнения не са желателни, защото, макар и неочаквано, на рибето ни може да е дошла и голяма бяла риба, а защо не и могъщ клен. Иначе няма проблеми – засичаме си умерено и всичко е наред, особено ако се доверим на крилатата формула “енергично, но не грубо”.

Костурът има ресурс за едно първоначално запиране, особено ако сме го ковнали на по-дълбоко.

После желанието му за борба спада и той поема без изненади към живарника. Рядко на плувка има и по-значителна съпротива.

На блесна не бива да се бърза. Тя трябва да се води в дълбокото, дори с известни паузи и ускоряване след това. Самата риба плува по подобен начин. Тя може да вдигне голяма скорост при атаката си към плячката и след това вяло да продължи. На туистер се правят също паузи и се помпа, докато хищникът се раздразни и чисто по балкански се нахвърли, както се казва, за да не се мине.

При подледния риболов паузите и последователната игра по и до дъното се подразбират. Тук задържането на такъма е задължително и преди леда, когато често става атаката.

Честно казано, с видимо удоволствие може да се наблюдава как костурът не прощава на по-малкото си братче. Направо идилия – нищо, че е бодлив, за стръв става, особено за костур и за щука.

Колкото и да въздишаме по времената преди костура, той вече е тук. И продължава доблестно да отнася плувките ни в синевата на дълбините. Динамична риба, лови се през всички сезони, пък и сутрин не започва и не приключва убийствено рано. Така че костурът си е достоен за уважение партньор във великото ни хоби. Засега нещо не му се удават само размерите, но кой знае. Отличен за спининг, блеснарство и зимна разтуха. По спасяване на провалени излети е шампион, риба, която е винаги насреща, дори и за най-неопитния аджамия.

Превъзходно, полупрозрачно месо. Ако можехме и да го научим сам да се чисти, но… мълчи, сърце. И така не се дере чак толкова трудно. Ако не искаме да го одираме, трябва да се чисти или на място почти жив, или след като го топнем във вряла вода. Ето защо повечето от въдичарите му съдират кожата, като да са ловджии трапери. После обаче остават едни миниатюрни филета, с бяло, чисто от кости и рибешка миризма месо. А ако и с количеството нямаме проблем, значи сме на прага на запомняща се деликатесна трапеза, за която студеното бяло вино е толкова важно, колкото и вълшебният вкус на изпържения костур в пикантната компания на орехов сос с лимон и чесън.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.