Най нови

БЛЕСКАВЕЦ – ALBURNOIDES BIPUNCTATUS (BLOCH)

С уклея, с когото е в близки роднински връзки, сякаш са се договорили да си поделят местата на обитание. Тя се е “качила” в горните участъци на реките, а той се е ограничил в средното им течение. Блескавецът освен това не се среща изобщо в стоящи води.

Блескавецът е разпространен във водоемите на Европа северно от Алпите, в басейна на Дунав. В Ирландия, Великобритания, Дания и Скандинавския полуостров не е разпространена. В басейна на Балтийско море се среща във всички реки, течащи от юг и изток, до Псковското езеро. В басейните на Каспийско и Аралско море е представена от подвидовете си. В Белорусия блескавецът се среща в реките от басейна на Западна Двина, Западен Буг, нейният подвид – руският блескавец, отличаващ се от оригинала с повече лъчи в гръбната и аналната перка и малки изменения в разположението на гълтачните зъби, среща се в реките от  басейна на Днепър.

Тази неголяма речна рибка е много красива. Гърбът и е сивокафяво-зелен, тъмен, рязко се различава от светлите страни и сребристо-белия корем; гръбната и опашна перки са тъмни, а всички останали са сиви. Преди мръстенето окраската и става още по-контрастна, ярка, понякога с червени отенъци. Достига дължина между 12 – 15 см, и рядко достига тегло 60 г. Тялото също е странично сплескано, но е по-високо в гърба и не така издължено като при уклея. Най-съществената разлика обаче е в наличието на характерна двойна странична линия, съставена от почти черни успоредни точици. Тя започва от хрилете на равнището на очите и с малка извивка към долната част достига до основата на опашката. Главата на блескавеца е по-широка от тази на уклея, а долната челюст, макар и също насочена нагоре, не се подава пред горната, както е при него. В гръбната си перка има 2-3 неразклонени и 8-9 разклонени лъча, в аналната съответно 3 и 15-17. По страничната линия има 44-50 люспи. Те са тънки, нежни, лесно опадващи, в искрящо сребрист метален цвят. Гълтачните зъби са двуредни. Плавниците са опушено сиви, като само в основата им се забелязва лека жълтевина. През брачния период блескавецът допълнително се разкрасява – двойната линия става по-отчетлива и вече леко бие на стоманено синьо, а плавниците се обагрят в жълто до оранжево. Блескавецът живее 6 – 8 години и се храни предимно с личинки, мамарци и водорасли. Любимите местообитания на тази рибка са бързеите, близките до тях вирове, устията на вливащи се в реката потоци и непосредствено в разливите под праговете. Това са и признаците, според които можем да я потърсим.

Полова зрелост при блескавеца настъпва на две годишна възраст. Хвърлянето на хайвера става на няколко пъти, през май – юни. Както при всички порционно мръстуващи видове, началото на мръстенето е свързано с температурата на водата, която трябва да е с не по-ниска от 15-16 ° С температура, а разгара и края на мръстенето при още по-висока, затова мръстенето е продължително. Обичайните места за мръстене са бързеите на реките с каменисти дъна.

Плодовитостта и е относително висока, докато шанса за оцеляване на хайвера, личинките и малките е нисък, което обуславя незначителната и численост във всички водоеми. Краткият жизнен цикъл на блескавеца се затваря в максимум 5-6 години. Расте много бавно, достигайки в края на 1-та година дължина едва 2,2-3,5 см, а в края на 2-та 5-7,5 см. По-късно ниският темп на растеж се забавя още повече, а прирастът в тегло се ограничава с няколко грама за година.

В началните етапи от развитието си блескавецът се храни главно с низши ракообразни, а по-възрастните с личинките на хиронимуса и други насекоми, понякога хваща на повърхността на водата малки бръмбърчета.

Като повечето речни риби от горните участъци с по-бързи води блескавецът не се влияе толкова от захранката. Все пак, хвърляйки няколко шепи хляб и накиснато кюспе в подходящо вирче, можем да го привлечем. Още по-добре е захранката ни да е предварително омесена с малко пясък, пръст или глина. Тогава действието и се разнася по-надалеч. За подхранка и донастървяване се използва силно накиснат хляб или топчета от захранката. Стръвта най-често е бял червей, топчета мачкан хляб или мамарци. Дребният торен червей също не бива да се пренебрегва.

Специално оборудване за ловене на тази рибка, която впрочем въдичарите масово наричат пръскач или белица, не се изисква. Достатъчен е среден телескоп за леко с дължина 3 – 4 метра. Все пак по-добре е той да бъде с водачи и макара, което при работа в река с по-бързо течение дава предимства. Плувката може и да е средна, а утежняването и по-голямо. Основното влакно на линията може да е 0,12 – 0,16. Куките също могат да качат размера си до № 16 – № 14.

По принцип рядко някой се стяга специално да лови блескавец. Най-често хващането му става инцидентно при речен риболов на плувка за нещо друго. Май ще е по-добре от самото начало да признаем, че до риболов на тази рибка обикновено се стига, след като се “издъним” в гоненето на черна мряна, скобар или клен. Тогава вече тя не ни се струва така досадна и сме склонни да и обърнем подобаващо внимание.

Няма кой знае каква философия да се лови речният пръскач. Като повечето риби в бързи води и той не се излага. Налапва здраво стръвта и топи плувката, често с учудваща за размерите му мощ и стремителност. Това става с по-сигурно и малко по-бавно движение в сравнение с уклея. Засичаме по-спокойно, след като плувката ни е потънала и върви надолу. Понякога е възможно и повърхностното и водене, но това се случва по-рядко. Ако дивижението е продължително, пак засичаме без бавене. Изобщо ловенето на блескавеца създава едва половината от проблемите при засичането на уклея.

Движението с пръта може да се ограничи само до лекото повдигне на върха му. В случай, че не усетим рибката, оставяме още малко, тъй като тя рядко се отказва.

След засичането вадим с широк плавен мах от водата. Блескавецът не вибрира толкова силно и ситно като уклея и има малко по-здрава уста, така че действаме с по-голямо спокойствие и удобство. Характерно за нежната рибка е, че трудно живее в живарник и умира по-бързо от уклея.

Блескавецът е приятен за ловене, защото кълве изразително и е лесен за засичане. В горещи летни дни, когато сме тръгнали с голяма кошница на риболов и нещо се обърка, тази рибка обикновено е насреща. Добър спасителен вариант, което също си има своята прелест. Привечер кълването се засилва, а това дава чувството за направо пълноценен излет. Годна е за стръв за лов на хищни риби.

Има типичен речен вкус, но с малко по-здрави кости от уклея. Става само за пържене, топната преди тигана в рядка брашнена кашичка с червен пипер. Както и да го наричат ихтиолозите, пръскачът си е магически спасителен вариант не само за риболова, но и за трапезата след това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.