Най нови

БИБАН – ACERINA CERNUA

Бибанът, известен още като ропец се среща в Европа (без южните и части) и в Северна Азия. В Русия е много разпространен. На руски език бибанът е получил най-сполучливото си име – ерш, което значи бодлив, настръхнал.

И наистина това, което на пръв поглед прави голямо впечатление са бодливите лъчи на плавниците му. На вид бибанът е доста невзрачен. Гръбчето му е сиво-зелено, с неясни, размиващи се тъмнокафяви петънца. Малки точковидни петънца, разположени в редици има и на опашната перка. Общият цвят на тялото му е маслиненозелен с жълтеникъв отенък. На пясъчно дъно той изглежда светъл, на тинесто – тъмен. Тялото му е покрито със слуз, очите са изпъкнали. По форма на тялото прилича много на костура. Гръбните му перки обаче са слети. На първата има твърди лъчи с бодли. Бодли има и на опашната си перка. Те предпазват бибана от хищните риби. Когато скрие главата си до или под някой камък той става практически неуязвим, защитен от острите бодли. Главата в сравнение с тялото е голяма.

Тази риба е въздесъща. Но на силни течения не се среща. Избягва топлите води и ярката светлина. Обича сладките води, богати с кислород, чисти и тихи. Това са блатата, езерата и долните течения на големите реки. В студените месеци от годината се задържа в зимовища и ями заедно с платиката. През март изплува от дълбините в прибрежните участъци на водоема.

Бибанът съзрява полово на втората си година. Мръсти се през април – май. Тогава рибите се събират на стада. Мъжките и женските играят, блъскат се и плуват в кръг. При температура на водата 10-15 ° С женската хвърля хайвера си на порции от 1000 до 6000 зърна, който се опложда веднага. Той полепва по камъните и старата растителност. Личинките се излюпват за 6-8 денонощия.

Макар, че е лаком и ненаситен, бибанът расте бавно. На 5-6 и повече години той е дълъг 12-15 см и е с тегло 150-200 г. достига най-много до 25 см дължина и до 400 г тегло.

Тази дребна риба се лови от ранна пролет до късна есен на дино или плувка. Не е необходимо засичане, тъй като с налапване на стръвта бибанът сам се закача на кукичката. Храна търси не много далеч от убежището си, затова след като е открито местообитанието му, рибловецът може да се задържи там по-дълго време. Изваденият екземпляр показва, че на това място има и други. Живее на стада, за разлика от хищниците.

За разлика от други сладководни риби бибанът кълве през цялото денонощие, но най-усилено сутрин и вечер. През лятото в светлата част от денонощието той е по-слабоактивен. Под леда, особено ако е дебел и покрит със сняг, бибанът се храни и през деня.

През есента, ако денят е облачен може да наловите и кралски бибани на плувка. На края на влакното – кукичка, малко над нея – мормишка. Стръвта е костурско око и какавида (може и изкуствени).

През същинската зима бибанът се явява почти единствената риба, която попада на въдиците. През това време той се лови на мормишка.

Тъй като бибанът се държи на голяма дълбочина, най-добре се ловува от лодка, сал, понтонни мостове. В реката той кълве по хазартно, отколкото в езерата, в които храната е много повече. От брега най-удобно се лови с къс спинингов прът, а във водоеми с високи брегове са удобни и прътовете тип “телескоп”. Влакното от 0,15-0,18 мм е напълно достатъчно.

Обича личинки, червеи, рибен хайвер и даже малки рибета, зариди което е заклеймен като враг на риборазвъждането. Хваща  и какавиди, и торен червей, който не трябва да се нанизва цял, а на късчета. Това е малка, но смела рибка. Съпротивлява се силно. На брега разтваря хрилете си и гръбните си шипове, рязко извива опашката си. Действително бибанът прилича на малко чудовище. Считат го за враг на ценните риби. Ясно е, че присъствието на тези бодливи разбойници би било вредно за съседите им пъстървите. Но в други водоеми отсъствието на бибани нарушава екологическото равновесие. Ненапразно се казва, че там където има много бибан, има и повече налим, който обича да се храни с него, макар и да прекарват зимата едни до други.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.