Най нови

БАБУШКА – RUTILUS RUTILUS

Тази риба е широко разпространена в Европа, Азия и Северна Америка. Обитава всички реки на Русия, а в Москва река представлява половината от всичката изловена от въдичарите риба. Бабушката е и една от най-широко разпространените наши риби от семейство шаранови. Движи се на стада. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. Дължината и може да достигне 45 см, а теглото 2 кг., но обичайните и размери са 15-20 см дължина и около 200-250 г тегло. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Големи екземпляри се срещат рядко защото обикновено бабушката не нараства много. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Бабушката има умерено високо стройно тяло, по-удължено в сравнение с платиката, но височината и подлежи на нарастване с възрастта. Коремчето и е закръглено, главата е къса с тъпа муцуна. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15 – 20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристобели люспи и ясна странична линия (41-48 люспи), перките и са леко червени. На сребристото и тяло се отличава тъмно-сивокафявия или тъмно-сивозеления, до маслиненотъмен гръб. Гръбната и опашната перка са тъмно-сивозелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка е оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти.
Половата зрелост настъпва на 3-4 годишна възраст. Мръстенето и хвърлянето на хайвера стават при температура над 10 ° С – през април, май, предимно върху мъртвата водна растителност. По време на мръстенето бабушките се събират с хиляди на стада и често стават жертва на хищните риби. Женските хвърлят от 5000 до 10000 хайверни зърна. Личинките се излюпват за около 4-10 дни. След излюпването си те са дълги около 5-6 мм. Хранят се с фитопланктон и бързо нарастват. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия – реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Това е риба с изключителна адаптивност към условията, поради което често формата и цветовете є търпят изменение. Избягва силното течение , но обича да се държи на границата с него. Хайверът и може да бъде оплождан и от мъжките на няколко други вида, при което образува хибридно поколение. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли.
Независимо от нашествието на костура из нашите водоеми бабушката все още се среща в добри количества в повечето от подходящите за нея места. Често тя е първата риба, улавяна от новаците в риболова. Причината е, че особено по-малките често се държат близо до брега. Бабушката е типична стадна риба – обади ли се една, значи наоколо има и други. Все пак изборът на място си има особености. Първата е в наличието на дълбочина, близостта на шавари, пояси от водорасли и предимно пясъчно, глинесто или дъно със ситен чакъл. Захранването е задължително. Най-често се хвърлят пет-шест големи топки омачкан хляб с разкиснато кюспе или шрот, които може да бъдат замесени и с глина. Готовите специални пакетирани захранки са изключително въздействащи върху бабушката. Може би от всичките наши риби тя най-бързо се отзовава на присъствието им във водата.
Подхранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. По принцип те вече могат да съдържат и използваната стръв. Ако дъното не е затревено, въздействието им си проличава бързо. Подхранката може да включва кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей. Обикновено в началото се събират по-дребни бабушки, но с постоянство и след известно време започват да идват и по-големите, които са значително по-предпазливи. С тяхното пристигане дребосъкът бива прогонен от “театъра на военните действия” и същинският риболов започва.
НА ЛЕКО. Риболовът на плувка си остава най-предпочитаният начин за гоненето на бабушка. Среден лек телескоп ни върши идеална работа. Той може да е без водачи, но в такъв случай е нужна по-голяма дължина – около 5 – 6 метра. Телескопът с макара и водачи може и да е значително по-къс, особено ако ще работим с подвижна плувка. Плувките избираме според дистанцията на замятане. По-удобният вариант е подвижната плувка със закрепване в долната част. При по-силен вятър обаче плувката е по-стабилна с двойно закрепване – долу и в средата. Основното влакно на линията е 0,14 – 0,18, като поводът задължително по-тънък и слиза до 0,10 и 0,08. При избора на куките нещата се усложняват в зависимост от стръвта, която ще използваме. За бял червей са подходящи тънките прави бели, тип кристал или лимерик, с изразително източено остро жило – най-често № 14, но при капризи се отива към № 16 и дори № 18. Ако обаче бабушките са едри и искаме да ги гоним на грозд бели или торни, слагаме вече № 10 – № 12. При избор на варено жито, кускус или топченца качамак куките са с по-късо стъбло – № 12 или № 14. Утежняването се прави със сачми, най-голямата от които се слага откъм плувката, която най-добре изцяло да потъва във водата, оставяйки навън малка част от антената. Възможен е и монтаж на леко без всякаква тежест. Това е предимно вариант за летните топли дни, когато се лови на насекоми – малки скакалци, ручейник или кастери.
НА ДЪНО. Бабушките се ловят добре и на тежко. Тук не е нужно кой знае каква дистанция на замятане. Обикновен прът или дънен телескоп са достатъчни. Основното влакно е по-дебело – 0,18 – 0,20. Поводът обаче отново е тънък – 0,12. Най-често използваният монтаж е на чепаре с хранилка спирала. Тя се пълни с мачкан хляб, омесен с кюспе или зърна кускус. На куките – № 12 – № 10, най-често се слага грозд бели или торни червеи, варено жито или топче качамак.
Има силно развито обоняние. Взима добре на всякакви ароматизирани примамки. Стръвно атакува всевъзможна растителна стръв, подобрена с анасон, валерян, слънчогледово или конопено масло или подправени с чесън и мед. В същото време тя няма въобще да пипне стръв или блесна, ако те имат мирис на спойка, колофон и киселина, машинно масло, а също така не понася и миризмата на тютюн, крем за защита от комари, бензин. Така че за да ловим успешно бабушка трябва да сме с чисти ръце.
Най-често се лови на плувка. Кълве много капризно. Освен това, е необичайно чувствителна към промените на времето. Освен класическото и търсене на плувка близо до дъното в риболова на бабушката са се оформили и някои по-особени похвати. Например през лятото, когато рибата се е качила в по-горните пластове, близо до повърхността, е възможен монтаж без тежест. Стръвта в такива случаи е насекоми – скакалче, какавида от бял червей или ручейник. Целта е стръвта, утежнена само от куката, да пада плавно и бавно надолу. Това обикновено е достатъчно, за да провокира интереса на иначе вялата бабушка и тя да последва и налапа стръвта. Този монтаж върши работа с допълнителна малка сачма и в течащи води, като линията се пуска по течението. От време на време плувката се задържа с върха на пръта и това предизвиква кратко отлепяне на стръвта от дъното. Това също дразни бабушката и обикновено следва атака. В летни условия, когато рибите са близо до повърхността, е възможно да бъдат ловени и на изкуствена муха с шнур, по-често с мокра потъваща муха. Добри резултати при по-едрите бабушки дава и монтажът за лежаща на дъното стръв. Характерно за него е значителното отстояние на основното утежняване от куката – 60 – 70 см. Така в прозрачни води и чисти дъна рибата вижда само стръвта, без наблизо да има нещо подозрително и тревожно. Това притъпява нейната бдителност и тя по-решително взема стръвта.
Опитните въдичари през юни и юли примамват тази красива риба към определени места. Така се ловят големи екземпляри, подхранвайки по малко мястото по време на лова. След мръстенето е гладна и жадно атакува на червей, пеперудки, ручейник, зърна, ларви на водното конче. Кълве и на какавиди. Зимата кълве на червей, но има дни в които предпочита и хляб, подобрен с някаква ароматна добавка.
Бабушката е смятана за много хитра. И това е видно, защото може безнаказано да измъкне стръвта от куката. Но работата тук не е толкова в ловкостта на тази риба, колкото в неумението на въдичаря да подбере точната линия именно за бабушки.
Тя трябва да бъде много чувствителна и да регистрира най-слабите побутвания. А стръвта трябва да се слага много умело. Тогава няма да има проблем със засичането и успехът ще е на ваша страна.
Опитните рибари преди истинския риболов разузнават, къде се намира бабушката. Това става, като на различни места пускат няколко въдици. След десет минути ги проверяват.
През зимата бабушката кълве слабо. Затова ако сме на зимен излет ако плувката дори леко се размърда веднага трябва да засечем. Но трябва да правим това не много рязко и грубо, защото така може да скъсаме тънкото влакно.
След улавянето на първата бабушка въдичарите подхранват местото с кюспе или друга подхранка. Ако това не помага, то трябва да се преместим на съседните места или да потърсим под кората на близките старих пънове или повалени дървета бръмбъри-короеди с черна глава. Особено привлекателно за бабушката е сандвич от пеперуда и личинки на репния молец, които могат да се съберат в близост до брега от стъблата на лопуша и подобни на него растения.
Бабушката кълве добре на стари места, особено ако седмица преди излета оставим там примамка.
НА ПЛУВКА. В зависимост от “настроението” и размерите си бабушките са способни да ни извадят широк набор от попипване, накланяне, водене и забиване на плувката. Като при повечето риби дребосъците сякаш са по-припряни и бързи. И обратното – големите бабушки действат без бързане и с повече плавност. Типичният начин е плувката да трепне няколко пъти и сред това да тръгне встрани, полягайки с все по-изразено потъване. Потъването обаче може и да е право надолу, особено ако ловим в средните водни пластове. Засича се при устойчивото повличане и водене. Изобщо може да се каже, че бабушките са по-трудни за изтърпяване в началото на кълването, когато многократно почукват, без да направят следващия си важен ход. Ако обаче това не продължи дълго и има потъване с повличане, се засича спокойно.
НА ДЪНО кълването им започва с няколко разтрисания на шпионката, последвано от едно или две повдигания и изненадващо бързо “залепване”, което обаче е краткотрайно. Засича се при движението на шпионката нагоре, но трябва да сме до пръта още от първите почуквания, за да реагираме навреме. Големите бабушки често се самозасичат, като впоследствие отпускат влакното подобно на каракудите. Това е сигурен знак леко да навием, да засечем в движение и да вадим рибата.
Бабушката не може да бъде причислена към рибите, които оказват силен отпор след засичането. При дребните не бива изобщо да се церемоним. Тях ги вадим с почти слято движение след засичането. Големите обаче изискват по-голямо внимание, и то не толкова заради съпротивата им, колкото поради финия повод и сравнително малките куки. Устата им не е от най-крехките и ако има откачане, то най-често става непосредствено след засичането. При по-голямо изчакване с повличане и потъване на плувката бабушките нагълтват навътре и поводите за безпокойство са по-малко. Обикновено рибите се предават бързо и лесно и ги извличаме при полегат бряг. Кепче е нужно само при наличие на височина, над която не е безопасно да провесваме по-едрите парчета.
Малките бабушки до 5 – 6 см, са любима храна на костура. На по-големи 10 – 12 сантиметра, вече може да заметнем за бяла риба, а над тези размери – за щука или сом. Поради по-широкото си тяло бабушките живеят по-дълго на куката и освен това понасят по-добре дълбочината от уклея. Изобщо бабушката е предпочитана и широко използвана у нас стръв. Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката. Възможен е и монтаж на система от две тройки, особено при гонене на щука. За стръв се ловят по-лесно от уклейчетата и влизат по-смело в рачилото. Примамката е малко омесен хляб с кюспе. Поставена в кофа или бидонче, бабушката понася по-дълго пътуване от уклейчетата и в този смисъл е подходяща за предварително запасяване със стръв при излет за хищници в по-отдалечени водоеми. Дребни рибки се ловят лесно в близост до туфи с водорасли, като се замята с малка кукичка и плувка непосредствено до края на растителността. Бабушката е отлична занимавка за въдичаря. Широкото и разпространение позволява почти винаги да превключим на нея, ако не ни е потръгнало на нещо по-сериозно. Забавеното и кълване ни оставя много повече време за подготвяне на засичането, отколкото позволява уклеят. Тя е един приятен обект на риболов, защото веднъж събрана, може да дава до вечерта. Лови се почти през цялата година, дори и през зимата. Все пак най-доброто време за нея е пролетта, началото на лятото и есента, когато започва да се охранва за зимата. При добро кълване с нея можем бързо да издуем живарника.
Не бива да забравяме обаче, че тъкмо тя е типичният пример на рибешка солидарност. При нараняване тя изпуска секрет на опасността във водата, който останалите риби от ятото усещат веднага. Така че по време на риболова не бива да чистим бабушки близо до мястото на замятане.
Месото на бабушката е бяло, малко воднисто и меко. През лятото не е изключено то дори да нагарча, защото рибата се храни с много водорасли. Малките бабушки се пържат цели като уклеите. Преди тигана може да се овалят в царевично брашно, което им дава допълнителна хрупкавост и леко тушира евентуалната горчивина. Големите се режат на парчета, като се препържват на по-силен огън, за да се стопят малките плаващи костици. В сравнение с уклея тази риба губи по точки при вкусовите качества, но прясна все пак прави добра компания на бирата на маса

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.