Най нови

Червеноперка – бабушка

Прилики и разлики между червеноперката и бабушката.

Червеноперката и бабушката са сред популярните наши сладководни риби, и се настани трайно в малки и големи язовири, има я и в повечето наши реки. Червеноперката отстъпи позиции, не е така масово разселена, но продължава да пази името си популярно, защото мнозина рибари бъркат двата вида и много често казват червеноперка,когато става дума за по-разпространената бабушка.

Понякога рибарите споменават за слука с червеноперка, а всъщност ловят бабушка. Говори се за червеноперка, но каква е гаранцията, чене става въпрос за бабушка? В разговорната реч е допустимо двете риби да се водят под общ знаменател, понеже наистина са сходни по външни белези, а и в начините на риболов няма кой знае какви различия. Но очевидно малцина рибари умеят да ги различават. Дори има и такива, които ловят бабушка, а изобщо не знаят за присъствието на такава риба, приемайки я за червеноперка. Даже са ме питали: „Каква е тази бабушка, дето толкова често пишете за нея? Ние познаваме само червеноперка“. Затова мисля, че е необходимо отново да припомня някои от характерните черти, по които да различаваме двата вида. За някои колеги това може би е трудно, защото не са си наложили волята да запомнят различията. Няма да акцентирам върху цвета на очите {както правят повечето риболовни наръчници), защото има нюанси между червено и оранжево, които може да ви подведат. По-добре да изброя различията, които се набиват в очите на опитния въдичар. Тялото на червенолерката е по-високо и дебело, с ясно изразен корем, докато бабушката е по-издължена. Червеноперката има сравнително малка крайна уста, обърната нагоре, а при бабушката устата е по-скоро долна. Основата на гръбната и коремната перка са в една вертикална линия при бабушката. докато при цоугия вид те се разминават (гръбната перка е изтеглена по-назад). Ако запомните последното различие, то всяка риба, взета в ръце* и погледната напречно, ще си получи полагащото й се име. Има и други, вторични белези, които ги отличават (разположение и брой на люспите, цветови оттенък на очи и перки и т.н.), но нека ги оставим като приоритет на ихтиолозите. В начина си на живот двата вида имат по-съществени различия, в сравнение с външния си вид. Приликата им стига до там, че обитават водоеми със стоящи води, както и реки с умерено или слабо течение. Донякъде имат и сходна храна, особено през летния сезон. Но по-натам почват различията.Червеноперката е топлолюбива риба. Храни се изключително през деня, като често се издига в междинна вода и дори в близост до повърхността. Счита се за изявен вегетарианец набляга на растителна храна. Приблизително два пъти по-плодовита е {до 200 000 хайверни зърна), но доста по-взискателна към окопната среда. Бабушката няма особени претенции към състоянието на водата, нито пък към храната си. Яде каквото намери, а предвид целогодишната й жизненост, нейното меню се променя според сезоните. И въпреки по-малката си плодовитост, налага устойчиво превъзходство над  червеноперката. Има я дори във водоеми с изявени хищници, на които служи за храна. Приспособява се към условия на живот, в които малко риби съумяват да оцелеят. Даже поддържа устойчива популация. Ако се постараете да запомните същността на написаното, няма да ви е трудно да разпознавате двата вида от пръв поглед. И когато става дума за официална информация, да знаете точно каква риба сте ловили.

Младен ДОБРЕВ

бабушка или червеноперка

бабушка или червеноперка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.