Най нови

Техники за риболов – „бърз“ риболов

Италиански метод за „бърз“ риболов Става дума за техника, която се прилага във водоеми, изобилстващи с червеноперки, бабушки и най-вече уклей. Малко позната у нас, тя с голям успех се прилага в Италия и по всяка вероятност ще намери горещи привърженици и у нас. “Бързият” риболов по своята същност е елементарна и достъпна техника. която без изключение дава много добри резултати. За да можете успешно да я прилагате, трябва да разполагате със следните риболовни принадлежности:могат да се намерят във всеки един риболовен магазин:

Прътът трябва да бъде колкото е възможно по-къс. Максималната дължина е 3 м, но може (дори е за препоръчване) да използвате прътове с дължина под 1 м, тъй като е очевидно, че колкото по-наблизо се риболовства, толкова по-добър успех се постига. Такъв прът лесно се “фабрикува” от стара връхна част. Единственото изискване е да бъде права и гъвкава. Необходимо е риболовецът да разполага с няколко такива прътове, готови за употреба, за да не се губи време при скъсване на влакното или оплитане на линията.

Дръжката трябва да бъде удобна – това е от голямо значение. Най-лесният и най-икономичен начин за изработване на такава ръкохватка е да бъдат нанизани на края на пръта пробити и намазани от вътрешната страна с лепило употребявани коркови тапи. След като изсъхне, така получената дръжка с дължина 15 – 20 см се обработва с шкурка за да й се предаде желаната форма.

Влакното трябва да бъде тънко 0.08 – 0.10 мм. Дължината му е почти равна на дължината на пръта, напр. за прът 1.50 м – влакно 1.40 м, за прът З м – дължина на линията 2.90 м. Това е необходимо, за да може риболовецът да откачи уловената риба и да постави стръвта без да изпуска пръта.

Куката е от № 22 до № 26 в зависимост от големината на екземплярите и използваната стръв. Тя се завързва направо на основното влакно. Повод не е необходим, защото при скъсване риболовецът използва другата линия, готова за употреба, а не губи ценно време за връзване на нова кука.

За тежест се използва малка сачма, поставена най-много 10 см разстояние на куката.

Използват се малки и чувствителни плувки, за предпочитане стоящи вертикално във водата. Уклейките, червеноперките и бабушките са риби, които се движат на ята. Целта на подхранването е ятата да бъдат задържани на определеното за риболов място, колкото е възможно по-близо до водната повърхност. Ето защо хранилката трябва да бъде лека и да образува траен “облак” веднага след като попадне във водата.

Начинът на приготвянето на хранилката в по-важен дори от нейния състав. Съдържанието на вода трябва да бъде такова, че да се получи нещо като рядка “супа”, която още при първия контакт с повърхността да образува хранително петно. За предпочитане е приготвената смес да бъде измокрена поне 1 час преди началото на риболова, за да набъбнат добре всички съставки. “Супата” не трябва да бъде и твърде рядка, иначе ще се затрудни подхранването. Ако мястото за риболов е плитко (1.5 – 2 м) добре е да се хвърлят 4 – 5 топки твърдо измесена хранилка, които да паднат на дъното и да се разтварят бавно, образувайки петно, което задържа уклейките, червеноперките и бабушките, които – особено ако се риболовства в река или канал – имат навика да следват по течението ”хранителния облак”.

Добър резултат дава прибавяното към подхранката на малко глина или ситен пясък Това е особено подходящо при риболов на уклей. За стръв от естествени видове най-подходящи са белите червеи и личинките. Торните и земни червеи се използват са в краен случай, защото се губи време при поставянето им на куката. Същото се отнася и различните видове тестени примамки.

Подходяща е изкуствена стръв – “перла”. Тя е малко топче от пластмаса или стиропор, забодено на куката. Този вид изкуствена стръв се използва, когато рибата е най-настървена, т.е. във “върховите” моменти на бързия риболов. То е немислимо, ако към хранилката не се прибави механична съставка. “Перлата” имитира тестено топче и е ефективна само в хранителния “облак”. Особено подходяща е при риболов на уклей. Ако кълването замре, необходимо е веднага да бъде подадено малко количество захранка или пясък. В случай че се използва пробито пластмасово топче, то се нанизва на основното влакно и след това се връзва куката (№ 22 – 24 според размера на “перлата”).

Как протича самият риболов? Първата работа е да се подготви грижливо мястото. Риболовецът трябва да бъд удобно седнал. Живарникът сe поставя от лявата му странa, както и съдът с хранилката и стръвта. Отдясно са прътовете за смяна, напълно готови за употреба. Абсолютно е необходимо риболовецът да не става, да не се мести и да избягва резките жестове, след като рибата се е събрала на хранителното петно, тъй като тя е в непосредствена близост до него. Не бива да се избира такова място, че слънцето да бъде в гръб на риболовеца и сянката му да пада във водата. После се хвърлят 3 – 4 топки добре измесена твърда захранка на избраното място. Това е дънното подхранване, след което непрекъснато се подават малки порции от “супата”. Винаги трябва да има ясно видимо хранително петно. Веднага след като то се утаи или разсее, се подава малко количество от хранилката. В началото за стръв може да се използва бял червей, а когато кълването се усили – “перла”.

Риболовецът държи пръта в хоризонтално протегнатата напред дясна ръка. което предизвиква след известно време леки вибрации на върха му и потреперване на плувката. Те привличат рибата и усилват кълването. За постигането на този ефект италианците използват тръстикови прътове, чиито върхове постоянно потрепват. Линията трябва да бъде постоянно опъната, за да може вибрациите от върха да се предават на плувката. При риболов на уклей засичането става при най-слабото потрепване на плувката. Уловената риба се откача с лявата ръка, линията се замята отново и в същото време рибата се пуща в живарника, после се взема щипка от хранилката и се хвърля във водата. Следва повторение на процеса – засичане -откачане на рибата от куката – замятане на линията, пускане на рибата в живарника – подхранване. “Бързият” риболов е базиран изцяло на икономия на движения и координация. Той е подходящ за практикуване както от начинаещи, така и от “изпечени” риболовци, тъй като предоставя възможност за непрекъснато подобряване на техниката и самоусъвършенстване.

fider

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.