Най нови

Техники за риболов – муха

Риболовът с изкуствена муха е един от най-динамичните, най-изящните, свързан с приятно напрежение и много красота. Начинаящият въдичар ще трябва да види с очите си как се прилага този начин, за да може да си представи колко голяма разлика има между него и останалите начини на риболов. Той изисква висока техника на замятането на мухата, голямо умение, позволяващо на въдичаря със специалния прът, дълъг 2,5-3 м и с тегло 150 г, да заметне изкуствената муха без допълнителна тежест на 15-20 м. Риболовен магазин Суки байтс предлага риболовни принадлежности и всичко за риболова. Съществена роля тук играе шнурът. Най-добрият шнур има сравнително дебела средна част, а към края добива формата на конус. Обикновената му дължина е около 20-30 м. Той се навива на специална макара с по-голям диаметър на барабана, за да се избягнат многото намотки, които биха го похабили. Поводът е дълъг и постепенно се изтънява към края, на който се завързват изкуствените мухи. Шнурът, макарата и прътът тип “мухарка”, както го наричат някои, безусловно трябва да си съответстват по размери.

Техниката на замятането е следната.

Да приемем, че едно замятане е вече извършено и около 5 м шнур лежи във водата. Тогава изтегляме с лявата ръка 2-3 нур от спрялата макара и го оставяме да виси свободно на показалеца. Прътът е в положение на часовниковата стрелка при 10 часа. Правим отривисти движения напред-назад с много еластичния прът; изтегляме във въздуха шнура, постепенно увеличавайки неговата дължина. Когато дължината на шнура, движещ се във въздуха в определен ритъм ту назад, ту напред, няколко пъти надмине дължината на самия прът, внезапно спираме ръката до положение на часовниковата стрелка при 1 часа. Това спиране става малко преди крайното положение и от получения тласък шнурът се изпъва назад. Чрез постепенното отпускане на шнура от лявата ръка с равномерно темпо и слаб тласък в края изпращаме мухата напред право в целта, приблизително на 10-15 м от нас върху повърхността на водата. Наблюдаваме непрекъснато шнура, за да имаме правилно темпо и за да можем да постигнем доброто му изпъване в двете посоки.

Забавянето на темпото на замятанията е във връзка с дължината на шнура. На практика се извършват замятания от 6 до 16 м. Когато се замята напред, прътът се сваля ниско, за да може шнурът да легне хоризонтално над водата. Така привързаната към коничния повод (с дължина около 2 м) мушица пада съвсем леко (като перушина) върху водната повърхност. Да се наблюдава такова замятане е истинско наслаждение. А колко по-голямо е то, когато самите ние умеем да заметнем така. След като мухата поплува на известно разстояние, шнурът отново се издига във въздуха и тя леко като снежинка пада на водата. Крайната цел на тези своеобразни, доведени до артистичност замятания е да се създаде у рибата усещането, че на водата е паднало естествено насекомо, което се опитва да се спаси от гибелта. Рибата се устремява и налапва това насекомо. Добре е да се улови тази секунда, в която преминава атката, и да се използва за засичане. Това е трудно, но увличащо и изисква постоянно внимание. Много често атаката се забелязва само по това, как рибата се мярка или как леко се вълнува водата. Нека напомним на по-младите въдичари, че за овладяване техниката на замятането са необходими предварителни тренировки. Те се правят на открито място, най-добре на полето, където липсва растителност, за да не се повреди шнурът. Освен това на такива места се осигурява простор за свободно замятане във всички посоки с диаметър 15-20 м и повече. Тренировките се провеждат, за да се усвои хвърлянето на шнура в определена посока и цел. Овладяването на замятането без надзора на опитен въдичар е доста трудно.

Всеки разбира, че рибата не се нахвърля на каквато и да е муха. За да се избере подходяща, иска се само известна наблюдателност – да се види какви мухи летят край водоема. Подобни на тях се завързват на повода и се замятат.

Ловенето с изкуствена муха се извършва преди всичко в течащите водоеми. След замятането тя се оставя да бъде носена от течението, докато бъде изтласкана на брега. Това не изключва възможността описаният начин да се прилага и в застояли води, където мухата се подвежда към брега, след което отново се замята. Този начин се използва само в бистри води. При леко замътняване известен успех може да има с по-светли мухи. Мухите биват сухи и мокри.

Ловенето на риба със “суха” муха се извършва по повърхността на водата. “Мократа” муха се оставя да потъне на няколко сантиметра или по-дълбоко. За да потъне по-лесно, до кукичката се поставя малка тежест. Една разновидност на “мократа” и “сухата” муха е “водолазната” муха. Тя се води доста по-дълбоко, дори до самото дъно.

Изкуствената муха се използва преди всичко за пъстървата, но с не по-малко удоволствие и с успех се употребява и за ловене на други риби – речен кефал, бабушка, уклейка и др. Не трябва да се забравя, че тук заедно с пръта, макарата и шнура е необходимо повече от всичко кепче.

fishing_muxa

fishing_muxa_1

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.