Най нови

Основни монтажи в риболова-на косъм

На днешно време се наблюдава чувствително разширяване на и без това внушителния асортимент от ,риболовни принадлежности и такъми за поводи и монтажи, разнообразието на който е способно да обърка не само начинаещия На фона на всичко том не се налага да се учудваме, че все повече нови фирми и риболовен магазин започват да предлагат готови такъми с високо качество.Предлагаме ви три основни типа съвременни монтажа „на косъм“, разчетени за това, когато шаранът клъвне, сам да се засече.

Главното е разбирането

Разглеждайки съвременните шаранджийски монтажи (в широкия смисъл на думата, т.е включвайки всичко, което се намира на линията) трябвала си даваме сметка, че всичко, намиращо се по влакното над тежестта е предназначено не да се представи примамката в най-добра светлина пред шарана, а за сьвсем други цели, в частност за борба срещу зап литанията на такьма при замятане и спускане до дъното. за „самозасичане“, за направата на безопасен за рибите такьм (ако шаранът скъса влакното, да има възможност да се освободи от тежестта). След като се ориентирате във всичко това веднага ще разберете какъв монтаж е най-добре да изберете и без кои от елементите може да се справите в една или друга ситуация. Стремете се към мини малистичния подход: т.е използвайте само това което безусловно е необходимо и полезно.

Монтаж „Хеликоптер“

Това е един от най-популярните съвременни монтажи. При замятане поводът или се върти, подобно на перка на хеликоптер, или не се върти, но разположението на тежестта на края на основното влакно способства увеличаването на дистанцията на замятане и възпрепятства оплитането на такьма. Съществуват специални „роторни възли“ с особени мъниста, но по принцип базов вариант на хеликоптерен монтаж може да си направите и от подръчни материали. За монтажа, показан на сн. 1. ще ви трябват тежест, влакно, две гумени тръбички, дълга еластична силиконова тръбичка, вирбели и три гумени мъниста. Особено внимание трябва да обърнете на пластмасовите тръбички. Прието е да се наричат „противооплитащи тръбички’, като тук трябва да стане ясно, че те са предназначени да предотвратяват заплитането на повода за влакното, а не оплитането на влакното или на повода. Тези тръбички са най-различни. В началото са преобладавали твърдите варианти с доста големи диаметри. След това те били изместени от меките и тесни тръбички. Има един момент обаче, който е убягвал от въображението на теоретиците, които никога не са виждали подобен та към на дъното: в тръбичките остава въздух (!), който надига свободния от тежестта й край над дъното. В тънките тръбички този ефект не е така силно изразен, но за да бъде напълно изключен гой, към край на тръбичката може да се прикрепи късче мека тежест, та било то и пластелин. Най-съвременните тръбички се правят утежнени, но теглото на която и да е тръбичка трябва да се проверява във вода.

Със странична тежест

Освен монтажа „хеликоптер“, явяващ се сам по себе си пример за класически патерностер, почти всички останали монтажи са построени по една схема: основно влакно (най често монофил, по-рядко плетено), съединено с повод (често от плетено влакно, по-рядко от монофил но) посредством вирбел. Този вирбел едновременно се явява стопер за тежестта и пластмасовата тръбичка, намиращи се на основното влакно. Тръбичката е необходима за намаляване на вероятността от оплитане на такьма и трябва да бъде по-дълга от повода с косъма и стръвта взети заедно. Ако използваме тежест с впоен в нея вирбел. точно такава като при хеликоптера, трябва да се намира отстрани на влакното, но не трябва да се плъзга, или да се плъзга само на къс участък от влакното (тръбичката). За да не отслабва ефектът на самозасичането, вирбелът на тежестта често се низва на самата тръбичка или върху гумич ката, с която е покрит другия вирбел, съединяващ основното влакно и повода. Може да се предвиди и възможност за замяна на тежестта, като е монтажа се включи и карабинка (сн. 2). Между другото, напоследък става популярно да се пристяга тежестта към специална безопасна карабинка, от която тя може да изскочи при заклещване, така че скъсалият влакното шаран да не я влачи след себе си.

По принцип, когато тежестта е отстрани такьмът има повече шансове да се оплете, но на практика със съвременни такъми това не се случва чак толкова често. Още повече. че за замятания на свръх голяма дистанция монтажите със странична тежест едва ли могат да се нарекат оптимални.

В монтажи от друг тип се използват тежести, позволяващи влакното да минава през самите тях (in line  сн. 3). Такава тежест по правило се позиционира на тръбичката  (или) вирбела, или е съединена с тях с гумени (като вариант  силиконови) пре-ходници. Различните ‘системи за безопасност са призвани да обезпечават освобождаването на шарана от тежестта в случай на късане на влакното, а някои тежести, имащи npopeзи, могат да се заменят без да се нарушава целостта на такъма.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.Задължителни полета *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>