Най нови

Въдици за риболов

Най-общо речено, риболовната линия е влакно с кука на края. Ще ги намерите във всеки риболовен магазин.Това абсолютно безхитростно съоръжение е напълно достатъчно за елементарен риболов, когато насреща си разполагаме с „неразработен“ водоем с обитатели, които още не са имали възможността да усетят „меда и жилото“ на поднасяната им стръв. Например подобна линия поне на теория би трябвало да е напълно читава за риболов в частен развъдник или в близост до садките, в които се угоява пъстърва и шаран. По принцип с тази максимално опростена линия обаче могат да се ловят и лакомите непредпазливи попчета било в морето, било в Дунав.
Съвкупността от риболовни принадлежности, които ни служат за целите на спортния риболов, можем да наречем с хубавата нашенска дума такъми. Изразът „смотавам такъмите“ пък е натоварен и със смисъла тръгвам си, отивам си, най-вероятно защото вече няма надежда нещо да се обади на водоема.
Оборудването включва и редица други неща, за които ще се опитам да Ви разкажа по-подробно на страниците на тази рубрика. Без някои от тях можем, но е добре да ги имаме под ръка. Без други въобще е немислимо да се тръгва за риба.

Пръти – обща характеристика
________________________________________
Риболовният прът е като продължение на ръката на въдичаря, уред, с който контролираме цялата линия и извършваме всички действия, които ни водят към успеха край водоема. Това е основният прибор при спортния риболов. Предназначението му е да улесни въдичаря при замятането на кукичката със стръвта, да засече рибата и да я извади от водата. В зависимост от начина на риболов, от размера и вида риба, която ще се лови, се подбира и прът със съответната дължина, тегло, еластичност и здравина (по принцип всички пръти трябва да бъдат здрави и еластични). Ето защо изборът на подходящия, удобен преди всичко за нас самите прът, е от такова голямо значение.
Днес производителите на въдичарски пръти и риболовни принадлежности  са толкова много, че не е лесно дори да им запомним имената, да не говорим, че повечето от тях предлагат в листата си десетки модели и стотици варианти на риболовни прътове. В това разнообразие изборът на конкретния прът не е лесна задача, особено за човек, който тепърва навлиза в риболова. Обикновената практика в такъв случай е да се потърси помощ при купуването на екипировка. Всеки въдичар обаче има трайни, често граничещи със суеверие, лични пристрастия, които, без да иска, натрапва и на новобранеца в занаята. Това е така, защото в дългите години употреба риболовецът не само свиква с екипировката си, но и така се пригажда към нея, че често започва да и приписва и качества, каквито в действителност тя не може да притежава. Стига се дотам, че от два абсолютно еднакви пръта единият се обявява за “късметлийски” и отношението към него започва да става привилегировано. И наистина, в действителност нерядко се случва някой прът да обира преобладаващата част от ударите, независимо че до него в същата зона се замята с друг прът, който не му отстъпва по качество и технически параметри. Това явление няма логическо обяснение, но е повод за пореден път да се напомни, че може би неслучайно толкова много колеги с удоволствие говорят за “магията” в риболова. При цялата неподправена искреност на подобни разговори обаче трябва да е ясно, че всъщност универсален риболовен прът не може да има. Това е същото, като да твърдим, че е възможна универсална лека кола, при положение че е ясно, че на търговеца от риболовен магазин  му е нужно комби или пикап, че лимузините си имат своето място, а джиповете – друго предназначение.

Части на пръта

Всички въдичарски пръти имат сходна конструкция и притежават общи физични характеристики. Те се състоят от дръжка, тяло и връх. Някои са пригодени за замятане с една ръка, други са двуръчни. От гледна точка на разглобяването биват коленни, ако се съединяват чрез втулки, и телескопични, когато секциите им се прибират една в друга.
За коленните пръти втулките са една от най-важните части. Те служат за съединяване на отделните части на пръта. Изработват се от качествена неръждаема стомана или месинг. Трябва да имат идеално гладка повърхност, в противен случай бързо се получава луфт и прътът губи еластичността си. В края на втулките след набиването им за по-голяма здравина и еластичност се правят няколко намотки от тънки и здрави изкуствени или естествени влакна. Втулките се набиват само с помота на дърво. Втулките по принцип намаляват еластичността на пръта и затова колкото са по-малки колената, толкова по-добър е прътът.
Водачите служат да водят влакното от макарата по дължината на пръта и да разпределят равномерно тежестта при натоварване. Те се изработват от различни материали – хромов месинг, ахат, порцелан и стъкло, а разнообразието при покритията им е голямо. Трябва да бъдат идеално гладки от вътрешната си страна. При продължителна употреба от тази страна на водачите се появяват грапавини, вследствие на многократните замятания и обиране на влакното. То започва да се трие на едно и също място и се врязва все по-дълбоко в материала, от който е направен водачът. В този случай се наранява и самото влакно, което се разнищва, а често и се калиброва по диаметъра на образувалия се прорез.
Практиката е доказала, че за изработване на ръкохватките няма по-добър материал от корка. Не са лоши и ръкохватките изработени от слепени коркови частици. Изработват се в различна форма, в зависимост от профила на дръжката на пръта, но с диаметър 30-36 мм. След обработката и шлайфането им диаметърът им става 25-28 мм. Дължината им е различна, в зависимост от вида на пръта. Обикновено при едноръчните тя е 300-350 мм, а при двуръчните е 500-700 мм.
Върху ръкохватките се монтира приспособление за закрепване на макарата. Много е важно макарата да се закрепи добре на ръкохватката. Нестабилното и прикачване може да стане причина тя да падне и да се повреди сериозно.
Ръкохватката не се потапя във вода. На долния и край се поставя буфер от гума. Той предпазва пръта от влага и подбиване, когато се подпре на земята.

Свойства на пръта

От гледна точка на физичните свойства прътите се отличават по своята якост, пъргавина и строй.

Якост

Способността на въдичарския прът да противостои на приложената при върха му сила. Яките пръти се огъват с усилие. Когато прътът се огъва без усилие, той сам по себе си превставлява слаба пружина и не е годен за риболов, макар и да е еластичен. При избор на прът не трябва да се изпада и в другата крайност. Прекомерната якост прави пръта груб. Якостта зависи от материала, от който е изработен прътът, от размерите му и от формата му. При равностойни в качествено отношение материали с увеличаване на дебелината якостта на прътите нараства. Якостта и еластичността в съвкупност определят мощността на пръта. Колкото по-мощен е един прът, толкова по-голям товар може за издържи. Якостта и еластичността са качествата, които определят „отзивчивостта“ на пръта. Това е неговата способност като резонатор да предава на ръката всички трептения, например движението на блесната, закачване по дъното на водоема, кълването на рибата и др. Еластичните и по-тънките пръти притежават по-голяма отзивчивост, отколкото грубите и много яките пръти. От практиката е установено, че прътите, произведени от стъкловлакно и от тънкостенен доброкачествен бамбук, имат по-добра отзивчивост в сравнение с останалите. Грубостта на пръта се характеризирас липсата на отзивчивост.

Твърдост

Най-общо казано, твърдостта на прътите е способността им да се огъват в различна степен при еднаква сила, приложена на върха. Колкото повече върхът се отклонява от първоначалното си положение, толкова прътът е по-мек и, обратно – колкото по-малко е отклонението на върха, той е по-твърд. По този показател прътите биват меки, средни и твърди с уговорката, че има и съзнателно търсени крайности – много меки и много твърди пръти.

Пъргавина

Това е способността на пръта бързо да се връща в първоначалното си положение след свиването си от приложената върху него сила.

Строй

Това е обща характеристика на риболовния прът, която дава комплексна представа за качеството на изработката. Строят зависи от материала, от който е направен прътът, от формата му и от размерите му. При изработването на пръта, за да се получи добър строй, трябва да му се даде такава форма, че при манипулиране с него той да изпитва равномерно напрежение във всички точки по цялата си дължина. Общо взето, строят зависи както от физичните параметри на модела, така и от хармоничното разположение на допълнителните елементи в готовото изделие – позиция за закрепване на макарата, удобство на ръкохватката, подреждане на водачите и т.н. Преди да купите какъвто и да е прът, личната проверка на това качество е наложителна. Най-напред сглобявате или разпъвате пръта по цялата му дължина в хоризонтално положение. Не трябва да има никакви видими признаци на огъване и провисване. Пробвате ръкохватката и разклащате няколко пъти – така ще видите пъргавината и ще усетите удобството на дръжката. Следващият ви ход е да поискате проба с макара, влакно и тежест на горната граница на означения екшън (способността му да изхвърля утежнение в определени граници в грамове). Точно поставените водачи и макара ще осигурят плавно и хармонично огъване на пръта в дъга без чупки. Изобщо добрият строй на пръта е повече естетическа категория, която обаче най-добре илюстрира дали е намерен добрият баланс на физичните качества в изделието. Преди години се произвеждаха само пръти с диаметрално сечение и конусна форма. Сега освен тях се произвеждат пръти с параболична и конусопараболична форма.

Материали и изработка

В развитието си през годините и с напредъка на технологиите въдичарските пръти бележат промяна на използваните материали и циклично обновление на външния си облик.
В края на миналия век върховото постижение са прътите от лепен бамбук. Днес те все още не са загубили очарованието и свойствата си. Изработват се от зрял бамбук, който има дебел слой жилава и здрава дървесина. Това най-добре се вижда по кафявия му цвят в напрачен разрез. Бамбуковите пръти са леки, тънки, жилави и здрави. Към изискванията, които се предявяват към спининговите пръти се доближават лепените бамбукови пръти.
Правилно обработеният бамбук е жилав и стъблото се цепи на тесни ленти (10-12 мм). Преходните възли между колената се изпилват или се пресуват. От лентите се изрязват сектори с различна дължина и конусност.
От тях се правят лепените бамбукови пръти, най-често от шест гранкии – щестостенни, слепени помежду си. След слепването и просушаването прътът се шлайфа, покрива се с няколко пласта лак, като добре се изсушава след всяко покриване. Лакът предпазва дървесината от влага и прави пръта по-дълготраен. За да се увеличи здравината му, преди лакирането се правят намотки на различни места във форма на отделни тесни пръстенчета. Разстоянието между пръстенчетата е различно и също зависи от диаметъра на пръта, но колкото по-наблизо са те, толкова повече се увеличава неговата здравина.
Задължително ръчната им занаятчийска изработка обаче ги прави много скъпи, но все още те имат пазар в лицето на най-консервативните табиетлии в класическия риболов с муха и шнур. Ако можем да се изразим така, тяхната клиентела е от същия кръг хора, които си позволяват тапицерия от естествена кожа, арматурно табло и волан от махагон в автомобила си.
В края на 50-те години технологиите вече позволяват истинско индустриално производство. Това е свързано с употребата на фибростъкло и алуминиевите сплави като материал за въдичарските пръти. Това става най-напред в САЩ, а с известно закъснение – и в Западна Европа. С употребата на фибростъклото се постига забележителна пъргавина, а с алуминиевите сплави – намаляване на теглото. Поредната голяма революция при риболовните пръти идва в началото на 80-те години. Този път на ход са композитите от синтетични смоли и въглеродни влакна. Добре е да се знае, че когато се говори за графитни и карбонови пръти, всъщност няма разлика. Просто в Щатите въглеродните влакна се наричат графит, а в британския английски думата за същото нещо е карбон. Композитните технологии с употребата на въглеродни нишки позволиха почти цялата гама от пръти да се изработват кухи. Това заедно с относително ниското тегло на самия материал ги направи по-леки от когато и да било преди при запазени и дори подобрени якостни качества и пъргавина. Оттук дойде и големият успех на телескопичните въдичарски пръти, които завоюваха лъвския дял от всички продажби на такъми. Днес развитието на технологиите е на прага на нова революция с промяна на основните материали. И пак както при нашествието на карбоновите влакна имаме пряк пренос на аерокосмически технологии към риболовния спорт. Този път на ход е новият материал борон. Той пак идва по утъпкатия вече път от Америка, но е още по-лек от карбона и още по-здрав. И както досега, с нарастващата му употреба се очаква и спад в цените на готовите пръти. Въпрос на време е да разберем дали наистина става дума за ново революционно обновено поколение при въдичарските пръти или за поредното търсене на най-подходящия материал за тях.

Грижи и уязвимост

Невероятната здравина на материалите, от които се правят съвременните пръти, на пръв поглед изглежда достатъчна, за да им вярваме за дълъг период от време. Все пак има някои проверени в практиката правила, които трябва да спазваме, ако искаме любимият ни прът да е с нас дълги години. Особено внимание трябва да обръщаме на телескопите. При попадане на кал или пясък дори по повърхността им веднага трябва да ги измием обилно с вода. Ако песъчинки или пръст влезнат във втулките им, например при разглобено състояние, почистването трябва да е основно. Коагато разглобяването е трудно се препоръчва втулките да се почистват с меко парцалче, потопено в бензин. или да се нагрее леко горната втулка. Най-големият враг на графитните композити е надраскването. Ако драскотините от скали и камъни са повърхностни, можем да ги оправим с подходящ лак. Но ако са по-дълбоки – най-вероятно е прътът ни да се счупи точно там при по-значително натоварване. Водачите също могат да получат механични повреди. Тяхното състояние трябва да се следи, защото бързо могат да съсипят влакното ни. За да се избягнат тези повреди е необходимо периодично да се проверява гладкостта на водачите. Ако грапавините, които е направило влакното на водачите не са дълбоки, може да се премахнат с фина шкурка или пила. Порцелановите, ахатовите и стъклените водачи не се нараняват, но също трябва да се проверяват, защото лесно се чупят и пукат. Прътите от фибростъкло са доста по-издръжливи на продължителна експлоатация. Все пак и при тях е възможно да се стигне до умора на материала и те да загубят значително от пъргавината и якостта си.
Периодично трябва да се проверяват и гривните, чрез които се закрепва макарата за пръта и при необходимост да се подменят – по-добре една гривна, отколкото цяла макара. Не на последно място не бива да се забравя, че въглеродните влакна са отличен проводник на електричеството. При силни бури с гръмотевици не бива да държим в ръка карбоновите пръти и да оставаме близо до тях. Това правило важи с особена сила, ако ловим край голяма водна площ – язовир или езеро. Причината е в това, че електрическият заряд на мълнията по принцип се движи по най-краткия път. Така на фона на равната водна повърхност нашият стърчащ прът е една добра мишена, нещо като потенциален гръмоотвод, защото е и отличен проводник на електричеството.

Има коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.Задължителни полета *

*

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>