Най нови

Техники за риболов – на тежко

Риболовът “на тежко” има доста привърженици сред въдичарите. По този начин се ловят всички видове риби, обитаващи долните пластове на водата, като шарана, лина, каракудата, сома, бялата и черната мряна, пъстървата и бялата риба, и то в повечето случаи само едрите екземпляри, които с възрастта са станали предпазливи и отбягват близостта на риболовеца. Те се намират доста далеч от брега – в дълбочините на водоемите.
С поставянето на по-голяма тежест се цели да се задържи кукичката със стръвта на точно определено от въдичаря място. Поради това, че при този начин се търсят по-едрите риби, монтирането на уредите трябва да бъде по-солидно.Аксесоари и риболовни принадлежности необходими за риболов на тежко  са здрав и устойчив прът и напълно здрава и изправна спинингова макара, за да се осигури далечно замятане и безупречно маневриране при изваждането на уловената риба. Влакното също трябва да е по-дебело. За далечно замятане употребята на влакно с дебелина 0,2-0,25 мм е практично, но авансът на макарата трябва да бъде добре регулиран и въдичарят да има на разположение сакче или кука за изваждане на уловената риба. Можете да ги намерите във всеки един Суки риболовния магазин.
Кукичките се подбират в зависимост от примамката и рибите които се ловят. При риболов с тестени примамки са подходящи кукичките с късо стъбло. За щука се употребяват двойка, тройка или кукички с по-дълги стъбла – от № 4/0 до № 2, а за речен кефал – кукички тип “орлов нокът” от № 10 до № 14. За ловенето на по-предпазливи риби, за които се употребява по лека стръв, например грах, житни зърна и др., се препоръчват леки и гъвкави пръти. За хващането на шаран и други “по-борбени” представители на рибата са необходими здрави и по-солидни съоръжения, които могат да издържат в случай на нужда и най-големи натоварвания.
При риболов “на тежко” стръвта трябва да се разположи на дъното така, че рибата лесно да я намери и неподозирайки нищо опасно, да я налапа. Поради това тежестта се монтира подвижно или неподвижно, прикрепена след кукичките или преди тях на разстояние 30-40 см, по посока на пръта. Подвижните тежести са за предпочитане, защото оказват по-малко съпротивление при налапването на стръвта от рибата. Благодарение на това рибата след налапването на примамката може да тегли след себе си влакното дотогава, докато го изпъне и въдичарят я засече. Много практично е тежестта да се монтира на тънък повод, прикрепен към края на основното влакно. При закачване в някой подводен предмет тя се откъсва, без да се губят влакно и куки.
Ако дъното на водоема е тинесто, обрасло с водорасли или друга растителност, и има вероятност стръвта да не се забелязваот рибата, тежестта се привързва в края на основното влакно, зад нея на около 30-40 см по посока на пръта се привързва едната кука, а по-нагоре – другата. Когато дъното е равно и песъчливо, чисто от всякаква растителност, тежестта се монтира зад кукичката по посока на пръта. Поставянето и в края на основното влакно е за предпочитане, защото кукичките със стръвта застават в много изгодно положение за атака от страна на рибата. Но не така лесно е на рибата, след като е налапала стръвта, да отплува встрани поради съпротивлението, което оказва тежестта, монтирана по този начин. Важно е при замятането на влакното да се даде такъв ход на тежестта, че при падането и на дъното на водоема двете кукички, привързани към основното влакно, да не се оплетат и да останат на известно разстояние една от друга. Това се постига лесно, когато тежестта е поставена в края на основното влакно. Достатъчно е правилно да се изхвърли влакното от макарата – тогава тежестта полита напред, като кукичките я следват до падането и на дъното. Изтегля се 30-40 см и куките със стръвта заемат желаното положение. По-трудно обаче се постига това, когато тежестта е надяната подвижно (пред куките със стръвта) по посока на пръта. Ако при замятането се манипулира неправилно, тя винаги изпреварва стръвта и объркването е неизбежно. В този случай замятането се извършва по следния начин. Показалецът притиска влакното към ръкохватката, с лявата ръка се отваря скобата, прътът се изнася нагоре и назад през рамо, прави се замах напред с китката, освобождава се влакното и тежестта полита под ъгъл 45 ?. Падането и се омекотявачрез притискане на изхлузващото се влакнокъм ръба на ролката.
До падането на тежестта на дъното влакното трябва да се държи в изпънато положение – така стръвта се движи след тежестта и всякаква възможност за уплитане или объркване се избягва.
Прътът се прикрепва на станок, чаталче или по някакъв друг начин, поставя се “асансьорът” и се очаква кълването на рибата. По въпроса, какъв аванс трябва да се остави след замятането на кукичката със стръвта, мнението на въдичарите е различно. Това зависи преди всичко от вида на рибата, която се лови, и от примамката, поставена на кукичката. За неустойчивите примамки се оставя съвсем малък аванс влакно и още при първото почукване на рибата се засича. За бяла риба, щука и някои други видове е необходим по-голям аванс влакно (2-3 м), а за шаран, лин, каракуда и пр. – най-много 20-30 см.
Обикновено показателят (“асансьорът”) се поставя върху основното влакно между последния и предпоследния водач. Когато има възможност, добре е да се постави след последния водач (връхния). По този начин се избягва съпротивлението, което оказват водачите при кълването на рибата. Теглото на “асансьора” трябва да бъде съобразено с дебелината на влакното и евентуално с течението на водата.
В застояли водоеми и при тихо време се поставят съвсем леки показатели, а в бързо течащи реки и при вятър към тях се прикрепва тежест.
Този начин на риболов е особено целесъобразен в течащите с голяма скорост води, където риболовът с плувка е почти невъзможен. По принцип той дава винаги резултати, но се появяват и някои недостатъци, които водят до голям брой грешки. Причините за това са следните:
1. поради липсата на плувка не е възможно да се проследи веднага движението на рибата и необходимата от страна на въдичаря реакция често идва твърде късно;
2. вследствие на голямата тежест, която поставят някои въдичари, много често примамката се изяжда незабелязано;
3. опънатото влакно заедно с тежестта, която е чувствително по-голяма, отколкото при начина “на леко”, винаги оказва известно съпротивление при налапването на стръвта от рибата.
За да се избягна т или да се отстранят отчасти тези недостатъци, може да се препоръча там, където условията позволяват, да се риболовства “на леко”, като стръвта се пусне непосредствено на дъното или близо до него. В много дълбоките водоеми и в бързо течащите реки може да се лови риба “на тежко”. За целта на първо място трябва да се употребяват колкото се може по-тънко влакно и по-малка тежест, съобразени с особеностите на дъното на водоема, със скоростта на течението и с очаквания вид риба. Опитът е показал, че при дебелина на влакното 0,33 мм е достатъчна тежест най-много 10-15 г, а при 0,5 мм е достатъчна тежест най-много 20-25 г.
В бързо течащите реки много по-благоприятен е риболовът срещу течението на водата. Замятането се извършва срещу течението под ъгъл 30-40 °, при което трябва да се имат предвид отнасянето на кукичките със стръвта и тжестта на водата.
Що се отнася до формата на тежестта, трябва да се отбележ, че плоските тежести по-плътно прилягат към диното на водоема, предотвратявайки нежелателно изместване на стръвта. Броят на замятанията трябва да се ограничи до минимум с оглед да не се изплашат рибите. Дори се препоръчва кукичките със стръвта и тежестта да се заметнат по-далеч от участъка, избран за риболов, а след това с безшумно намотаване на влакното на макарата да се изтеглят към набелязаното място.
При този начин на риболов в участъка, където се лови, е добре предварително да се хвърли храна. Това увеличава възможността за по-богат улов. За примамка се използва изключително естествена стръв. Предотвратяването на всякакъв шум е гаранция за добър успех.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.